Хари Потър и Орденът на феникса

Хари сви рамене. Бе озадачен не по-малко от нея, въпреки че, колкото и да е странно, точно това сега не го вълнуваше особено.

Тръгнаха си заедно от соварника. В началото на коридора за западното крило на замъка Чо рече:

— Аз съм насам. Е… до скоро, Хари.

— Да… до скоро.

Тя му се усмихна и си замина. Хари продължи нататък, обзет от тих възторг. Бе успял да проведе цял разговор с нея, при това без да се смути нито веднъж… „Наистина си проявил храброст да й го заявиш право в очите…“ Чо го смяташе за храбър… не го мразеше, задето не е загинал.

Е, Хари знаеше, че Чо е предпочела Седрик… макар че, ако го беше изпреварил с поканата си за бала, всичко може би щеше да бъде различно… Когато Хари я попита, Чо като че ли искрено съжали, задето трябва да му откаже…

— Добро утро — поздрави той весело Рон и Хърмаяни, когато седна при тях на масата на „Грифиндор“ в Голямата зала.

— Защо си толкова радостен? — изненада се Рон и го огледа от глава до пети.

— Ами… по-късно ще играем куидич — отвърна щастлив Хари и придърпа към себе си голямата чиния с бекон и яйца.

— А… да… — проточи другото момче. Остави препечената филийка, която ядеше, и отпи грамадна глътка тиквен сок. После рече: — Слушай… нали нямаш нищо против да дойдеш с мен малко по-рано? Да се поупражнявам преди тренировката. Както се казва, да навляза.

— Разбира се — каза Хари.

— По-добре оставете това — намеси се съвсем сериозно Хърмаяни. — И двамата сте изостанали ужасно много с домашните…

Но тя не се доизказа: беше пристигнала сутрешната поща и както обикновено, „Пророчески вести“ се рееха към нея в човката на чухалче, което се приземи твърде близо до захарницата и протегна краче. Хърмаяни пъхна в кожената кесийка един кнут, взе вестника и огледа свъсена първата страница, а птицата отново се извиси във въздуха.

— Нещо интересно? — попита Рон.

Хари се ухили — знаеше, че приятелят му само се чуди как да отклони Хърмаяни от темата за домашните.

— Не — въздъхна тя, — само глупави клюки за баскитаристката на „Орисниците“, щяла да се омъжва.

Хърмаяни разгъна вестника и изчезна зад него. Хари се посвети на поредната порция яйца с бекон. Рон гледаше донейде угрижено към високите прозорци.

— Виж ти! — възкликна най-неочаквано Хърмаяни. — О, не… Сириус!

— Какво е станало? — попита Хари и дръпна вестника толкова силно, че той се скъса по средата: сега двамата с Хърмаяни държаха по една половина.

— „В Министерството на магията са получени сведения от сигурен източник, че в момента Сириус Блек, жесток масов убиец… и така нататък… се укрива в Лондон!“ — прочете с тревожен шепот Хърмаяни от своята половинка.

— Луциус Малфой! Залагам си главата, че е той — заяви ядно Хари също шепнешком. — Все пак е познал на перона Сириус…

— Моля? — разтревожи се и Рон. — Не си споменавал, че…

— Шшшт! — спряха го приятелите му.

— … „Министерството предупреждава всички магьосници, че Блек е изключително опасен… избил е тринайсет души… избягал е от Азкабан…“ и така нататък, обичайните дрънканици — отбеляза в заключение Хърмаяни, след което остави своята половинка от вестника и погледна уплашена Хари и Рон. — Е, просто вече няма да може да излиза от къщата — пошушна тя. — Дъмбълдор го предупреди.

Хари погледна свъсен парчето, което бе откъснал от „Пророчески вести“. Почти цялата страница беше заета от реклама на „Мадам Молкин — одежди за всякакви случаи“ очевидно имаше разпродажба.

— Ей! — възкликна той и приглади вестника, та да виждат и Хърмаяни, и Рон. — Я погледнете!

— Не ми трябват мантии, имам си — отсече Рон.

— Не — каза Хари. — Вижте… ето тази кратка дописка тук…

Рон и Хърмаяни се надвесиха още повече, за да погледнат — материалът бе дълъг не повече от два сантиметра и беше сбутан в долния край на колоната. Той гласеше:

ОСУЕТЕН ОБИР В МИНИСТЕРСТВОТО

Стърджис Подмор (на 38 години, с постоянен адрес „Лабурнум Гардънс“ номер две в Клапам) беше изправен пред Магисъбора по обвинение, че на 31 август е проникнал с взлом в министерството и се е опитал да извърши обир. Подмор е бил задържан от магигарда в Министерството на магията Ерик Мънч, заварил го да разбива в един след полунощ вратата на строго охранявано помещение. Подмор отказа да се защити и беше признат за виновен и по двете обвинения, след което бе осъден на половин година в Азкабан.

— Стърджис Подмор ли? — изрече замислено Рон. — Това не е ли онзи, дето вместо коса има нещо като купа слама на главата си? И дето членува в Орде…

— Шшшт, Рон — прекъсна го Хърмаяни и ужасена, започна да се озърта.

— Половин година в Азкабан! — прошепна стъписан Хари. — Само защото се е опитал да мине през някаква врата!

— Я не ставай смешен, не са го осъдили само защото се е опитвал да мине през врата. Какво изобщо е търсел в един след полунощ в Министерството на магията? — попита Хърмаяни.

— Да не смяташ, че Орденът го е пратил с някаква задача? — подхвърли Рон.

— Един момент… — рече бавно Хари. — Стърджис трябваше да ни изпрати до гарата, помните ли?

Другите двама го погледнаха.

— Точно така, трябваше да ни охранява, докато отиваме на Кингс Крос, не помните ли? И Муди се ядоса много, понеже той не се яви, значи не е бил пратен от тях.

— Е, може би не са очаквали да го заловят — изтъкна Хърмаяни.

— Ами ако са му устроили клопка? — възкликна развълнуван Рон. — Точно така… слушайте сега! — продължи той и сниши рязко глас, стреснат от заплашителния поглед на Хърмаяни. — От министерството са заподозрели, че Подмор е от хората на Дъмбълдор, затова… и аз не знам… затова са го подмамили да отиде в министерството и той всъщност не се е опитвал да мине през никаква врата! Може би са му заложили капан, за да го пипнат!

Настъпи мълчание — Хари и Хърмаяни обмисляха догадките на своя приятел. Хари отсъди, че звучат неправдоподобно, Хърмаяни обаче бе направо възхитена.

— Знаете ли, изобщо няма да се изненадам, ако е станало точно това.

Тя сгъна замислено своята половинка от вестника. Когато Хари остави ножа и вилицата, Хърмаяни като че излезе от унеса.

— И така, според мен първо трябва да отхвърлим съчинението за самонаторяващите се храсти, което ни даде Спраут, пак ще извадим късмет, ако до обяд успеем да започнем и заклинанието Инаниматус Конжурус на Макгонъгол…

Сетил се за камарата домашни, които го чакаха горе, Хари изпита леки угризения на съвестта, но небето беше ясно и възхитително синьо и той цяла седмица не бе летял със „Светкавицата“…

— Е, можем да ги напишем и довечера — подхвърли Рон, докато двамата с Хари вървяха по полегатите морави към игрището за куидич, понесли метлите на рамо, а в ушите им още кънтяха зловещите предупреждения на Хърмаяни, че щели да ги скъсат на всички изпити за СОВА.

— Пък и утре е ден. Хърмаяни доста се престарава с това учене, там й е проблемът… — той замълча и после добави боязливо: — Как мислиш, сериозно ли говореше, когато се закани, че нямало да ни даде записките си?