Хагрид я беше измайсторил сам. Хари я наду — прозвуча малко като крясък на сова.
Вторият, много малък пакет, съдържаше бележка.
„Получихме известието ти и прилагаме твоя коледен подарък. От вуйчо Върнън и леля Петуния.“ На бележката беше залепена с тиксо монета от петдесет пенса.
— Колко мило! — каза Хари.
Рон се заплесна по петдесетте пенса.
— Страхотно! — възкликна той. — Каква форма! И това пари ли са?
— Можеш да ги задържиш — каза Хари и се изсмя на радостта на Рон. — Хагрид, леля ми и вуйчо ми… а кой ми е изпратил тези?
— Мисля, че знам от кого е този — рече Рон, като се поизчерви и посочи един много неугледен пакет. — От майка ми. Разказах й, че не очакваш никакви подаръци и… О, не! — изстена той. — Изплела ти е пуловер тип Уизли!
Хари беше разкъсал пакета и намери в него дебел, ръчно плетен изумруденозелен пуловер и голяма кутия домашни шоколадови бонбони с орехи.
— Всяка година ни плете по един пуловер — каза Рон, докато развиваше своя — и моят е винаги кафяв.
— Това е много мило от нейна страна — рече Хари и опита от бонбоните, които се оказаха много вкусни.
Следващият му подарък също съдържаше лакомства — голяма кутия шоколадови жаби от Хърмаяни.
Беше останал само един пакет. Хари го вдигна и опипа. Беше много лек. Разопакова го.
Нещо леко и сребристосиво се изплъзна на пода, където остана да лежи на лъскави гънки. Рон ахна.
— Чувал съм за тези — каза с приглушен глас, като изтърва кутията с всякаквовкусови бобчета, която беше получил от Хърмаяни. — Ако това е, каквото мисля, че е… те са много редки и извънредно ценни.
— Какво е?
Хари вдигна лъскавия сребрист плат от пода. На пипане беше много странен — като вода, изтъкана на материя.
— Това е мантия невидимка — каза Рон с израз на благоговение. — Сигурен съм… опитай я.
Хари метна мантията на раменете си и Рон нададе вик.
— Наистина е! Погледни надолу!
Хари погледна към краката си, но те бяха изчезнали. Изтича до огледалото. Точно така — неговото отражение го гледаше, обаче само главата, която сякаш висеше във въздуха, а тялото му бе съвършено невидимо. Той дръпна мантията над главата си и отражението му изчезна напълно…
— Има бележка! — възкликна Рон изведнъж. — От мантията изпадна бележка!
Хари свали мантията и взе писмото. В него бяха написани с дребен усукан почерк, който той никога досега не беше виждал, следните думи:
„Преди да умре, баща ти остави тази вещ при мен на съхранение. Време е да ти бъде върната. Използвай я добре. Весела Коледа!“
Подпис нямаше. Хари гледаше втренчено бележката. Рон се възхищаваше на мантията.
— Бих дал всичко за такова нещо — заяви той. — Всичко. Какво ти става?
— Нищо — отговори Хари.
Всъщност се чувстваше много странно. Кой му беше изпратил мантията? Наистина ли някога е принадлежала на баща му? Преди да успее да каже или да помисли нещо друго, вратата на спалнята се отвори с трясък и вътре нахлуха Фред и Джордж Уизли. Хари бързо скри мантията. Засега не му се искаше да споделя нещо за нея с друг.
— Весела Коледа!
— Хей, гледай… Хари също има пуловер тип Уизли!
Фред и Джордж носеха сини пуловери, единият с голямо жълто „Ф“ на него, другият с голямо жълто „Д“.
— Пуловерът на Хари е по-хубав от нашите — каза Фред, като вдигна подаръка на Хари. — Тя явно си дава повече труд, ако не си от семейството.
— Защо не си облякъл своя, Рон? — попита Джордж. — Хайде, сложи го, те са меки и топли.
— Ненавиждам кафяво — изстена Рон с половин уста, докато навличаше пуловера през главата си.
— На твоя няма буква — забеляза Джордж. — Тя сигурно смята, че ти не си забравяш името. Ама ние не сме глупави… знаем, че се казваме Дред и Фордж.
— Каква е тази врява?
Пърси Уизли подаде глава през вратата и ги изгледа неодобрително. Явно беше разопаковал до средата своите подаръци, тъй като и той носеше през ръка един неравно изплетен пуловер, който Фред грабна.
— „П“ като префект! Сложи го, Пърси, хайде, всички сме облекли нашите. Дори и Хари получи един.
— Аз… не… искам… — каза Пърси сподавено, когато близнаците насила му нахлузиха пуловера през главата, като му накривиха очилата.
— Освен това днес няма да седиш с префектите — каза Джордж. — Коледа е семеен празник.
Четиримата хванаха Пърси и го изнесоха — безпомощен и с ръце, притиснати до тялото му от пуловера.
През целия си живот Хари не беше виждал такъв коледен обяд. Стотина тлъсти печени пуйки, планини от печени и варени картофи, подноси с мазни наденички, купи с грах в масло, сребърни съдове с гъст ароматен месен сос и сос от червени боровинки — и камари от магьоснически фишеци, наредени през един метър по цялата дължина на масата. Тези фантастични фишеци не можеха да се сравнят със слабите мъгълски бомбички, които семейство Дърсли обикновено купуваха, с техните малки пластмасови играчки и хартиените им шапчици, които много скоро се скъсваха. Хари и Фред дръпнаха един магьоснически фишек и той не само гръмна, а избухна с топовен трясък и обви всички в облак от син дим, като отвътре изскочиха една контраадмиралска шапка и няколко живи бели мишки. Горе, на Височайшата маса, Дъмбълдор беше заменил островърхата си магьосническа шапка с домашна шапчица на цветчета и се кикотеше весело на един виц, който професор Флитуик току-що му беше прочел.
Пламтящи коледни пудинги последваха пуйките. Пърси едва не си счупи зъбите с една сикла, поставена в парчето му. Хари наблюдаваше как лицето на Хагрид ставаше все по-червено и по-червено, докато великанът непрестанно си поръчваше още вино, а накрая целуна по бузата професор Макгонъгол, която — за учудване на Хари — се закиска и изчерви с килнат настрани цилиндър. Когато Хари най-сетне напусна масата, беше натоварен с куп неща от фишеците, включително пакет неспукваеми светещи балони, комплект „Направи си сам брадавици“ и собствен нов магьоснически шахмат. Белите мишки бяха изчезнали и Хари изпитваше неприятното предчувствие, че ще завършат деня като коледна вечеря на Госпожа Норис.
Хари и момчетата Уизли прекараха щастлив следобед в ожесточена битка със снежни топки в парка. После — измръзнали, мокри и задъхани — се върнаха при камината в грифиндорската обща стая, където Хари освети своя нов шахматен комплект с една грандиозна загуба срещу Рон. Той подозираше, че нямаше да загуби така страшно, ако Пърси не беше се старал толкова много да му помага.
Подир следобедния чай със сандвичи с пуйка, кифли, плодова салата с бишкоти и сметана и коледна торта всички се чувстваха прекалено натъпкани, за да предприемат нещо, преди да си легнат, освен да седят и да наблюдават как Пърси гони Фред и Джордж из цялата грифиндорска кула, защото му бяха откраднали префектската значка.
Това беше най-хубавата Коледа, която Хари някога беше преживявал. Обаче през целия ден нещо го човъркаше подсъзнателно. Едва когато се вмъкна в леглото си, той беше свободен да се замисли за него: мантията невидимка и този, който му я беше изпратил.
