в тяхната посока; три разлигавени усти, от чиито жълтеникави зъби се спускаха хлъзгави въжета от гъста слюнка.
То стоеше съвсем неподвижно, шестте му очи бяха вперени в тях и Хари знаеше, че единствената причина, поради която още не бяха мъртви, беше, че внезапната им поява го бе изненадала, но то скоро щеше да превъзмогне това — нямаше съмнение какво означава гръмогласното му ръмжене.
Хари търсеше дръжката на вратата — между Филч и смъртта би предпочел Филч.
Тримата отстъпиха заднешком — Хари затръшна вратата и те се втурнаха, почти полетяха, обратно по коридора. Филч навярно беше хукнал да ги търси другаде, защото никъде не го видяха, но за това почти не ги беше грижа — искаха единствено да оставят колкото е възможно повече пространство между себе си и онова чудовище. Не престанаха да тичат, докато не стигнаха портрета на Дебелата дама на седмия етаж.
— Къде сте ходили всичките, за бога? — попита ги тя, като оглеждаше провисналите от раменете им халати и зачервените им, потни лица.
— Няма значение… Свинска зурла, свинска зурла — изстена Хари и портретът се завъртя напред. Те се вмъкнаха в общата стая и се отпуснаха разтреперани във фотьойлите.
Мина известно време, докато някой от тях успее да продума. Невил всъщност имаше вид, сякаш никога вече няма да проговори.
— Какво си въобразяват, че правят, като държат такова нещо заключено в едно училище? — каза Рон накрая. — Ако има куче, което се нуждае от раздвижване, това е то.
Хърмаяни си беше възвърнала дишането, а с него и лошия нрав.
— Май че никой от вас не си служи с очите си, а? — сряза ги тя. — Не видяхте ли върху какво стоеше то?
— Върху пода? — предположи Хари. — Аз не му гледах краката… бях прекалено зает с главите му.
— Не, не върху пода. Стоеше върху капака на отвор в пода. Очевидно пази нещо.
Тя стана и ги изгледа кръвнишки.
— Надявам се да сте доволни от себе си. Можеше всички да сме мъртви… или още по-зле… изключени. А сега, ако нямате нищо против, отивам да си легна.
Рон се загледа втрещено подире й със зинала уста.
— Не, нямаме нищо против — каза. — Човек би помислил, че сме я повлекли със себе си насила, нали?
Но Хърмаяни беше дала на Хари друг повод за размисъл на заспиване. Кучето пазеше нещо… Какво беше казал Хагрид? „Гринготс“ било най-сигурното място в света, ако искаш да скриеш нещо — с изключение, може би, на „Хогуортс“.
Изглежда, че Хари беше открил къде се намира мърлявото пакетче от трезор седемстотин и тринайсет.
ГЛАВА ДЕСЕТА
ПРАЗНИКЪТ НА ВСИ СВЕТИИ
Малфой не можеше да повярва на очите си, когато на следващия ден видя, че Хари и Рон бяха все още в „Хогуортс“, с изморен вид, обаче в много добро настроение. Всъщност на другата сутрин Хари и Рон вече смятаха, че срещата с триглавото куче е била отлично приключение, и бяха готови за нови похождения. Междувременно Хари беше осведомил Рон за пакета, който изглежда е бил преместен от „Гринготс“ в „Хогуортс“, и те прекараха много време да гадаят какво би могло да се нуждае от такава силна охрана.
— Или е много ценно, или е много опасно — каза Рон.
— Или и двете — допълни Хари.
Но тъй като всичко, което знаеха със сигурност за мистериозния предмет, беше, че е около пет сантиметра дълъг, нямаха особено голям шанс да отгатнат какво е без допълнителни указания.
Нито Невил, нито Хърмаяни проявяваха и най-слаб интерес към това, което се намираше под кучето и капака на пода. А всичко, което Невил искаше, беше никога вече да не се доближи до кучето.
Хърмаяни отказваше да говори с Хари и Рон, но тъй като беше такъв заповеднически всезнайко, те приемаха това като допълнителна награда. Единственото, което наистина искаха, беше да си го върнат на Малфой и за тяхна голяма радост едно подходящо нещо пристигна с пощата около седмица по-късно.
Когато совите нахлуха в Голямата зала, вниманието на всички беше веднага привлечено от дълъг тесен пакет, носен от шест едри улулици. Хари беше любопитен като всички останали да види какво има в този голям пакет и се изненада, когато улулиците се спуснаха надолу и го стовариха точно пред него, като събориха бекона му на пода. Едва бяха изпърхали встрани, когато друга сова пусна писмо върху пакета.
Хари разкъса първо плика, което беше същинско щастие, защото в писмото пишеше:
НЕ ОТВАРЯЙ ПАКЕТА НА МАСАТА.
В него е твоята нова „Нимбус две хиляди“,
обаче не искам всички да знаят, че
имаш метла, защото и те ще искат.
Оливър Ууд ще те очаква довечера в
седем часа на куидичното игрище
за първата ти тренировка.
Хари трудно прикриваше задоволството си, когато подаде бележката на Рон да я прочете.
— „Нимбус две хиляди“! — изстена Рон завистливо. — Никога дори не съм докосвал такава.
Напуснаха бързо залата, защото искаха да разопаковат метлата насаме преди първия час, но насред входната зала видяха, че пътят им към горните етажи е преграден от Краб и Гойл. Малфой грабна пакета от Хари и го опипа.
— Това е метла — каза той и я подхвърли на Хари с лице, на което бяха изписани ревност и злоба. — Този път вече ще загазиш, Потър. Първокурсниците нямат право на метли.
Рон не можа да се въздържи.
— Не е каква да е глупава метла — каза, — а е „Нимбус две хиляди“. Какво каза, че си имаш вкъщи, Малфой, „Комета двеста и шейсет“ ли? — Рон се ухили на Хари. — Кометите изглеждат много лъскави, ама не са от същата класа като нимбусите.
— Ти пък какво ли знаеш за това, Уизли, дето нямаш пари дори за половината й дръжка? — озъби му се Малфой. — Предполагам, че ти и братята ти пестите, за да си ги купите клонче по клонче.
Преди Рон да отговори, се появи професор Флитуик, който стигаше до лакътя на Малфой.
— Надявам се, че не се карате, момчета? — изписука той.
— На Потър са му изпратили метла, професоре — изтърси Малфой бързо.
— Да, да, правилно — каза професор Флитуик и се усмихна лъчезарно на Хари. — Професор Макгонъгол ми разказа за специалните обстоятелства, Потър. А какъв модел е?
— „Нимбус две хиляди“ — отговори Хари, като едва се сдържаше да не се изсмее на ужасения израз в лицето на Малфой, и добави: — А всъщност я получих благодарение на Малфой.
Хари и Рон се запътиха нагоре, като сподавяха смеха си от очебийния гняв и смут на Малфой.
— То си е вярно — изкикоти се Хари, когато стигнаха горния край на мраморното стълбище. — Ако той не беше откраднал всепомничето на Невил, аз нямаше да съм в отбора.
— И навярно смяташ, че това е награда, задето си нарушил правилата? — прозвуча раздразнен глас точно зад тях. Хърмаяни топуркаше по стълбището и гледаше неодобрително пакета в ръката на Хари.
— Нали уж не говореше с нас? — каза Хари.
— Да, не почвай отново — добави Рон, — толкова ни е хубаво.
Хърмаяни ги отмина, вирнала нос във въздуха.
Този ден Хари много трудно задържаше мислите си върху уроците. Те постоянно бягаха горе в спалнята,
