Хари Потър и Орденът на феникса

създания, където върху втората врата отдясно пишеше: „Отделение за опасни наранявания «Дай Луелин». Тежки ухапвания“. Отдолу, върху картончето в месингова рамка бе написано на ръка: „Завеждащ отделение: Хипократ Сметуик. Стажант: Августус Пай“.

— Ние ще чакаме отвън, Моли — рече Тонкс. — Не бива толкова много хора да влизаме наведнъж при Артър… нека първо да си види семейството.

Лудоокия изръмжа одобрително и се облегна на стената в коридора, а магическото му око се завъртя във всички посоки. Хари също се дръпна, но госпожа Уизли се пресегна и го побутна към вратата с думите:

— Не се излагай, Хари, Артър иска да ти благодари.

Стаята беше малка и доста тъмна, тъй като единственият прозорец точно срещу вратата бе тесен и се намираше високо. Помещението се осветяваше главно от грозда кристални кълба в средата на тавана. Стените бяха с дъбова ламперия, на една от тях бе окачен портрет на зъл на вид магьосник, под който пишеше: „Ъркърт Ракхароу21 (1612–1697), изобретател на заклинанието против болки в стомаха“.

Имаше само трима пациенти. Господин Уизли бе на леглото чак в дъното, под тясното прозорче. Хари видя с радост и облекчение, че той се е подпрял на няколко възглавници и чете „Пророчески вести“ под самотния лъч слънчева светлина, стигащ до леглото. Тръгнаха към него, той вдигна очи и щом ги видя, грейна.

— Здравейте! — провикна се и метна встрани вестника. — Бил си тръгна току-що, Моли, наложи се да се върне на работа, но обеща по-късно да намине пак.

— Как си, Артър? — попита госпожа Уизли, като се наведе да го целуне по бузата и се взря тревожно в лицето му. — Още ми се виждаш отпаднал.

— Добре съм — увери я бодро мъжът й и се пресегна със здравата ръка да прегърне Джини. — Ако успеят да ми махнат превръзката, нищо не пречи и да ме изпишат.

— А защо не успяват, тате? — попита Фред.

— Опитат ли, и потича кръв — обясни все така весело господин Уизли, след това взе от нощното шкафче магическата пръчка, замахна с нея и до леглото му се появиха още шест стола. — Както личи, в зъбите на змията е имало необичаен вид отрова, от която раните не зарастват… Но тук са сигурни, че ще изнамерят противоотрова, били се натъквали и на много по-тежки случаи от моя, дотогава обаче се налага да пия на кръгъл час отвара за кръводобавяне. Докато онзи клетник ей там… — сниши той глас и кимна към леглото отсреща, където един мъж, позеленял като отровен, се бе втренчил в тавана. — Ухапал го е върколак. Няма лек за него.

— Върколак ли? — прошепна стресната госпожа Уизли. — Безопасно ли е да го държат в обща стая? Не трябва ли да е в отделна?

— До пълнолунието остават две седмици — напомни й тихо господин Уизли. — Сутринта разговаряха с него, лечителите, де, опитваха се да го убедят, че ще бъде в състояние да води почти нормален живот. Викам му — без да споменавам имена, разбира се, — та му викам, познавам лично един върколак, много свестен човек, справя се прекрасно въпреки състоянието си.

— А той какво ти отговори? — попита Джордж.

— Че щял да ме ухапе, ако не си затворя устата — рече тъжно господин Уизли. — А онази жена там — посочи той единственото друго легло, където имаше болен, падаше се точно до вратата, — отказва да съобщи на лечителите какво я е ухапало, затова си мислим, че е било нещо, което е отглеждала незаконно. Но каквото и да е било, й е отръфало ей такова парче месо от крака, когато й сменят превръзките, вони ужасно.

— Е, татко, ще ни кажеш ли какво се е случило? — попита Фред и придърпа стола по-близо до леглото.

— Нали вече знаете? — възкликна баща му и погледна многозначително Хари. — Съвсем просто е… имах много тежък ден, задрямал съм, нещо се е промъкнало и ме е нахапало.

— В „Пророчески вести“ пише ли, че си бил нападнат? — поинтересува се Фред и посочи вестника, който баща му беше оставил настрана.

— Не, разбира се, че не — подсмихна се малко горчиво господин Уизли, — министерството не иска да се разчува, че някаква разбесняла се грамадна змия се е…

— Артър! — предупреди го жена му.

— Ъъъ… се е нахвърлила върху мен — побърза да довърши господин Уизли, макар и Хари да бе сигурен, че е искал да каже друго.

— А ти, татко, къде беше, когато ти се е случило? — полюбопитства Джордж.

— Това си е моя работа — подсмихна се господин Уизли. Грабна „Пророчески вести“, тръсна го, за да го отвори, и рече: — Когато дойдохте, тъкмо четях как са арестували Уили Уидършинс. Знаете ли, оказа се, че именно Уили е омагьосвал през лятото тоалетните бълвачки. Но една от магиите му се задействала обратно, тоалетната гръмнала и го намерили да лежи в безсъзнание сред отломките, опръскан от глава до пети с…

— Какво си правел, когато си бил на това „дежурство“? — прекъсна го тихо Фред.

— Чу какво каза баща ти — скастри го през шепот госпожа Уизли, — няма да го обсъждаме тук! Та разкажи за Уили Уидършинс, Артър.

— Не ме питайте как, но му се е разминало, не са го осъдили за тоалетните — съобщи мрачно господин Уизли. — Сигурно е дрънчало злато…

— Пазел си онова нещо, нали? — каза едва чуто Джордж. — Оръжието, нали? Същото, до което Ти- знаеш-кой иска да се добере?

— Тихо, Джордж! — схока го майка му.

— Та този път — продължи вече на висок глас господин Уизли — са пипнали Уили да продава на мъгъли хапещи ръкохватки за врати, съмнявам се и сега да се измъкне, ако се вярва на дописката, двама мъгъли са останали без няколко пръста и сега са ги докарали в „Свети Мънго“ за спешно присаждане на кост и пренастройване на паметта. Представяте ли си, мъгъли в „Свети Мънго“! В кое отделение ли са?

Той се огледа нетърпеливо, сякаш очакваше да види табела.

— Не спомена ли веднъж, Хари, че Ти-знаеш-кой си има змия? — попита Фред и погледна реакцията на баща си. — Огромна? Видял си я в нощта, когато той се е завърнал, нали?

— Стига толкова — разсърди се госпожа Уизли. — Отвън са Лудоокия и Тонкс, искат да те видят, Артър. Вие, деца, почакайте в коридора — добави тя. — После ще дойдете да кажете „довиждане“. Хайде, излизайте.

Те се върнаха в коридора, Лудоокия и Тонкс влязоха в болничната стая и затвориха след себе си вратата. Фред вдигна вежди.

— Така да бъде — рече най-невъзмутимо той и взе да бърка из джобовете си. — Няма нужда да ни казвате нищо.

— Това ли търсиш? — попита Джордж и показа клъбце връв с телесен цвят.

— Четеш ми мислите — ухили се другият близнак. — Я да проверим дали и в „Свети Мънго“ правят на вратите магия за непробиваемост.

Двамата с Джордж размотаха клъбцето и отделиха пет разтегателни уши. Връчиха на всички по едно. Хари се поколеба.

— Хайде, Хари, вземи го! Ти спаси живота на татко. Ако някой е в правото си да подслушва, то това си ти.

Хари се усмихна против волята си, пое края на връвта и точно като близнаците, го пъхна в ухото си.

— Е, да почваме! — подкани тихо Фред.

Вървите с телесен цвят се промушиха като длъгнести жилави червеи под вратата. Отначало Хари не чуваше нищо, сетне подскочи: Тонкс шепнеше съвсем ясно, все едно е застанала точно до него.

— Претърсиха педя по педя мястото, но така и не откриха змията. След като те е нападнала, Артър, е изчезнала… но Вие-знаете-кой едва ли е изпратил змия за него…

— Смятам, че я е пратил колкото да опипа почвата — изръмжа Муди, — досега все удря на камък. Не… според мен се опитва да добие по-ясна представа пред какво ще се изправи и ако Артър не е бил там,