Хари Потър и Орденът на феникса

А ние не искаме да го уволняват.

— В момента Хагрид има час, Ъмбридж не може да стовари вината върху него — отбеляза Хари и махна към прозореца.

— О, Хари, понякога си толкова лековерен. Нима наистина мислиш, че Ъмбридж ще тръгне да търси доказателства? — рече Хърмаяни, която явно бе решила да бъде в отвратително настроение, и след като затръшна след себе си вратата, се понесе към момичешките спални.

— Мило момиче с благ характер — подметна много тихо Рон и премести напред царицата, за да вземе един от конете на Хари.

Лошото настроение на Хърмаяни упорито я преследваше почти през цялата събота и неделя, но на Хари и Рон не им беше никак трудно да не й обръщат внимание, защото посветиха двата дни, кажи-речи, изцяло на преговора по отвари за понеделник — изпита, който Хари очакваше най-малко и който, той беше сигурен, щеше да попари мечтите му да стане аврор. Писмената работа наистина го затрудни, макар той да смяташе, че се е представил добре на въпроса за многоликовата отвара, която тайно бе погълнал във втори курс и затова описа точно въздействието й.

Практическият изпит следобед не бе чак толкова страшен, колкото Хари беше очаквал. Снейп не присъстваше и той усети, че при приготвянето на отварите е много по-спокоен от обикновено. Невил, който седеше съвсем наблизо, също изглеждаше по-доволен от когато и да било в часовете по отвари. По едно време професор Марчбанкс рече:

— Отдръпнете се, ако обичате, от котлите, изпитът приключи.

Хари сложи запушалката върху стъкленицата, чувстваше, че и да не получи висока оценка, при повече късмет няма да го скъсат.

— Остават само четири изпита — отбеляза уморено Парвати Патил, когато се отправиха към общата стая на грифиндорци.

— Само! — тросна се Хърмаяни. — Аз имам и изпит по аритмантика, вероятно най-трудния предмет!

Никой не прояви глупостта да се заяжда с нея и тя не успя да си излее злобата, затова се ограничи да се скара на няколко първокурсници, задето се смеели прекалено високо в общата стая.

Хари беше решил да се представи добре на изпита по грижа за магически създания във вторник, за да не провали Хагрид. Изпитът по практика се състоя следобед на моравата край Забранената гора, където им възложиха да разпознаят бодливеца, скрит сред десетина таралежа (номерът беше да дадеш на всички малко мляко: бодливците, чиито бодли имаха най-различни вълшебни свойства, бяха изключително мнителни и обикновено освирепяваха от млякото, понеже мислеха, че се опитваш да ги отровиш), после да покажат как трябва да се отнасят със съчковците, да нахранят и да почистят огнен рак, без той да ги изгори, и от няколко храни да изберат какво да дадат за ядене на болен еднорог.

Хари забеляза, че Хагрид ги наблюдава притеснен от прозореца на колибата си. Когато жената от изпитната комисия, този път пълничка ниска магьосница, се усмихна на Хари и му каза, че е свободен, той първо вдигна палци по посока на Хагрид и чак тогава се отправи назад към замъка.

Писмената: работа по теория на астрономията в сряда мина сравнително добре. Хари не беше сигурен, че е написал правилно имената на всички луни на Юпитер, но поне бе убеден, че никоя от тях не е покрита с мед. За практическия изпит по астрономия трябваше да изчакат до вечерта, а следобеда посветиха на пророкуването.

Дори по занижените критерии на Хари изпитът по пророкуване протече много зле. Можеше да се опита да гледа филм върху чина със същия успех, както във вироглавото празно кристално кълбо, а при гадаенето на чай: съвсем се стъписа и заяви, че според него в скоро време професор Марчбанкс щяла да срещне тантурест мургав подгизнал до кости непознат, и затвърди пълния си провал, като сбърка върху дланта й линията на живота с линията на главата и уведоми жената, че е трябвало да умре миналия вторник.

— Е, при всички положения щяха да ни скъсат — отсъди мрачно Рон, докато се качваха по мраморното стълбище.

Благодарение на Рон Хари току-що се бе почувствал малко по-добре, защото той му бе разказал как описал най-подробно на изпитващия някакъв грозник с брадавица върху носа, когото виждал в кристалното кълбо, а после вдигнал очи и разбрал, че това всъщност било отражението на самия изпитващ.

— Изобщо не трябваше да се захващаме с този гаден предмет — заяви Хари.

— Е, сега поне можем да се откажем от него.

— Да — съгласи се Хари. — И да не се преструваме, че ни вълнува какво ще стане, ако Юпитер е настроен прекалено приятелски към Уран.

— Оттук нататък вече не ме интересува дали в чаените ми листенца пише: „Умри, Рон, умри“. Хвърлям ги на боклука, където им е мястото, й толкоз.

Хари се засмя точно когато отзад при тях дотича Хърмаяни. Той веднага замълча, да не би да я ядоса.

— Е, мисля, че се представих добре по аритмантика — заяви тя и Хари й Рон въздъхнаха от облекчение. — Тъкмо имаме време да прегледаме набързо преди вечеря звездните карти, после…

Когато в единайсет часа се качиха на върха на астрономическата обсерватория, видяха нощ точно като за звездобройство, безоблачна и тиха. Паркът беше окъпан в сребриста лунна светлина, във въздуха се долавяше лек хлад. Щом професор Марчбанкс им даде знак, всички настроиха телескопите и се заеха да попълват празните звездни карти, които им бяха раздали.

Професор Марчбанкс и професор Тофти се разхождаха между тях и ги гледаха как вписват точното разположение на звездите и планетите, който наблюдаваха. Беше тихо, чуваха се само шумоленето на пергаментите, от време на време поскърцването на някой телескоп, наместван върху стойката, и драскането на многото пера. Мина половин, после и един час, квадратчетата отразена златна светлина, потрепващи по земята, започнаха да угасват едно след друго заедно с осветлението по прозорците в замъка.

Но когато Хари приключи с нанасянето на съзвездието Орион върху картата, входната врата, намираща се точно под парапета, зад който стоеше той, се отвори и по каменните стъпала се плисна светлина към моравата. Докато нагласяше леко телескопа, Хари погледна надолу и видя пет-шест издължени фигури, които тръгнаха по ярко осветената трева, после вратата се затвори и моравата пак се превърна в море от тъмнина.

Хари доближи отново око до телескопа и го намести на фокус, за да се взре във Венера. Сведе очи към картата да нанесе планетата, но нещо отклони вниманието му. Той застина с перо, вдигнато над пергамента, вгледа се надолу към сумрачния парк и различи шест сенки, които вървяха през тревата. Ако не се движеха и лунната светлина не позлатяваше главите им отгоре, щяха да се слеят с тъмния парк. Дори отдалеч Хари изпита странното усещане, че е разпознал походката на най-набитата фигура, която очевидно предвождаше останалите.

Не проумяваше за какво й е на Ъмбридж да се разхожда след полунощ, и то придружавана от още петима. Някой зад него се изкашля и той си спомни, че е на изпит. Съвсем беше забравил разположението на Венера. Долепи око до телескопа, провери го отново и тъкмо да го впише в картата, когато, наострил уши за всеки необичаен звук, чу в далечината тропане, което прокънтя през пустия парк и веднага беше последвано от приглушения лай на голямо куче.

Хари погледна с разтуптяно сърце. Прозорците на Хагрид светеха, сега на фона им се открояваха силуетите на хората, които той беше забелязал да прекосяват моравата. Вратата се отвори и Хари съвсем ясно видя шест добре очертани фигури, които прекрачиха прага. Вратата се затвори отново, спусна се тишина.

Хари се притесни много. Извърна се да провери дали Рон и Хърмаяни са забелязали нещо, но точно тогава отзад застана професор Марчбанкс и понеже Хари не искаше тя да си помисли, че надзърта в чужда писмена работа, побърза да се наведе над звездната си карта, уж да впише нещо, макар че всъщност попоглеждаше скришом над парапета към колибата на Хагрид. Сега в прозорците на къщурката се мяркаха силуети, които от време на време затулваха светлината.

Хари усети, че професор Марчбанкс се е вторачила в тила му, затова отново долепи око до телескопа и се взря в Луната, макар че беше отбелязал преди цял час разположението й, ала точно когато престарялата магьосница продължи нататък, момчето чу как от колибата в далечината се разнася рев, който прокънтя в мрака чак до върха на астрономическата обсерватория. Доста от учениците наоколо се отлепиха от