над каната с мляко, където беше кацнала, за да достави новия брой на „Пророчески вести“, когато Хърмаяни ахна и го разгъна: точно под огромното заглавие на първа страница се мъдреше голяма снимка на Долорес Ъмбридж, ухилена до уши и бавно примигваща.
— Ъмбридж… велика инквизиторка? — възкликна намръщено Хари и недоядената препечена филийка се плъзна от пръстите му. — Това пък
Хърмаяни зачете на глас:
Министерството на магията изненадващо прие миналата вечер нов закон, с който си възлага безпрецедентни права над Училището за магия и вълшебство „Хогуортс“.
„От известно време министърът наблюдава с все по-голяма тревога ставащото в «Хогуортс» — заяви Пърси Уизли, младши сътрудник на министъра на магията. — Сега той откликва на безпокойството, изразено от притеснени родители, според които нещата в училището може да се движат в посока, каквато те не одобряват.“
Това не е първият път през последните няколко седмици, когато министър Корнелиус Фъдж прокарва нови закони, за да подобри учебния процес в училището за магьосници. Още на 30 август бе приет Образователен указ номер двайсет и две, според който, в случай че сегашният директор не успее да посочи кандидат за овакантена длъжност, министерството назначава подходящ преподавател.
„Именно така за преподавател в «Хогуортс» бе назначена Долорес Ъмбридж — обясни снощи Уизли. — Дъмбълдор не успя да намери човек, ето защо министърът назначи Ъмбридж, чиято дейност, разбира се, веднага се увенча с успех…“
— Дейността й се е увенчала с КАКВО? — викна Хари.
— Чакай, има още — рече мрачно Хърмаяни.
„… веднага се увенча с успех: тя обнови из основи начина, по който се преподава защита срещу Черните изкуства, освен това започна да предоставя на министъра сведения от първа ръка какво точно става в «Хогуортс».“
Тъкмо тази функция министерството узакони с приемането на Образователен указ номер двайсет и три, според който се създава новата длъжност „велик инквизитор на «Хогуортс»“.
„Това е забележителен нов етап в усилията на министъра да овладее, както някои го наричат, все по- големия упадък в качеството на обучението в «Хогуортс» — съобщи Уизли. — Инквизиторът ще разполага с правото да инспектира останалите преподаватели, за да се увери, че те си изпълняват задълженията добре. Професор Ъмбридж получи предложение да заеме наред с преподавателската и тази длъжност и ние с радост можем да оповестим, че тя се съгласи“, подчерта Уизли.
Новите мерки, предприети от министерството, бяха посрещнати радушно от родители на ученици в „Хогуортс“.
„Сега, когато знам, че Дъмбълдор е подложен на справедлива и обективна преценка, се чувствам много по-спокоен — сподели снощи четирийсет и една годишният господин Луциус Малфой от имението си в Уилтшир. — Мнозина от нас, които мислим само най-доброто на децата си, бяхме притеснени от ексцентричните решения на Дъмбълдор в последно време и се радваме, че министерството държи под око положението.“
Сред тези „ексцентрични решения“ безспорно са някои вече отразени от вестника противоречиви назначения, например на върколака Ремус Лупин, на полувеликана Рубиъс Хагрид и на вманиачения бивш аврор Муди, известен и с прякора Лудоокия.
Мълви се, разбира се, че Албус Дъмбълдор, навремето върховен магьосник в Международната конфедерация на магьосниците и съдия от Магисъбора, вече не отговаря на изискванията, за да оглавява такова прочуто училище като „Хогуортс“.
„Смятам, че назначавайки инквизитор, ние правим първата стъпка към това да осигурим на «Хогуортс» директор, на когото всички да имаме доверие“, заяви снощи източник от министерството.
В знак на несъгласие с въвеждането на длъжността „инквизитор“ в „Хогуортс“ Гризелда Марчбанкс и Тибериус Огдън, съдии с най-голям стаж в Магисъбора, подадоха оставка.
„«Хогуортс» е училище, а не отдел към министерството на Корнелиус Фъдж — заяви Мадам Марчбанкс. — Това е поредният гнусен опит Албус Дъмбълдор да бъде злепоставен.“
(Подробности за предполагаемите връзки на Мадам Марчбанкс с подривни отряди на таласъмите ще намерите на седемнайсета страница.)
Хърмаяни дочете статията и погледна през масата към приятелите си.
— Вече знаем как са ни натресли Ъмбридж! Фъдж си е приел този „образователен указ“ и ни я е наложил! А сега й дава правото да инспектира другите учители! — Хърмаяни се бе задъхала, очите й искряха. — Направо не мога да повярвам! Това е
— Така е — съгласи се Хари.
Той погледна дясната си ръка, стисната в юмрук върху масата, и видя белезникавите очертания на думите, които Ъмбридж го бе принудила да издълбае в кожата си.
По лицето на Рон обаче се плъзна усмивка.
— Какво? — викнаха в един глас Хари и Хърмаяни и го загледаха изненадани.
— О, изгарям от нетърпение да видя как ще инспектира Макгонъгол — съобщи щастлив Рон. — Оная си няма и представа какво я чака!
— Е, хайде да вървим — подкани Хърмаяни и скочи на крака, — по-добре да не закъсняваме, ако Ъмбридж идва да инспектира Бинс…
Но професор Ъмбридж не дойде на инспекция в часа по история на магията, също тъй скучен, както и предния понеделник, не се появи и в подземието на Снейп, където те отидоха за двойния час по отвари и Хари си получи провереното съчинение за лунния камък с голямо ръбесто „У“, чернеещо се в горния ъгъл.
— Написал съм ви оценките, които щяхте да получите с такова съчинение на изпита за СОВА — подсмихна се Снейп, докато профучаваше между редиците, за да раздаде домашните. — Би трябвало да добиете представа какво всъщност ви очаква. — Той отиде в предния край на класната стая и се врътна с лице към тях. — Общото равнище на работите ви е катастрофално. Ако предадете такива съчинения и на изпита, повечето ще бъдат скъсани. Тази седмица очаквам от вас да положите много повече старание при съчинението за разновидностите на противоотровите, в противен случай ще се видя принуден да наказвам с извънкласна работа всички мърлячи, получили „У“.
Той пак се подсмихна, когато Малфой изсумтя пренебрежително и заяви през еклив шепот:
— УУУ! Някои са получили „У“!
Хари усети, че Хърмаяни наднича с крайчеца на окото, за да види оценката му, затова побърза да плъзне съчинението си за лунния камък обратно в чантата — предпочиташе тази информация да не се разчува.
Решен да не дава на Снейп повод да го унижава и в този час, той прочете веднъж, сетне втори и трети път всяко редче от указанията върху черната дъска и чак тогава се зае за работа. Отварата му за сила не беше чак толкова бистро тюркоазна, както на Хърмаяни, но поне бе синя, а не розова като тази на Невил, така че в края на часа той занесе при катедрата на Снейп стъкленицата си, с предизвикателно и в същото време облекчено изражение.
— Не беше чак толкова ужасно, както миналата седмица — заяви Хърмаяни, след като излязоха от
