казал „ч“ вместо „ц“ и се намерил на пода, с бивол върху гърдите си.
Беше много трудно. Хари и Шиймъс замахваха и цъкваха, но перото, което се предполагаше, че трябва да отпратят към небето, просто си лежеше върху чина. Шиймъс стана толкова нетърпелив, че го побутна с магическата си пръчка и го подпали, та Хари трябваше да го угаси с шапката си.
На съседната маса Рон нямаше повече успех.
— Уингардиум Левиоза! — изкрещя той и размаха дългите си ръце като вятърна мелница.
Хари чу как Хърмаяни го сряза:
— Погрешно го казваш. То е „Уинг-гар-диум Леви-о-за“ и ще произнесеш „гар“ ясно и дълго.
— Направи го ти тогава, щом като толкова знаеш — изръмжа Рон.
Хърмаяни нави ръкавите на дрехата си, замахна леко с магическата пръчка и каза:
— Уингардиум Левиоза!
Тяхното перо се издигна от чина и замря във въздуха на около метър и двайсет над главите им.
— О, чудесно! — извика професор Флитуик, като изръкопляска. — Погледнете всички насам, Хърмаяни Грейнджър успя!
В края на часа Рон беше в много лошо настроение.
— Нищо чудно, че никой не може да я понася — каза на Хари, докато се блъскаха, за да излязат в претъпкания коридор. — Кошмарна е, честна дума!
Някой се бутна в Хари, за да го задмине. Беше Хърмаяни. Хари зърна за миг лицето й и се стресна, като го видя обляно в сълзи.
— Мисля, че те е чула.
— И какво от това? — каза Рон, но изглеждаше малко смутен. — Трябва да е забелязала, че няма приятели.
Хърмаяни не се появи на следващия урок, нито пък я видяха целия следобед. Когато слязоха в Голямата зала за празненствата по случай Вси светии, Хари, и Рон дочуха Парвати Патил да казва на своята приятелка Лавендър, че Хърмаяни плаче в тоалетната на момичетата и иска да я оставят на мира. От това на Рон му стана още по-неловко, но миг по-късно бяха вече влезли в Голямата зала, където украсата за Вси светии ги накара да забравят Хърмаяни.
Хиляда живи прилепа пърхаха по стените и тавана, докато хиляда други се носеха над масите като ниски, черни облаци и караха свещите в тиквите да припламват. Угощението се появи внезапно в златните чинии, както на тържеството по случай началото на срока.
Хари тъкмо си взимаше един варен небелен картоф, когато професор Куиръл влезе тичешком в залата с килнат тюрбан и ужасено лице. Всички втренчиха погледи в него — той стигна до стола на професор Дъмбълдор, облегна се на масата и каза задъхано:
— Планински трол13… в подземията… реших, че трябва да знаете.
След което се свлече на пода в дълбоко безсъзнание.
Настъпи смут и врява. Бяха нужни няколко пурпурни фишека, които експлодираха от края на магическата пръчка на професор Дъмбълдор, за да се въдвори тишина.
— Префекти — викна той, — незабавно отведете учениците от вашите домове в спалните!
Пърси беше в стихията си.
— Следвайте ме! Вървете заедно, първокурсници! Няма защо да се боите от трола, ако следвате нарежданията ми! Дръжте се близо зад мен. Дайте път, минават първокурсници! Извинете, аз съм префект!
— Как е могъл трол да влезе тук? — попита Хари, докато изкачваха стълбите
— Откъде да знам. Казват, че били много глупави — отговори Рон. — Може би Пийвс го е пуснал като шега за Вси светии.
Разминаваха се с различни групи ученици, които бързаха в различни посоки. Докато се блъскаха, за да си пробият път през една група объркани хафълпафци, Хари изведнъж сграбчи ръката на Рон.
— Изведнъж се сетих… Хърмаяни!
— Какво за нея?
— Тя не знае за трола.
Рон прехапа устни.
— Ох, добре — каза троснато. — Само да не ни види Пърси.
Наведоха се и се смесиха с хафълпафците, които отиваха в другата посока, вмъкнаха се в пуст страничен коридор и забързаха към тоалетните на момичетата. Тъкмо бяха завили край ъгъла, когато чуха бързи стъпки зад себе си.
— Пърси! — изсъска Рон и дръпна Хари зад голям каменен грифон.
Но като надникнаха иззад него, видяха не Пърси, а Снейп. Той прекоси коридора и изчезна от погледа им.
— Какво прави? — прошепна Хари. — Защо не е долу в подземията с останалите учители?
— Знам ли го!
Колкото може по-тихо те се запромъкваха по следващия коридор подир заглъхващите стъпки на Снейп.
— Отива на третия етаж — каза Хари, но Рон вдигна ръка.
— Намирисва ли ти нещо?
Хари подуши въздуха и една противна смрад напълни ноздрите му — смесица от спарени чорапи и онзи вид обществени тоалетни, които никой не почиства.
И после го чуха — тихо сумтене и провлачени стъпки на огромни крака. Рон посочи — в дъното на хода вляво към тях се движеше нещо огромно. Те се свиха в сянката и го наблюдаваха, когато се появи в едно петно лунна светлина.
Тролът беше ужасен наглед. Четири метра висок, с гранитносива кожа, грамадно буцесто тяло с малка плешива глава, кацнала отгоре като кокосов орех. Имаше къси крака, дебели колкото дървесни дънери, с плоски стъпала, покрити с роговидна кожа. Вонята, която излъчваше, беше невероятна. Държеше огромна дървена бухалка, която се влачеше по пода, защото ръцете му бяха много дълги.
Тролът спря до една врата и надникна през нея. Заклати дългите си уши, сякаш за да раздвижи нищожния си мозък, а после се вмъкна бавно в помещението.
— Ключът е в ключалката — промърмори Хари. — Бихме могли да го заключим вътре.
— Добра идея — каза Рон притеснено.
Прокраднаха се към отворената врата с пресъхнали уста, като се молеха тролът да не излезе точно тогава оттам. С голям скок Хари успя да докопа ключа, затръшна вратата и я заключи.
— Така!
Разгорещени от своята победа, те се втурнаха обратно, но когато стигнаха до ъгъла, чуха нещо, което накара сърцата им да замрат — силен покъртителен писък, и то от помещението, което току що бяха заключили.
— О, не! — каза Рон, пребледнял като Кървавия барон.
— Това са тоалетните на момичетата! — изстена Хари.
— Хърмаяни! — викнаха двамата в един глас.
Беше последното нещо, което биха искали да направят, но какъв друг избор имаха… Обърнаха се и хукнаха назад до вратата, завъртяха ключа, непохватни от паниката — Хари дръпна и отвори вратата и те влязоха.
Хърмаяни Грейнджър се бе прилепила до отсрещната стена с вид, сякаш ще припадне. Тролът приближаваше към нея и докато вървеше, изкъртваше умивалниците от стените.
— Да го объркаме! — каза Хари в отчаяние на Рон и като грабна един от запокитените кранове, го хвърли колкото можеше по-силно към стената.
Тролът спря на няколко стъпки от Хърмаяни. Тежко-тежко се извърна, като примигваше глупаво, за да види какво е издало този шум. Злобните му малки очи зърнаха Хари. Подвоуми се и после, вместо към Хърмаяни, се насочи към него, вдигайки бухалката, докато вървеше.
— Ей, малоумнико! — изкрещя Рон от другата страна на помещението и замери трола с метална тръба.
