Хари Потър и Орденът на феникса

прекалено дълго кикот на Луна Лъвгуд — хванала се за корема, тя се клатушкаше напред-назад.

— Какво толкова му е смешното? — свъси се Рон.

— Маймунски… задник! — повтори момичето все така с ръце там, където са ребрата й.

Докато всички зяпаха Луна, която се заливаше от смях, Хари погледна списанието на пода и забеляза нещо, което го накара да се наведе и да го вдигне. Когато беше преобърнато наопаки, не можеше да разбере какво е нарисувано на корицата, сега обаче забеляза, че на нея има доста нескопосана карикатура на Корнелиус Фъдж — Хари го позна само заради отровножълтото бомбе. В едната си ръка Фъдж стискаше торба злато, с другата душеше таласъм. Под карикатурата пишеше: „Докъде ще стигне Фъдж, за да се докопа до «Гринготс»?“

Отдолу се мъдреха темите и на другите статии в списанието:

Корупция в Лигата по куидич

Как „Тътшил Торнадос“ се изкачват в класирането

Разбулени са тайните на древните руни

Сириус Блек: злодей или жертва?

— Мога ли да хвърля едно око? — попита заинтригуван Хари Луна.

Тя кимна, без да сваля очи от Рон — още не можеше да си поеме дъх.

Хари разлисти книжката и погледна съдържанието. Съвсем беше забравил списанието, което Кингзли бе дал на господин Уизли, за да го занесе на Сириус, но явно бе същият брой на „Дрънкало“.

Намери страницата и, развълнуван, отгърна на статията.

И към нея имаше доста слаба карикатура — ако не беше текстът, Хари така и нямаше да се досети, че това е Сириус. На нея той бе застанал с извадена магическа пръчка върху купчина човешки кости. Материалът беше озаглавен така:

СИРИУС — НАИСТИНА ЛИ Е ТОЛКОВА ЧЕРЕН, КОЛКОТО ГО ИЗКАРВАТ?

Жесток сериен убиец или невинна рок звезда?

Наложи се Хари да прочете няколко пъти подзаглавието, докато се увери, че го е разбрал правилно. Откога ли Сириус беше рок звезда?

Вече четиринайсет години се смята, че Сириус Блек е масов убиец, изтребил дванайсет невинни мъгъли и един магьосник. Преди две години, след дръзкото му бягство от Азкабан, Министерството на магията предприе най-широкомащабното издирване в своята история. Никой от нас не се и съмняваше, че той трябва да бъде заловен и върнат при дименторите.

НО ДАЛИ НАИСТИНА Е ТАКА?

Преди известно време на бял свят излязоха стъписващи нови доказателства, че Блек може и да не е извършител на престъпленията, заради които е бил изпратен в Азкабан. Според Дорис Пъркис, която живее на „Акантия Уей“ номер осемнайсет в Литъл Нортън, Блек вероятно дори не е присъствал на местопрестъплението.

„Хората всъщност не знаят, че Сириус Блек е артистичен псевдоним — заяви госпожа Пъркис. — Истинското му име е Стъби Бордман, вокалист на нашумялата група «Караконджовците» оттеглил се от сцената преди близо петнайсет години, когато на концерт в църквата на Литъл Нортън го удариха с ряпа по ухото. Познах го веднага щом видях снимката във вестника. Стъби няма как да е извършил тези престъпления, защото въпросната вечер двамата с него имахме романтична вечеря на свещи. Писах на министъра на магията и очаквам той всеки момент да оневини напълно Стъби, известен още и като Сириус.“

Хари дочете статията и загледа невярващо страницата. Реши, че може би е някаква шега и че сигурно списанието често отпечатва пародии. Разлисти нататък книжката и намери материала за Фъдж.

Министърът на магията Корнелиус Фъдж отрича, че преди пет години, когато е бил избран да оглави Министерството на магията, е възнамерявал да поеме управлението и на магьосническата банка „Гринготс“. Винаги е твърдял, че не иска нищо друго, освен да си „сътрудничи в дух на разбирателство“ с пазителите на нашето злато.

НО ДАЛИ НАИСТИНА Е ТАКА?

Неотдавна източници, близки до министър Фъдж, разкриха, че най-съкровеното му желание било да сложи ръка върху запасите от злато на таласъмите и че ако се налагало, нямало да се поколебае да прибегне и до сила.

„Няма да му е за пръв път — довери човек от министерството. — Приятелите му го наричат Душманина на таласъми. Само да го чуете какви ги приказва, когато смята, че не го слушат чужди хора: не може да се нахвали колко таласъми бил наредил да изтребят, колко да издавят, колко да бутнат от някоя сграда, колко да изтровят и накълцат на салата…“

Хари се отказа да чете повече. Фъдж си имаше много недостатъци, но чак пък да заповядва да кълцат таласъмите на салата! Прелисти нататък списанието. През няколко страници се зачиташе: обвинение, че „Тътшил Торнадос“ ще спечелят първото място в Лигата по куидич с изнудване, изтезания и незаконни промени в размерите на метлите… интервю с магьосник, който се кълнеше, че бил стигнал с „Чистометка шест“ чак до Луната и като доказателство бил донесъл оттам цял чувал лунни жаби… статия за древните руни, която ако не друго, обясняваше защо Луна чете „Дрънкало“ наобратно. Според списанието, ако гледаш наобратно руните, си щял да разчетеш заклинание, с което да превръщаш ушите на враговете си в зелеви листа. На фона на всички небивалици в „Дрънкало“ твърдението, че Сириус бил вокалист на „Караконджовците“, си звучеше направо достоверно.

— Има ли нещо интересно? — попита Рон, след като Хари затвори списанието.

— Как ще има! — отсече Хърмаяни още преди Хари да е успял да отвори уста. — Всички знаят, че в „Дрънкало“ човек ще прочете само глупости.

— Извинете, но баща ми е главен редактор на списанието — обади се Луна, с вече не чак толкова замечтан глас.

— Ама аз… исках… — смути се Хърмаяни. — Е, срещат се и интересни неща… В смисъл че…

— Върни ми го, ако обичаш — обърна се ледено Луна към Хари и след като се наведе, издърпа списанието от ръцете му.

Разлисти го на петдесет и седма страница, преобърна го решително и се скри зад него точно когато вратата на купето се отвори за трети път.

Хари се обърна — беше очаквал този момент, но от това не му стана по-леко да види Драко Малфой, който стоеше между приятелчетата си Краб и Гойл и му се хилеше.

— Какво има? — тросна се войнствено Хари още преди Малфой да е отворил уста.

— Дръж се прилично, Потър, или ще те накажа! — провлече Малфой, който с пригладената си руса коса