направени в мач за Световната купа през 1473 година; че търсачите обикновено са най-дребните и най- бързи играчи и че повечето куидични злополуки като че ли се случвали с тях; че макар и хора рядко да са умирали при игра на куидич, били известни случаи с рефери, които изчезвали и се появявали месеци по- късно в пустинята Сахара.
Откакто Хари и Рон я бяха спасили от планинския трол, Хърмаяни беше станала по-толерантна към нарушаването на правилата и поради това — много по-мила. В деня преди първия куидичен мач на Хари тримата излязоха през междучасието на мразовития двор и тя им беше омагьосала един яркосин огън, който можеше да се разнася в буркан от конфитюр. Те стояха с гръб към него и се топлеха, когато Снейп прекоси двора. Хари забеляза веднага, че Снейп накуцва. Хари, Рон и Хърмаяни се струпаха по-близо един до друг, за да скрият огъня; бяха сигурни, че това не е разрешено. За съжаление нещо във виновните им лица привлече погледа на Снейп и той докуца до тях. Не беше забелязал огъня, но все пак сякаш търсеше причина да им се скара.
— Какво държиш там, Потър?
Беше „Куидичът през вековете“. Хари му я показа.
— Книги от библиотеката не може да се изнасят от училището — заяви Снейп. — Дай ми я. Отнемат се пет точки от „Грифиндор“.
— Той току-що измисли това правило — промърмори Хари гневно, когато Снейп се отдалечи, куцайки. — Какво ли е станало с крака му?
— Не знам, ама се надявам наистина да го боли — каза Рон с огорчение.
Тази вечер в общата стая на „Грифиндор“ беше много шумно. Хари, Рон и Хърмаяни седяха заедно до един прозорец — Хърмаяни преглеждаше домашните им по вълшебства. Тя никога не им даваше да преписват („Как ще се научите?“), но като я молеха да прочете домашните им, те все пак се сдобиваха с правилните отговори.
Хари не можеше да си намери място. Искаше да си вземе обратно „Куидичът през вековете“, за да отвлече мислите си от тревогата за утрешния ден. Защо трябва да се бои от Снейп? Стана и каза на Рон и Хърмаяни, че отива да помоли Снейп да му я върне.
— По-добре аз, отколкото ти — казаха двамата в един глас, но Хари си мислеше, че Снейп няма да му откаже, ако там има други учители.
Слезе до учителската стая и почука. Нямаше отговор. Почука отново. Нищо.
Дали пък Снейп не е оставил книгата там? Заслужаваше си да опита. Открехна вратата и надникна през процепа — и пред очите му се разкри ужасна гледка.
Вътре бяха Снейп и Филч — сами. Снейп държеше одеждите си над коленете. Единият му крак беше окървавен и изпохапан. Филч му подаваше бинтове.
— Проклет звяр! — тъкмо казваше Снейп. — Как би могъл човек да обхване с поглед и трите му глави едновременно?
Хари се опита да затвори тихо вратата, но…
— ПОТЪР!
Лицето на Снейп беше разкривено от ярост, кого пусна одеждите, за да скрие крака си. Хари преглътна.
— Исках само да попитам дали бихте ми върнали книгата.
— МАХАЙ СЕ! ВЪН!
Хари си тръгна, преди Снейп да отнеме още точки на „Грифиндор“. Изтича обратно горе.
— Получи ли си я? — попита Рон, когато Хари дойде при тях. — Какво се е случило?
Шепнешком Хари им разказа какво е видял.
— Знаете ли какво означава това? — завърши той задъхано. — Опитал се е да мине покрай онова триглаво куче на Вси светии! Там е отивал, когато го видяхме — иска да докопа онова, което то пази! И си залагам метлата, че той е пуснал трола, за да отклони вниманието!
Очите на Хърмаяни се разшириха.
— Не… не би го направил — каза тя. — Знам, че не е особено добър, обаче не би се опитал да открадне нещо, което Дъмбълдор охранява.
— Ех и ти, Хърмаяни, май смяташ, че всички учители са светци или кой знае що — сопна й се Рон. — Аз мисля като Хари. Според мен Снейп е способен на всичко. Но какво търси? Какво пази това куче?
Когато Хари си легна, в главата му бръмчеше същият въпрос. Невил хъркаше силно, но Хари не можеше да заспи. Опита се да не мисли за нищо — необходимо беше да спи, трябваше да спи, след няколко часа щеше да почне първият му куидичен мач — обаче не можеше лесно да забрави израза на лицето на Снейп, когато Хари бе видял крака му.
Утрото на другия ден беше много ясно и студено. В Голямата зала се носеха чудното ухание на пържени наденички и веселото бъбрене на всички, които очакваха един добър куидичен мач.
— Трябва да закусиш нещо.
— Нищо не искам.
— Поне малко препечен хляб — придумваше го Хърмаяни.
— Не съм гладен.
Хари се чувстваше ужасно. След един час щеше да излезе на игрището.
— Хари, имаш нужда от сили — каза Шиймъс Финигън. — Търсачите са винаги в опасност да бъдат осакатени от другия отбор.
— Благодаря ти, Шиймъс! — каза Хари, като наблюдаваше как Шиймъс сипва кетчуп върху наденичките си.
Към единайсет часа като че ли цялото училище беше по трибуните около куидичното игрище. Много ученици си носеха бинокли. Вярно, че местата за сядане бяха издигнати нависоко, но въпреки това понякога трудно се виждаше какво става.
Рон и Хърмаяни се присъединиха към Невил, Шиймъс и Дийн — привърженика на „Уест Хям“ — на най- горния ред. Като изненада за Хари бяха нарисували голям плакат върху един от чаршафите, които Скабърс беше съсипал. На него пишеше „Потър — президент“, а Дийн, който умееше да рисува, беше изрисувал отдолу голям грифиндорски лъв. После Хърмаяни бе направила сложна магийка, така че боята светкаше в различни цветове.
Междувременно в съблекалните Хари и другите членове на отбора се преобличаха в яркочервените си куидични одежди („Слидерин“ щяха да играят в зелено).
Ууд се покашля, за да въдвори тишина.
— Добре, мъже — каза.
— И жени — добави гончията Анджелина Джонсън.
— И жени — съгласи се Ууд. — Това е.
— Големият — обади се Фред Уизли.
— Този, който всички очаквахме — каза Джордж.
— Знаем вече наизуст речта на Оливър — обърна се Фред към Хари. — И миналата година бяхме в отбора.
— Млъкнете, вие двамата — викна Ууд. — Това е най-добрият отбор, който „Грифиндор“ е имал от години насам. Ние ще бием. Сигурен съм.
Той ги изгледа гневно, сякаш искаше да каже: „Иначе ще ви дам да се разберете!“
— Така. Време е. На добър час на всички ви.
Хари тръгна слез Фред и Джордж от съблекалнята и — с надеждата, че коленете му няма да се
