Чудовището като че ли дори не забеляза, че тръбата го удари по рамото, обаче чу вика и пак спря, извръщайки грозната си физиономия сега пък към Рон, като даде на Хари време да го заобиколи.
— Хайде, бягай, бягай! — кресна Хари на Хърмаяни и се опита да я издърпа към вратата, но тя не можеше да мръдне и все още стоеше прилепена до стената с широко зинала от ужас уста.
Виковете и екотът като че ли влудяваха трола. Той изрева и пристъпи към Рон, който беше най-близо и нямаше начин да се измъкне.
Тогава Хари направи нещо, което беше хем много храбро, хем много глупаво: засили се, скочи и отзад успя да сключи ръце около врата на трола. Тролът не можеше да усети, че Хари виси там, но дори един трол ще усети, ако някой завре дълго парче дърво в носа му, а тъй като магическата пръчка на Хари беше в ръката му, когато скочи, тя се бе мушнала дълбоко в едната ноздра на трола.
С болезнен рев тролът се завъртя и взе да размахва бухалката си, а Хари се вкопчи отчаяно в него; всеки миг тролът можеше да го отхвърли от себе си или да му нанесе ужасен удар с бухалката.
Хърмаяни се бе свлякла на пода от страх; Рон извади своята магическа пръчка и без да знае какво ще направи, чу собствения си глас да вика първото заклинание, което му хрумна:
— Уингардиум левиоза!
Бухалката изхвърча внезапно от ръката на трола, издигна се високо във въздуха, бавно се преобърна… и падна с ужасен пукот върху главата на своя собственик. Тролът се олюля на място и после падна по очи с трясък, от който цялото помещение се разлюля.
Хари се изправи на крака. Трепереше и с мъка си поемаше дъх. Рон стоеше там, все още с вдигната магическа пръчка, втренчил поглед в това, което бе направил.
Хърмаяни проговори първа.
— Дали е… мъртъв?
— Не вярвам — каза Хари. — Мисля, че е само нокаутиран.
Наведе се и издърпа магическата си пръчка от носа на трола. Беше покрита с нещо подобно на сиво лепило на бучки.
— Пфу… тролски сополи!
И я избърса в гащите на трола.
Внезапно блъскане на врати и звучни крачки накараха тримата да вдигнат глави. Те не бяха осъзнали какъв шум са причинили, но естествено някой на долния етаж трябва да беше чул трясъците и рева на трола. Миг по-късно професор Макгонъгол влетя в помещението, следвана по петите от Снейп и Куиръл на опашката. Куиръл хвърли един поглед към трола, издаде тих стон и седна бързо на една тоалетна чиния, като се хвана за сърцето.
Снейп се наведе над трола. Професор Макгонъгол гледаше Рон и Хари. Хари никога не я беше виждал толкова ядосана. Устните й бяха побелели. Надеждата да спечели петдесет точки за „Грифиндор“ бързо се изпари от мислите на Хари.
— Какво, за бога, си въобразихте? — попита професор Макгонъгол с ледено гневен глас. Хари погледна Рон, който все още стоеше с вдигната високо магическа пръчка. — Имате късмет, че не ви е убил. Защо не сте в спалните си?
Снейп отправи бърз пронизващ поглед към Хари. Хари погледна към пода. Искаше му се Рон да свали магическата си пръчка.
Тогава откъм неосветената част на помещението прозвуча тънък глас:
— Моля ви, професор Макгонъгол… те търсеха мен.
— Хърмаяни Грейнджър!
Хърмаяни бе успяла най-сетне да се надигне.
— Тръгнах да търся трола, защото… защото си мислех, че мога сама да се справя с него… разбирате ли, понеже съм чела всичко за тях.
Рон изтърва магическата си пръчка. Хърмаяни Грейнджър да каже явна лъжа на учител?!
— Ако не ме бяха намерили, сега щях да съм мъртва. Хари мушна магическата си пръчка в носа му, а Рон го повали със собствената му бухалка. Нямаше време да отидат да повикат някого. Той щеше вече да ме хване, когато те пристигнаха.
Хари и Рон се мъчеха да изглеждат така, сякаш тази история не е новост за тях.
— Е, в такъв случай… — каза професор Макгонъгол, като оглеждаше и тримата. — Хърмаяни, неразумно момиче, как ти дойде наум, че би могла сама да излезеш наглава с планински трол?
Хърмаяни сведе глава. Хари онемя. Хърмаяни беше последният човек, който би извършил нещо против правилата, а сега твърдеше, че го е сторила — само за да ги отърве от неприятности. Все едно че Снейп е започнал да раздава бонбони.
— Хърмаяни Грейнджър, за тази работа ще се отнемат пет точки от „Грифиндор“ — каза професор Макгонъгол. — Много съм разочарована от теб! Ако изобщо не си наранена, иди си в кула „Грифиндор“. Учениците ще завършат тържеството по своите домове.
Хърмаяни си тръгна.
Професор Макгонъгол се обърна към Хари и Рон.
— И все пак казвам, че сте имали късмет, но не много първокурсници биха могли да се справят с един пораснал планински трол. Всеки от вас печели по пет точки за „Грифиндор“. Професор Дъмбълдор ще бъде уведомен за това. Може да си вървите.
Те излязоха бързо от помещението и изобщо не продумаха, докато не се изкачиха два етажа по-високо. Какво облекчение бе да се махнат от миризмата на трола — освен всичко останало.
— Трябваше да получим повече от десет точки — възропта Рон.
— Искаш да кажеш пет, след като тя извади точките на Хърмаяни.
— Добре беше от нейна страна да ни измъкне така от бедата — призна Рон. — Но не забравяй, че наистина я спасихме.
— Тя може би нямаше да има нужда от спасяване, ако не бяхме заключили онова нещо при нея — напомни му Хари.
Бяха стигнали до портрета на Дебелата дама.
— Свинска зурла — казаха и си влязоха.
Общата стая беше претъпкана и шумна. Всички ядяха гозбите, които им бяха изпратили горе. Хърмаяни обаче стоеше сама до вратата и ги чакаше. Настъпи много неловка пауза. После, без да се поглеждат, тримата казаха „Благодаря!“ и побързаха да си вземат чинии.
Но от този момент нататък Хърмаяни Грейнджър стана тяхна приятелка. Има неща, които хората не могат да преживеят заедно, без в края на краищата да не се заобичат взаимно, и едно от тях е да нокаутираш четириметров планински трол.
ГЛАВА ЕДИНАЙСЕТА
КУИДИЧ
В началото на ноември настъпи голям студ. Планините около училището станаха леденосиви, а езерото заприлича на студена стомана. Всяка сутрин земята беше покрита със слана. От прозорците на горните етажи можеше да се види как Хагрид, навлечен с дълго палто от къртичи кожи, със заешки ръкавици и с огромни ботуши от боброви кожи, размразява метли на куидичното игрище.
Куидичният сезон беше започнал. В събота Хари щеше да играе първия си мач след седмици на тренировки: „Грифиндор“ срещу „Слидерин“. Спечелеше ли „Грифиндор“, те щяха да се изкачат на второ място в домовия шампионат.
Почти никой не беше виждал Хари да играе, защото Ууд бе решил, че — като тяхно тайно оръжие — Хари трябва да бъде държан именно в тайна. Обаче новината, че той ще играе като търсач, се беше разчула по някакъв начин и Хари не знаеше кое е по-лошо — дали дето някои му казваха, че ще е блестящ, или дето други му казваха, че ще тичат под него с дюшек в ръце.
Истинско щастие беше, че Хари сега имаше приятелка като Хърмаяни. Не можеше да си представи как би се справил с всичките си домашни без нея, като имаше предвид тренировките по куидич, които Ууд ги караше да правят до последната минута. Освен това, тя му даде назаем книгата „Куидичът през вековете“, която се оказа много интересно четиво.
Хари научи, че в куидича има седемстотин начина да извършиш нарушения и те всичките били
