в гъст сив пушек с миризма на развалени яйца. Като работеше наслуки, Рон неволно смачка бръмбара си с лакът и трябваше да помоли за нов. Професор Макгонъгол не остана доволна.
Хари много се зарадва на звънеца за обяд. Чувстваше мозъка си като изцеден. Всички излязоха от стаята и той остана само с Рон, който яростно удряше пръчката си върху чина.
— Глупаво… ненужно… нещо…
— Пиши да ти пратят нова — предложи Хари, когато пръчката изстреля цял залп от ракети.
— Да, да, че да получа ново конско — каза Рон, напъхвайки съскащата вече вълшебна пръчка в ученическата си чанта. — „Сам си си виновен, че пръчката ти се е счупила…“
Слязоха долу на обяд, но настроението на Рон изобщо не се подобри, когато Хърмаяни им показа цяла шепа идеални копчета за палто, които бе изработила в час по трансфигурация.
— Какво имаме днес следобед? — побърза Хари да смени темата.
— Защита срещу Черните изкуства — тутакси отвърна Хърмаяни.
— Защо си оградила всички часове при Локхарт със сърчица? — попита Рон, като дръпна от ръцете й програмата.
Хърмаяни си грабна обратно програмата и силно се изчерви.
Като приключиха с обяда, излязоха навън под облаците, надвиснали над двора. Хърмаяни седна на едно каменно стъпало и заби нос в „Екскурзии с вампири“. Хари и Рон стояха и си говореха за куидич, когато Хари усети, че някой го наблюдава настойчиво от няколко минути. Като се обърна, той видя, че дребничкото момче с мишосивата коса, което бе видял снощи да си слага Разпределителната шапка, го гледа като хипнотизирано. То стискаше в ръце нещо подобно на обикновен фотоапарат, какъвто ползват мъгълите, и щом срещна погледа на Хари, силно се изчерви.
— Извинявай, Хари! Аз съм… аз съм Колин Крийви — каза момчето, като едва си поемаше дъх, и плахо пристъпи напред. — И аз съм в „Грифиндор“ Може ли… удобно ли е да… да ти направя снимка? — попита той и вдигна апарата си с надежда.
— Снимка ли? — механично повтори Хари.
— Ами за доказателство, че те познавам — обясни Колин Крийви разпалено и се приближи към Хари. — Знам всичко за теб. Всички за това говорят. Как си оцелял, когато Ти-знаеш-кой се опитал да те убие, и как той изчезнал и как все още имаш белег като мълния върху челото си. — Погледът му бързо се плъзна по челото на Хари. — А едно момче от моята спалня казва, че ако проявя филма в една особена отвара, снимката ще се движи.
Колин си пое дълбоко дъх на пресекулки от възбуда и продължи:
— Ама тук е шеметно, нали? Преди да получа писмото от „Хогуортс“, не съм и предполагал, че ония странни неща, които можех да правя, са магии. Баща ми е млекар и съвсем не му се вярваше. Но сега ще му изпратя цял куп снимки. А чудесно би било да има и една твоя — и той умолително погледна Хари. — Може ли твоят приятел да ни снима двамата заедно? А после да се подпишеш на снимката, а?
— О, автографи! Ще раздаваш автографи, така ли, Потър?
Висок и режещ, гласът на Драко Малфой отекна из двора. Беше застанал точно зад Колин, охраняван, както навсякъде в „Хогуортс“, от двамата грамадни бандити Краб и Гойл.
— Всички да се наредят на опашка! — ревна Малфой към насъбралите се. — Хари Потър ще раздава автографи!
— Не е вярно! — ядоса се Хари и стисна юмруци. — Млъкни, Малфой!
— Ти просто завиждаш — изписка Колин, целият горе-долу колкото шията на Краб.
— Да завиждам ли? — попита Малфой, който нямаше нужда да вика повече, защото половината двор го слушаше. — За какво? Не желая гадни белези по лицето си, благодаря. Лично аз не смятам, че като ти разцепят главата, ставаш нещо особено.
Краб и Гойл се хилеха глупашки.
— Яж охлюви, Малфой — намеси се гневно Рон, а Краб заразтърква застрашително изпъкналите си като кестени кокалчета.
— Внимавай, Уизли! — озъби се Малфой. — Не си търси белята, да не се наложи да идва майка ти да те прибира от училище. — И като престори гласа си, издекламира пронизително: — „Ако си подадеш носа извън линията на приличието…“
Групичка петокурсници от „Слидерин“ шумно се изсмяха.
— Един автограф и за Уизли, Потър — кривеше се Малфой. — Може да струва повече от цялата къща на родителите му.
Рон изплющя във въздуха с бинтованата си пръчка, но в този момент Хърмаяни шумно затвори „Екскурзии с вампири“ и прошепна:
— Внимавайте!
— Какво става тук, какво става тук? — Гилдрой Локхарт крачеше към тях и полите на тюркоазенозелените му одежди се полюшваха зад него. — Кой раздава автографи?
Хари започна да обяснява, но беше прекъснат, когато Локхарт преметна ръка през раменете му и забоботи весело:
— Нямаше нужда да питам! Ето че пак се срещаме, Хари.
Прикован до Локхарт и изгарящ от срам, Хари видя как Малфой изчезна назад в тълпата със своята подигравателна усмивка.
— Хайде, драги ми Крийви — обърна се сияещият Локхарт към Колин. — Какво по-хубаво от един двоен портрет, върху който и двамата ще сложим автографи?!
Колин извади фотоапарата и направи снимката точно когато звънецът зад тях извести започването на следобедните часове.
— Хайде, вървете, не се бавете — викна Локхарт на насъбралите се и се запъти към замъка, без да пуска Хари, който се ядосваше, че не знае нито една добра магия за изчезване.
— Между нас казано, Хари — бащински се обърна Локхарт към момчето, като влязоха в сградата през една странична врата, — аз те поприкрих малко на снимката. Като сме заедно, твоите съученици няма да си помислят, че искаш да си в центъра на вниманието.
Глух за заекването на Хари, Локхарт го поведе бързо по един коридор с шпалир от любопитни ученици, откъдето се качиха по стълбището.
— Искам само да ти кажа, че не е много разумно да раздаваш автографи на този етап от кариерата си, Хари. Честно казано, изглежда малко самоуверено. Сигурно ще дойде време, когато и ти като мен ще трябва да си носиш винаги по цяла купчинка снимки, но… — и той се покашля многозначително — все още, струва ми се, не е дошъл този момент.
Бяха стигнали до класната стая на Локхарт и той най-сетне пусна момчето. Като си оправи дрехите, Хари се запъти да седне на последния ред и веднага се зае да подрежда пред себе си седемте книги на професора, за да не гледа автора им на живо.
Другите от класа скоро затрополиха из стаята и Рон и Хърмаяни седнаха от двете страни на Хари.
— И яйце ще се опържи на почервенялото ти лице — отбеляза Рон. — Само гледай Крийви да не срещне Джини, че ще открият двамата заедно фенклуб „Хари Потър“.
— Престани! — сопна му се Хари.
Сега само това липсваше — Локхарт да чуе за фенклуб на Хари Потър!
Когато целият клас зае местата си, Локхарт шумно се изкашля и след това настана тишина. Той се пресегна, взе от Невил Лонгботъм неговия екземпляр от „Туризъм с тролове“ и го вдигна, обърнат към всички, за да им покаже на корицата портрета си, от който намигаше.
— Моя милост — посочи се той и също намигна. — Гилдрой Локхарт, носител на Ордена на Мерлин6 трета степен, Почетен член на Лигата за защита от Тъмните сили и пет пъти лауреат на Наградата за най-чаровна усмивка, присъждана от „Седмичник на магьосницата“. Но не за това ми е думата — да не мислите, че съм се отървал от Бандънския призрак с усмивка!
Той ги изчака да се разсмеят, но само неколцина се усмихнаха плахо.
— Виждам, че всички сте си купили пълния комплект мои книги. Браво! Реших да започнем днес с един малък тест. Няма от какво да се притеснявате — само да проверя колко сте прочели и какво сте запомнили…
Като раздаде листовете с въпросите, той се върна пред първия чин и обяви:
