огънат — излезе на игрището под бурни ликувания.
Мадам Хууч щеше да бъде рефер. Тя стоеше посред игрището с метлата си в ръка и очакваше двата отбора.
— Сега искам от всекиго от вас хубава, честна игра — каза тя, след като всички се събраха около нея.
Хари забеляза, че сякаш се обърна специално към шестокурсника Маркъс Флинт, капитана на „Слидерин“. Помисли си, че Флинт изглежда, като че ли има тролска кръв във вените си. С крайчеца на окото си зърна високо горе развяващия се транспарант, от който над публиката святкаше надписът „Потър — президент“. Сърцето му подскочи. Почувства се по-храбър.
— Възседнете метлите си, моля.
Хари яхна своята „Нимбус две хиляди“.
Мадам Хууч свирна силно със сребърната си свирка.
Петнайсет метли се издигнаха високо, високо във въздуха. Играта почваше.
— И куофълът веднага е грабнат от Анджелина Джонсън от „Грифиндор“… какъв чудесен гончия е това момиче, пък и доста привлекателно…
— ДЖОРДЪН!
— Извинете, професор Макгонъгол.
Лий Джордън, приятелят на близнаците Уизли, коментираше мача, строго наблюдаван от професор Макгонъгол.
— И тя наистина фучи там горе, чист пас към Алиша Спинет, отлично откритие на Оливър Ууд, миналата година беше само резерва… обратно към Джонсън и… не, „Слидерин“ взеха куофъла, капитанът на „Слидерин“ Маркъс Флинт печели куофъла и потегля… Флинт лети като орел там горе… той ще вкара… не, спрян с отлично движение на пазача на „Грифиндор“, Ууд и грифиндорци взимат куофъла… Това там е гончията Кейти Бел от „Грифиндор“, чудесно пикиране покрай Флинт, сега по дължината на игрището и… ОХ!… От това трябва да я е заболяло, удар по тила от един блъджър… куофълът взет от „Слидерин“… това е Ейдриън Пюси, който лети към головите стълбове, но е блокиран от втори блъджър… запратен по него от Фред или Джордж Уизли, не мога да кажа кой от тях… Както и да е, добра игра на грифиндорския бияч и Джонсън пак овладява куофъла, свободно поле пред нея и тя потегля… наистина фучи… Давай Анджелина!… Пазачът Блечли се спуска… не уцелва… „ГРИФИНДОР“ БЕЛЕЖИ!
Ликуването на „Грифиндор“ изпълни студения въздух, а ревове и стенания от слидеринци му пригласяха.
— Сгъстете се, мръднете.
— Хагрид!
Рон и Хърмаяни се притиснаха един към друг, за да направят достатъчно място, та Хагрид да седне до тях.
— Досега гледах от колибата си — каза Хагрид, като потупа един голям бинокъл, който висеше на врата му. — Ама не е същото, както да си сред навалицата. Още няма следа от снича, а?
— Няма — отвърна Рон. — Засега Хари не е имал много работа.
— Поне се запази от беда, и това е нещо — каза Хагрид, като вдигна бинокъла и погледна към точицата на небето, която беше Хари.
Високо горе Хари се носеше над играта, взирайки се да забележи някаква следа от снича. Това беше част от игровия план, замислен от него и Ууд.
— Стой на сигурно разстояние, докато не видиш снича — беше му казал Ууд. — Не искаме да те атакуват, преди да се налага.
Когато Анджелина отбеляза гола, Хари завъртя два лупинга около обръчите, за да изрази радостта си. Сега отново се взираше да види снича. Веднъж зърна златно просветване, но то се оказа просто отблясък от ръчния часовник на един от близнаците Уизли, друг път един блъджър се стрелна към него по-скоро като топовно гюлле, отколкото като топка, но Хари го отбягна и Фред Уизли дойде да го подгони.
— Всичко наред ли е, Хари? — успя да извика той, когато отби яростно блъджъра към Маркъс Флинт.
— „Слидерин“ във владение — каза Лий Джордън. — Гончията Пюси се измъква от два блъджъра, двамата Уизли и гончията Бел и фучи към… почакайте малко… това сничът ли беше?
През публиката премина ропот, когато Ейдриън Пюси изтърва куофъла, увлечено загледан през рамото си подир златния проблясък, който премина покрай лявото му ухо.
Хари го видя. В прилив на силна възбуда той се стрелна надолу към златната следа. Терънс Хигс, търсачът на „Слидерин“, също я бе видял. Рамо до рамо те фучаха към снича — всички гончии сякаш бяха забравили какво се очаква от тях и се носеха на средна височина, за да наблюдават.
Хари беше по-бърз от Хигс — виждаше как малкото кръгло кълбо с пърхащи крилца свисти пред него — и даде допълнителна скорост…
БАМ! Яростен рев проехтя долу от грифиндорци — Маркъс Флинт бе блокирал Хари предумишлено и метлата на Хари се отклони от курса си, а самият той с мъка се задържа на нея.
— Фаул! — крещяха грифиндорци.
Мадам Хууч направи гневна забележка на Флинт и след това отсъди свободно хвърляне по головите стълбове за „Грифиндор“. Но в цялата бъркотия естествено златният снич отново беше изчезнал.
Долу на трибуните Дийн Томас крещеше:
— Изгонете го! Червен картон!
— Това не е футбол, Дийн — напомни му Рон. — В куидича играчите не се изгонват… а какво е червен картон?
Но Хагрид беше на страната на Дийн.
— Би трябвало да променят правилата. Флинт можеше да събори Хари на земята.
На Лий Джордън му беше трудно да не вземе страна.
— И така… след тази явна и отвратителна непочтена игра…
— Джордън! — скара му се професор Макгонъгол.
— Тоест след този очевиден и противен фаул…
— Джордън, предупреждавам те…
— Добре де, добре. Флинт за малко не уби търсача на „Грифиндор“, което, уверявам ви, може да се случи всекиму, и така… на „Грифиндор“ беше даден наказателен удар, изпълнен от Спинет, която отбелязва безпроблемно, и играта продължава. „Грифиндор“ все още са във владение.
Лошото се случи тъкмо когато Хари отбягна друг блъджър, който мина опасно близо до главата му. Внезапно метлата му страховито се наклони. За част от секундата той помисли, че ще падне. Притисна метлата здраво с двете си ръце и с коленете. Никога не беше изпитвал подобно нещо.
То се повтори. Метлата сякаш се опитваше да го отхвърли. Обаче метлите от модел „Нимбус две хиляди“ не решаваха току-така да хвърлят ездачите си. Хари направи опит да завие обратно към грифиндорските голови стълбове; почти беше решил да помоли Ууд да поиска прекъсване — и тогава осъзна, че метлата е абсолютно извън неговия контрол. Той не можеше да я обърне. Изобщо не можеше да я управлява. Тя фучеше на зигзаг из въздуха и от време на време правеше силни замитащи движения, които за малко не го изхвърляха от мястото му.
Лий все още коментираше.
— „Слидерин“ във владение… Флинт с куофъла… преминава Спинет… преминава Бел… ударен силно по лицето от един блъджър, дано му е счупил носа… само се шегувам, професоре… „Слидерин“ бележат… о, не…
Слидеринци ликуваха. Никой сякаш не бе забелязал, че метлата на Хари се държи странно. Тя го отнасяше бавно все по-нависоко, далеч от играта, като едновременно се мяташе и гърчеше.
— Не разбирам какво е намислил да прави Хари — промърмори Хагрид, докато се взираше през бинокъла си. — Ако не знаех, че не е възможно, бих казал, че е загубил контрол над метлата си… но не може да е…
Изведнъж навред по трибуните зрителите почнаха да сочат нагоре към Хари. Метлата му взе да се превърта и превърта, а той едва успяваше да се задържи върху нея. Цялата публика ахна от ужас. Метлата се бе раздрусала рязко и Хари излетя от нея — сега висеше на нея, заловен само с една ръка.
