Сириус, Лупин, Тонкс и Кингзли Шакълболт вече бяха там, а малко след като Хари си взе един бирен шейк, пристигна с потропване и Лудоокия Муди.
— Я, Аластор! Радвам се, че си тук — викна весело госпожа Уизли, след като Лудоокия си свали наметалото. — Откога се каним да те помолим… Ще надзърнеш ли в писалището във всекидневната да видиш какво се спотайва вътре? Не искахме да го отваряме, да не е някоя гадория.
— Дадено, Моли…
Яркосиньото око на Муди се завъртя нагоре и се втренчи през тавана на кухнята.
— Във всекидневната, значи… — промърмори той, а гледецът се присви. — Писалището в ъгъла ли? А, да, ето го… точно така, богърт… да се кача ли да го разкарам оттам, Моли?
— Не, не, ще се оправя сама по-късно — дари го с щастлива усмивка госпожа Уизли. — А сега си пийни нещо. Имаме малко празненство… — Тя посочи аления плакат. — Четвърти префект в семейството — обясни разнежено госпожа Уизли и разроши косата на Рон.
— Префект, значи? — ревна Муди, като нормалното му око беше насочено към Рон, а магическото пак се врътна, за да огледа главата му отстрани.
Хари изпита твърде неприятното чувство, че окото се впива в него, и се приближи към Сириус и Лупин.
— Е, моите поздравления! — възкликна Муди, който продължаваше да гледа с нормалното око Рон, — хората, облечени във власт, винаги си навличат неприятности, но Дъмбълдор сигурно смята, че можеш да устоиш на повечето заклинания, в противен случай нямаше да те издигне…
Рон не се беше замислял за това и се поуплаши, точно тогава обаче пристигнаха баща му и Бил и това му спести усилието да отговаря на Муди. Госпожа Уизли беше толкова весела, че дори не възропта, задето водят със себе си и Мъндънгус. Той беше облечен в дълъг балтон, странно издут на най-невероятни места, но отказа да го съблече и да го сложи при наметалото на Муди.
— Е, време е за наздравица! — оповести господин Уизли, след като всички получиха по нещо за пиене. Той вдигна бокала си. — За Рон и Хърмаяни, новите префекти на „Грифиндор“!
Рон и Хърмаяни засияха, когато всички пиха за тяхно здраве и после им изръкопляскаха.
— Аз пък не съм била префект — рече бодро Тонкс иззад Хари, а останалите отидоха до масата да си вземат от храната. С доматеночервената си коса, дълга чак до кръста, Тонкс изглеждаше като по-голяма сестра на Джини. — Ръководителят на моя дом заяви, че ми липсвали някои задължителни качества.
— Какви например? — попита Джини, която си избираше печени картофи.
— Например умението да се държа прилично — отвърна магьосницата.
Джини прихна, Хърмаяни погледна така, сякаш не знае дали да се смее, и накрая се измъкна от положението, като отпи голяма глътка бирен шейк и се задави.
— Ами ти, Сириус? — полюбопитства Джини, след като потупа Хърмаяни по гърба.
Застанал точно до Хари, Сириус избухна в своя гръмък смях, подобен на кучешки лай.
— Кой ще ме направи мен префект, постоянно ни наказваха с Джеймс. Виж, Лупин беше послушно момче и си заслужи значката.
— Предполагам, че Дъмбълдор се е надявал да повлияя поне мъничко на най-добрите си приятели — отбеляза Лупин. — Излишно е да ви казвам, че се провалих с гръм и трясък.
Най-неочаквано настроението на Хари се подобри. Ето, и баща му не е бил префект! Празненството тутакси му се видя много по-весело и забавно, той напълни чинията си с храна и усети прилив на обич към всички в кухнята.
Рон се беше впуснал да превъзнася в захлас новата си метла пред всеки, готов да го слуша.
— За нула време вдига сто километра в час, бива си я, нали? Като си помисля, „Комета двеста и деветдесет“ лети с осемдесет, и то, според „Летящи метли“, само при силен попътен вятър!
Хърмаяни вглъбено излагаше пред Лупин възгледите си за правата на домашните духчета.
— Искам да кажа, че е като сегрегацията на върколаците! И всичко идва от това, че магьосниците са си въобразили как превъзхождат всички останали…
Госпожа Уизли беше подхванала с Бил поредната разправия за косата му.
— Погледни се, не можеш да я срешеш, а на красивото ти лице ще отива далеч по-добре къса коса, нали, Хари?
— О, не знам — отвърна Хари, донякъде притеснен, че му искат мнението, и се отправи към Фред и Джордж, които се бяха усамотили заедно с Мъндънгус в един ъгъл.
Старецът млъкна, щом зърна момчето, обаче Фред намигна на Хари и му махна да се приближи.
— Не се притеснявай — рече той на Мъндънгус, — Хари е наш човек, финансира начинанията ни.
— Виж какво ни е донесъл Дънг — възкликна Джордж и протегна длан към Хари.
Беше пълна с нещо като спаружени черни шушулки. Макар да бяха напълно неподвижни, отвътре се чуваше лекичко потракване.
— Семена от отровна пипакула — оповести Джордж. — Трябват ни за лъготийките, но са включени в Списъка със забранени за масова търговия вещества, клас В, та се оказа ужасно трудно да се сдобием с тях.
— И така, Дънг, десет галеона за всичките — предложи Фред.
— Я не се занасяй, знаеш ли колко се намъчих, докато ги спипам! — възропта Мъндънгус и разшири още повече кървясалите си очи с увиснали под тях торбички. — Да ме прощавате, момчета, ама им искам двайсет галеона и нито кнут по-малко.
— Ей, голям майтапчия е този Дънг! — обърна се Фред към Хари.
— Най-голямата му шега досега беше да ни поиска цели шест сикли за торбичка с игли от бодливец.
— Внимавайте — предупреди ги тихо Хари.
— Че защо? — учуди се Фред. — Няма никаква опасност, мама още си е заплесната по нашия префект Рон.
— Да, но Муди може да е насочил окото си към вас — отбеляза Хари.
Мъндънгус погледна притеснен през рамо.
— Ами да, колко му е да ни гледа — изсумтя той. — Добре, момчета, нека бъде вашата, десет галеона, ако ги вземете веднага.
— Браво, Хари! — провикна се въодушевен Фред, след като Мъндънгус си изпразни джобовете в протегнатите ръце на близнаците и повлече нозе към масата. — Я да ги занесем горе…
Хари ги проследи с поглед, изведнъж го обхвана леко безпокойство. Току-що му беше хрумнало, че рано или късно господин и госпожа Уизли все ще научат за шегобийницата и могат да попитат откъде Фред и Джордж са взели пари. Неотдавна му се беше сторило лесно да подари на близнаците наградата си от Тримагическия турнир, но какво ли щеше да стане, ако това доведеше до поредната семейна разправия и се повтореше историята с Пърси? Дали госпожа Уизли пак щеше да чувства Хари като роден син и след като разбереше, че той е отговорен Фред и Джордж да се впуснат в поприще, според нея неподходящо за децата й?
Хари още стоеше там, където го бяха оставили близнаците, без да усеща друго, освен странна гузна тежест в стомаха си, когато чу някой да говори за него. Гласът на Кингзли Шакълболт бе толкова гърлен и силен, че надвика олелията в помещението.
— … защо Дъмбълдор не е направил Хари префект? — попита той.
— Сигурно си има причини — отвърна Лупин.
— Но това щеше да е проява на доверие. Лично аз така бих постъпил — настоя Кингзли, — особено пък при положение че в „Пророчески вести“ се заяждат през ден с него…
Хари не се обърна — не искаше Лупин и Кингзли да разберат, че ги е чул. Изобщо не беше гладен, но последва Мъндънгус към масата с ястия. Радостта му от празненството се изпари точно толкова бързо, както се бе и появила, и вече му се прииска да се качи горе и да си легне.
С онова, което беше останало от носа му, Лудоокия Муди подуши пилешката кълка и след като се увери, че не е посипана с отрова, отхапа голямо парче.
— Дръжката е от испански дъб, подсилена е с лак против уроки и има вградено противовибрационно устройство — обясняваше Рон на Тонкс.
Госпожа Уизли се прозина широко.
