във вълшебството“ толкова бързо, че очите й се стрелкаха напред-назад и почти се сливаха, Невил непрекъснато изпускаше ножа и вилицата и преобръщаше сладкото.
След закуска петокурсниците и седмокурсниците се струпаха във Входната зала, а другите влязоха в час, после, в девет и половина, започнаха да ги викат клас по клас отново в Голямата зала, пренаредена точно както Хари я беше видял в мислоема, когато баща му, Сириус и Снейп се бяха явявали на изпитите за СОВА: масите на четирите дома бяха изчезнали и на тяхно място се бяха появили множество чинове за по един човек, всички обърнати към учителската маса в дъното, където професор Макгонъгол стоеше с лице към тях. След като всички седнаха и притихнаха, тя оповести:
— Можете да започвате.
После преобърна огромния пясъчен часовник на катедрата до нея, върху която имаше и резервни пера, мастилници и пергаментови свитъци.
Хари отвори с разтуптяно сърце въпросите… Вдясно от него, през три редици и четири чина по-напред, Хърмаяни вече пишеше бързо… Той сведе очи към първия: „Посочете заклинанието и опишете движението на магическата пръчка, с каквито омагьосваме предметите да летят“.
За миг Хари си спомни някак между другото сопата, която се издига високо във въздуха и се приземява с трясък върху дебелата глава на един трол… Подсмихна се, наведе се над листа и започна да пише.
— Е, не беше чак толкова страшно, нали? — попита притеснена Хърмаяни два часа по-късно във Входната зала. Още стискаше в ръка въпросите за изпита. — Не съм сигурна, че съм се представила добре на развеселителните магии, просто не ми стигна времето. Вие включихте ли противодействащата магия при хълцане? Не знаех дали искат и нея и реших да не се престаравам… а на двайсет и трети въпрос…
— Досега сме се занимавали с това, Хърмаяни — прекъсна я сурово Рон, — няма да повтаряме всеки изпит, стига ни и по веднъж да се явяваме.
Петокурсниците обядваха заедно с цялото училище (за обяд четирите маси на домовете отново се бяха появили), после се сместиха в стаичката до Голямата зала, където трябваше да изчакат да ги повикат на малки групи по азбучен ред за практическите изпити. Онези, които оставаха в стаята, преговаряха тихо заклинания и движения с пръчките, като от време на време неволно се удряха с тях един-друг по гърбовете или си бръкваха в очите.
Извикаха името на Хърмаяни. Разтреперана, тя излезе от помещението заедно с Грегъри Гойл, Антъни Голдстайн и Дафни Гринграс. Вече явилите се на изпита не се връщаха на същото място, така че Хари и Рон не знаеха как се е представила приятелката им.
— Справила се е, помниш ли как на един от изпитите по вълшебство получи сто и дванайсет процента? — рече Рон.
След десет минути професор Флитуик извика:
— Паркинсън, Панси… Патил, Падма… Патил, Парвати… Потър, Хари.
— Успех! — пожела му тихо Рон.
Хари влезе в Голямата зала, стиснал магическата пръчка толкова силно, че чак ръката му трепереше.
— Професор Тофти е свободен, Потър — изписка професор Флитуик, който стоеше точно зад вратата.
Той посочи един от членовете на изпитната комисия, вероятно най-стария и най-плешивия. Седеше при масичка в ъгъла в другия край, недалеч от професор Марчбанкс, която изпитваше Драко Малфой.
— Потър, нали? — попита професор Тофти, като провери в бележките си, сетне погледна над пенснето Хари, докато той се приближаваше към него. — Прочутият Потър?
С крайчеца на около Хари видя съвсем ясно, че Малфой му хвърля изпепеляващ поглед, а винската чаша, която той трябваше да накара да лети, падна на пода и се счупи. Хари не се стърпя и се ухили, професор Тофти също му се усмихна насърчително.
— Ето така — рече той с треперлив старчески глас, — излишно е да се притесняваш. А сега, ако обичаш, вземи тази чашка за яйце и я накарай да направи няколко пъти кълбо напред.
Хари смяташе, че като цяло се е представил доста добре. Заклинанието му за левитация със сигурност бе много по-успешно, отколкото на Малфой, макар че Хари се ядосваше, задето е объркал магията за промяна на цвета със заклинанието за растеж, така че плъхът, който трябваше да оцвети в оранжево, се изду притеснително и още преди Хари да е успял да поправи грешката, придоби размерите на язовец. Радваше се, че Хърмаяни не е била в залата, и после пропусна да го спомене пред нея. Но на Рон можеше да каже: приятелят му пък бе направил така, че една чиния да мутира в голяма гъба, без да знае как се е получило.
Вечерта нямаха време за почивка. След като се нахраниха, отидоха право в общата стая и се хвърлиха да преговарят за изпита по трансфигурация на другия ден, а когато Хари си легна, главата му бръмчеше от сложните примери и теории за едно или друго заклинание.
На писмения изпит сутринта забрави определението за заменящо заклинание, но бе на мнение, че на изпита по практика е могъл да се представи далеч по-зле. Поне успя да направи магията за изчезване на цялата игуана, докато на съседната маса клетата Хана Абът съвсем се стъписа и кой знае как, превърна своя пор в цяло ято фламинги, та се наложи да прекъснат за десет минути изпита, докато хванат птиците и ги изнесат от залата.
В сряда беше изпитът по билкология (Хари смяташе, че се е представил, общо взето, добре, ако не се брои лекото ухапване на едно зъбато мушкато), после, в четвъртък — по защита срещу Черните изкуства. Тук за пръв път Хари беше сигурен, че не са го скъсали. Не се затрудни с никой от писмените въпроси, а на изпита по практика правеше с изключително задоволство всички противодействащи и защитни магии направо през очите на Ъмбридж, която беше застанала недалеч от вратата на Входната зала и наблюдаваше равнодушно.
— О, браво! — викна професор Тофти, който отново изпитваше Хари, когато той показа съвършено заклинание за прогонване на богърти. — Наистина много добре! Е, приключихме, Потър, освен ако… — Тофти се понаведе. — Чух от скъпия си приятел Тибериус Огдън, че знаеш да призоваваш покровител. За още по-висока оценка…?
Хари вдигна магическата пръчка, погледна право към Ъмбридж и си представи как я уволняват.
—
Неговият сребърен елен изскочи от върха на пръчката и се понесе в лек галоп през залата. Всички от изпитната комисия се извърнаха да му се полюбуват и когато той се стопи в сребърна мъглица, професор Тофти изръкопляска въодушевено с възлести, набраздени от жилки ръце.
— Отлично! — възкликна. — Много добре, Потър, свободен си!
Докато той подминаваше на вратата Ъмбридж, очите им се срещнаха. Върху широката й увиснала уста играеше злобна усмивка, ала Хари нехаеше. Освен ако се заблуждаваше дълбоко (за всеки случай нямаше намерение да го споделя с никого), току-що бе получил „Изключителен“ на един от изпитите за СОВА.
В петък Хари и Рон имаха свободен ден, а Хърмаяни трябваше да се яви на изпита по древни руни и понеже разполагаха с цялата събота и неделя, си позволиха малка почивка от ученето. Седнаха да поиграят магьоснически шах, протягаха се и се прозяваха пред отворения прозорец, откъдето подухваше топъл летен ветрец. Хари забеляза в далечината Хагрид, който имаше час край гората. Опита се да познае какви създания разглеждат, като че ли бяха еднорози, защото момчетата стояха малко по-назад, и точно тогава дупката зад портрета се отвори и Хърмаяни се прекатери през нея с доста кисело изражение.
— Как минаха руните? — попита Рон, като се протягаше с прозявка.
— Сгреших превода на „ехваз“ — оплака се вбесена тя. — Означава не „отбрана“, а „сътрудничество“. Сбърках го с „ейхваз“.
— Е, чудо голямо — рече лениво Рон, — само една грешка, пак ще…
— О, млъквай! — тросна се сърдита Хърмаяни. — Може да ме скъсат и заради една грешка. И не само това, някой пак е пуснал в кабинета на Ъмбридж душко. Не знам как са проникнали през новата врата, но тъкмо минавах оттам, когато Ъмбридж се разпищя… ако се съди от крясъците, душкото явно се беше опитал да отхапе парче от крака й…
— Браво на него — казаха в един глас Хари и Рон.
—
