вечеря и така нататък…
— Как мислиш, дали е вярно? — прошепна разтревожена Хърмаяни на Хари и Рон.
— И да е вярно, не можем да направим нищо — отвърна оклюмал Рон.
— Според мен не е вярно — рече тихо зад тях Невил. — Гризелда Марчбанкс е приятелка на баба, никога не е споменавала семейство Малфой.
— Що за човек е тя, Невил? — попита веднага Хърмаяни. — Строга ли е?
— Всъщност прилича мъничко на баба — отвърна приглушено той.
— Но това, че я познаваш, все ще ти помогне, нали? — опита се да го насърчи Рон.
— О, мисля, че няма никакво значение — заяви още по-нещастен Невил. — Баба постоянно повтаря на професор Марчбанкс, че не съм толкова добър, както татко… Е, нали я видяхте в „Свети Мънго“.
Невил заби очи в пода. Хари, Рон и Хърмаяни се спогледаха, но не се сетиха какво да кажат. Приятелят им за пръв път признаваше, че са се срещнали в магьосническата болница.
Междувременно сред петокурсниците и седмокурсниците процъфтяваше търговията на черно с всякакви средства за концентрация, пъргав ум и бодрост. Хари и Рон бяха силно изкушени от стъкленицата с еликсир „Бистра мисъл“ на Баруфио, предложена им от Еди Кармайкъл, шестокурсник от „Рейвънклоу“, който се кълнеше, че именно благодарение на еликсира е изкарал предното лято на изпитите за СОВА девет оценки „Изключителен“, и им предлагаше половинка литър само за дванайсет галеона. Рон обеща на Хари да му върне половината пари веднага щом завърши „Хогуортс“ и си намери работа, но още преди да са сключили сделката, Хърмаяни конфискува от Кармайкъл стъкленицата и изля съдържанието в тоалетната.
— Смятахме да я купим, Хърмаяни! — ревна Рон.
— Не ставай глупав — изръмжа му тя. — Със същия успех можеш да се спазариш с Харолд Дингъл да ти даде стрит на прах змейски нокът.
— Дингъл има стрит на прах змейски нокът! — зарадва се той.
— Вече няма — каза Хърмаяни. — Конфискувах и него. Тия неща не помагат.
— Змийският нокът помага! — възропта Рон. — Разправят, че действал страхотно, направо ти напомпвал мозъка и няколко часа той работел на пълни обороти… Хърмаяни, нека взема поне една щипка, нищо няма да ми стане…
— Точно от този ще ти стане — увери го свъсена Хърмаяни. — Поразгледах го, всъщност е изсушен тор на омайници.
Тази новина попари из корен желанието на Хари и Рон да прибягват до стимуланти за мозъчна дейност.
В следващия час по трансфигурация си получиха графика на изпитите за СОВА заедно с подробности как точно ще се проведат.
— Както виждате — обясни професор Макгонъгол, докато класът преписваше от дъската датите и часовете на изпитите, — те ще се състоят в две последователни седмици. Сутрин ще се явявате на писмена работа по теория, а следобед — на практика. Практическият изпит по астрономия ще се проведе, разбира се, вечерта. Нека ви предупредя, че на писмените ви работи ще бъдат направени най-строгите магии против преписване. В залата, където ще бъдат изпитите, е забранено да внасяте всезнаещи пачи пера, всепомничета, преписващи маншети и самопоправящо се мастило. Колкото и неприятно да ми е да го кажа, всяка година се намира поне по един ученик или ученичка, въобразили си, че могат да заобиколят правилника на управление „Магьоснически изпити“. Все пак се надявам това да не е някой от „Грифиндор“. Новата ни… директорка… — професор Макгонъгол произнесе думата със същото изражение, с каквото леля Петуния гледаше особено неприятните петна — помоли ръководителите на домовете да предадат на учениците, че преписването ще се наказва най-строго… тъй като оценките от изпитите ще бъдат показателни за новия ред, въведен от директорката в училището… — Професор Макгонъгол въздъхна едва чуто и Хари видя как ноздрите на острия й нос се издуват. — И все пак това не е причина да не се представите по възможно най-добрия начин. Трябва да мислите и за бъдещето си.
— Може ли, госпожо — вдигна ръка Хърмаяни, — кога ще си научим оценките?
— През юли ще ви бъде пратена сова — отговори професор Макгонъгол.
— Жестоко! — пошушна Дийн Томас така, че го чуха всички. — Чак до ваканцията няма да се притесняваме за това.
Хари си представи как след месец и половина седи в стаята си на „Привит Драйв“ и чака оценките. Помисли си, че ако не друго, то това лято със сигурност ще получи поне едно писмо.
Първият им изпит — теория на вълшебството, беше насрочен за понеделник сутрин. След обяда в неделя Хари се съгласи да препита Хърмаяни, но съжали почти веднага: тя беше много развълнувана и постоянно му изтръгваше учебника от ръцете, за да проверяла дали отговорът й е напълно верен, и накрая го удари силно по носа с острия ръб на „Върхови постижения във вълшебството“.
— Защо не се изпитваш сама? — отсече той и й върна с навлажнени очи учебника.
Междувременно, запушил с пръсти уши, Рон четеше записките по вълшебство от последните две години, като мърдаше беззвучно устни, Шеймъс Финиган се беше излегнал по гръб на пода и повтаряше определението за магия за овеществяване, докато Дийн го проверяваше по „Класически заклинания за пети курс“, а Парвати и Лавендър упражняваха основните магии за придвижване и затова кутиите им за моливи се надбягваха по ръба на масата.
По време на вечерята всички бяха притихнали. Хари и Рон не говореха много, затова пък нагъваха лакомо, понеже цял ден бяха учили усърдно. Хърмаяни пък постоянно оставяше ножа и вилицата и се пъхаше под масата да издърпа от чантата някой учебник и да провери един или друг факт или чертеж. Рон тъкмо й обясняваше, че трябва да се нахрани добре, ако не иска да будува цяла нощ, когато вилицата се изплъзна от отмалелите й пръсти и се приземи със силно дрънчене върху чинията.
— Майко мила — пророни тя, загледана във Входната зала. — Това те ли са? Членовете на изпитната комисия?
Хари и Рон се завъртяха рязко на пейката. През вратата на Голямата зала видяха, че Ъмбридж стои с малка групичка престарели вещици и магьосници. Хари установи със злорадство, че директорката изглежда притеснена.
— Дали да не погледнем по-отблизо? — предложи Рон.
Хари и Хърмаяни кимнаха и тримата забързаха към двойната врата, водеща към Входната зала. На прага позабавиха крачка и минаха кротко покрай членовете на изпитната комисия. Хари реши, че професор Марчбанкс сигурно е дребната прегърбена магьосница с лице, толкова набръчкано, че сякаш е покрито с паяжини, на която Ъмбридж говореше почтително. Професор Марчбанкс явно недочуваше, защото й отвръщаше много високо, макар да бяха само на крачка разстояние една от друга.
— Пътувахме добре, пътувахме добре, идвали сме толкова пъти досега! — рече тя припряно. — Напоследък не съм чувала нищо за Дъмбълдор — добави старицата и огледа залата, сякаш се надява той да се появи най-неочаквано от някой килер за метли. — Вероятно нямате представа къде е.
— Никаква — потвърди Ъмбридж и стрелна със злобен поглед Хари, Рон и Хърмаяни, които сега се навъртаха в долния край на стълбището, уж Рон си завързва връзката на обувката. — Но смея да заявя, че не след дълго Министерството на магията ще го издири.
— Съмнявам се — извика дребничката професор Марчбанкс, — освен ако самият Дъмбълдор не иска да бъде намерен! Аз ли не знам… лично съм го изпитвала по трансфигурация и вълшебство, когато си взимаше изпитите за ТРИТОН… правеше с магическата пръчка неща, каквито не бях виждала дотогава.
— Е… да… — каза професор Ъмбридж, а Хари, Рон и Хърмаяни тръгнаха, колкото се осмелиха по-бавно, нагоре по мраморното стълбище, — нека ви заведа в учителската стая. След пътуването вероятно няма да откажете по чаша чай.
Вечерта не беше една от най-приятните. Всички се опитваха да преговорят нещо в последния момент, ала никой не напредваше особено. Хари си легна рано, но лежа буден сякаш часове наред. Спомни си професионалната консултация и как Макгонъгол заяви яростно, че ще му помогне да стане аврор, дори и това да е последното, което ще направи. Сега, когато бе дошло времето на изпитите, Хари съжали, че не е изразил по-постижимо желание… Знаеше, че не само той не спи, но никой в помещението не проговаряше и накрая един по един се унесоха.
На другия ден по време на закуска петокурсниците пак не говореха много: Парвати си повтаряше под нос заклинания, а солницата отпред потреперваше, Хърмаяни четеше за кой ли път „Върхови постижения
