Хари, без да прибягвам до шифър… всички шифри могат да бъдат разчетени.
Веднага щом Сириус спомена писмото на Хари, двамата му приятели се извърнаха и го зяпнаха.
— Не си ни казвал, че си писал на Сириус! — укори го Хърмаяни.
— Изхвърча ми от главата — заоправдава се той и това беше самата истина, понеже покрай срещата с Чо в соварника бе забравил за всичко, случило се преди това. — Не ме гледай така, Хърмаяни, никой не може да научи нищо от писмото, нали, Сириус?
— Не, беше го написал много добре — усмихна се Сириус. — Но както и да е, дайте да побързаме, докато не са ни прекъснали… за белега ти.
— Какво за… — обади се Рон, ала Хърмаяни го спря:
— После ще ти кажем. Продължавай, Сириус.
— Знам, не е приятно да те боли, но според нас няма място за тревога. Болеше те и миналата година, нали?
— Да, и Дъмбълдор обясни, че болката се появявала, когато Волдемор изпитвал особено силни чувства — отвърна Хари, както обикновено без да обръща внимание на свъсените физиономии на Рон и Хърмаяни. — Значи вечерта, когато бях наказан, Волдемор сигурно се е ядосал, нещо от тоя род.
— Сега, когато той се завърна, определено ще те боли по-често — вметна Сириус.
— И според теб болката няма нищо общо с Ъмбридж, която ме докосна, докато бях наказан с извънкласна работа в кабинета й? — попита Хари.
— Съмнявам се да има нещо общо — потвърди кръстникът му. — Чувал съм за нея и съм сигурен, че не е смъртожадна…
— Много е зла, преспокойно би могла да бъде и смъртожадна — възрази свъсен Хари, а Рон и Хърмаяни закимаха енергично в знак на съгласие.
— Да, светът обаче не се дели само на добри хора и на смъртожадни — подсмихна се криво Сириус. — Но и аз знам, че е голяма злобарка… само да чуете как Ремус говори за нея!
— А Лупин познава ли я? — побърза да попита Хари, спомнил си подмятанията за мелезите в първия час на Ъмбридж.
— Не — отвърна Сириус, — но преди две години тя предложи законопроект за върколаците и сега на Лупин му е почти невъзможно да си намери работа.
Хари се сети, че напоследък Лупин изглежда много по-опърпан и намрази още повече Ъмбридж.
— Защо е срещу върколаците? — ядоса се Хърмаяни.
— Вероятно я е страх от тях — подсмихна се Сириус, развеселен от възмущението й. — Явно мрази всички получовеци: миналата година поде кампания и срещу езеряните, искаше да бъдат изолирани и белязани. Представяш ли си, да се губят толкова време и сили за преследване на езеряните, а в същото време отрепки като Крийчър се разхождат на свобода.
Рон прихна, но Хърмаяни беше още по-покрусена.
— Сириус! — подвикна с укор тя. — Ако положиш малко усилия спрямо Крийчър, сигурна съм, че и той ще откликне със същото. Така де, има си само теб, а и професор Дъмбълдор разправя…
— Та как вървят часовете при Ъмбридж? — прекъсна я той. — Учи ли ви как да изтребвате до крак мелезите?
— Не — отговори Хари, без да обръща внимание на Хърмаяни, нацупена, задето са я прекъснали насред защитата на Крийчър. — Изобщо не ни позволява да правим магии!
— Единственото, с което се занимаваме, е да четем тъпия учебник — намеси се и Рон.
— Значи е вярно — отбеляза Сириус. — Хора от министерството ни съобщиха, че Фъдж не искал да бъдете обучавани за бой.
— Да бъдем
— Точно това си мисли — потвърди Сириус, — по-скоро, страхува се да не би Дъмбълдор наистина да свиква свое войнство, с което да превземе Министерството на магията.
След кратко мълчание Рон каза:
— Дори и от устата на Луна Лъвгуд не съм чувал по-голяма глупост.
— Значи не ни дават да усвояваме защита срещу Черните изкуства, понеже Фъдж го е страх, че ще вземем да правим магии срещу министерството? — вбеси се Хърмаяни.
— Точно така — потвърди Сириус. — Фъдж си е втълпил, че Дъмбълдор няма да се спре пред нищо, за да превземе властта. От ден на ден манията му за преследване се усилва. Въпрос само на време е да скалъпи обвинение и да задържи Дъмбълдор.
Покрай това Хари се сети за писмото на Пърси.
— Знаеш ли дали утре в „Пророчески вести“ ще пише нещо за Дъмбълдор? Братът на Рон твърди, че…
— Не знам — прекъсна го Сириус, — от петък не съм виждал никого от Ордена, всички са се пръснали по задачи. Тук сме само двамата с Крийчър…
В гласа му прозвуча горчива нотка.
— Значи нямаш вести и от Хагрид?
— А, Хагрид ли… — проточи Сириус. — Трябваше да се е върнал вече, никой не знае със сигурност какво му се е случило. — Сетне видя стъписването върху лицата им и побърза да добави: — Но Дъмбълдор не е обезпокоен, не се тревожете и вие, сигурен съм, че Хагрид е добре.
— Но щом вече е трябвало да се е прибрал… — пророни уплашена Хърмаяни.
— С него беше и Мадам Максим, поддържаме връзка с нея и тя съобщи, че на връщане са се разделили, но няма признаци той да е пострадал… или че нещо не е наред.
Ала Хари, Рон и Хърмаяни се спогледаха притеснено — не бяха особено убедени.
— Вижте какво, недейте да задавате прекалено много въпроси за Хагрид — рече нетърпеливо Сириус, — така само ще привлечете вниманието към отсъствието му, знам, Дъмбълдор не иска да се шуми. Хагрид не е вчерашен, ще се оправи. — Тримата обаче изобщо не се ободриха от думите му, затова той допълни: — Кога ще ходите следващия път в Хогсмийд? На гарата, когато се бях направил на куче, се справихме добре, нали? Дали да не…
— НЕ! — викнаха в един глас Хари и Хърмаяни. — Не четеш ли „Пророчески вести“, Сириус? — възкликна Хърмаяни.
— А, това ли? — ухили се той. — Само налучкват къде бих могъл да се крия, нямат си и понятие…
— Да, но този път смятаме, че са разбрали — възрази Хари. — Във влака Малфой подхвърли нещо и покрай това заключихме, че вероятно знае за теб и кучето, още повече, че баща му беше на перона… нали се сещаш, Луциус Малфой… затова каквото и да правиш, Сириус, не идвай тук. Ако Малфой те познае отново…
— Добре, добре, така да бъде — склони кръстникът му. Изглеждаше страшно разочарован. — Просто ми хрумна, че сигурно ще ти е приятно да бъдем заедно.
— Ще ми е приятно, но не искам да те хвърлят отново в Азкабан! — отсече Хари.
Настана мълчание, Сириус погледна от огъня към Хари, между хлътналите му очи се бе врязала дълбока бръчка.
— Не приличаш чак толкова на баща си, колкото си мислех — рече накрая с хлад в гласа. — Джеймс се забавляваше, ако му се налагаше да рискува.
— Виж какво…
— Е, да вървя. Чувам, че Крийчър слиза по стълбището — каза Сириус, обаче Хари бе сигурен, че го лъже. — В такъв случай ще ти пиша кога пак мога да се появя в огъня. Ако си готов да поемеш такъв риск, разбира се.
Чу се тихичко пук и на мястото, където доскоро бе стояла главата на Сириус, отново заиграха пламъци.
Глава петнайсета
Великата инквизиторка на „Хогуортс“
Бяха очаквали, че на другата сутрин ще трябва да четат ред по ред вестника на Хърмаяни, та да открият дописката, за която Пърси бе споменал в писмото си. Но пощенската сова едва успя да се издигне
