Хари Потър и Орденът на феникса

пергамент. Говореше много по-високо, отколкото бе необходимо, за да го чуят добре всички.

— Ето, Ъмбридж разреши на слидеринския отбор по куидич да възобнови още сега тренировките, тази сутрин първото, което направих, бе да отскоча при нея. Е, беше си чиста формалност, Ъмбридж се познава добре с баща ми, той е през ден в министерството… интересно дали и на грифиндорци ще им разрешат да играят занапред!

— Само спокойно — примоли се през шепот Хърмаяни на Хари и Рон, които наблюдаваха Малфой свъсени и със стиснати юмруци. — Точно това цели… да ви предизвика.

— Ако става въпрос за влияние в министерството — продължи той още по-високо и стрелна със злорад поглед Хари и Рон, — според мен те нямат почти никакъв шанс… доколкото подразбрах от татко, в министерството вече от доста години само чакат повод, за да уволнят Артър Уизли… а що се отнася за Потър… според баща ми било само въпрос на време да го тикнат в „Свети Мънго“… там си имало специално отделение за хора с разкашкан от магии мозък.

Малфой се опули и завъртя очи, устата му увисна. Както винаги, Краб и Гойл нададоха нещо средно между смях и грухтене, а Панси Паркинсън изпищя радостно.

Някой се блъсна с все сила в рамото на Хари и го запрати встрани. След миг той видя, че покрай него току-що е профучал Невил, който се е хвърлил право върху Малфой.

— Недей, Невил!

Хари се стрелна и се вкопчи отзад в мантията на Невил, той се замята трескаво и размаха юмруци в отчаян опит да се добере до Малфой, който бе изумен.

— Помогни ми! — викна Хари на Рон, после успя да преметне ръка около врата на Невил и да го издърпа назад, по-далеч от слидеринци.

Краб и Гойл разкършиха ръце и излязоха пред Малфой, готови да се бият. Рон сграбчи Невил за китките и заедно с Хари успя да го изтегли зад редицата грифиндорци. Лицето на Невил бе станало мораво, а Хари го натискаше толкова силно по гръкляна, че той едвам изпелтечи:

— В „Мънго“ няма… нищо смешно… ще му дам аз да се разбере…

Вратата на подземието се отвори. На прага се показа Снейп. Той плъзна черни очи по учениците от „Грифиндор“, докато погледът му не стигна до мястото, където Хари и Рон се боричкаха с Невил.

— Биете се, а, Потър, Уизли, Лонгботъм? — рече хладно и присмехулно преподавателят. — Отнемам на „Грифиндор“ десет точки. Потър, пусни Лонгботъм, ако не искаш да бъдеш наказан. Влизайте всички.

Хари пусна Невил, който го изгледа гневно — едвам си поемаше въздух.

— Трябваше да те спра — обясни запъхтян Хари и вдигна чантата си. — Краб и Гойл щяха да те разкъсат на парченца.

Невил не отвърна нищо, само си взе чантата и влезе бавно в подземието.

— Защо, в името на Мерлин, той им се нахвърли така? — попита бавно Рон Хари, когато двамата тръгнаха след Невил.

Хари не отговори. Знаеше прекрасно защо Невил бе обезумял така при споменаването на хора, озовали се в „Свети Мънго“ заради душевно разстройство, причинено от магия, но се бе зарекъл пред Дъмбълдор да не издава тайната. Дори Невил не подозираше, че Хари знае.

Хари, Рон и Хърмаяни седнаха, както обикновено, в дъното на класната стая и извадиха пергамент, пера и „Хиляда магически билки и плесени“. Всички в класа обсъждаха шепнешком постъпката на Невил, но замълчаха веднага щом Снейп затръшна вратата на подземието.

— Ще забележите, че днес си имаме гостенка — подхвана с присмехулно съскане преподавателят.

Махна с ръка към сумрачния ъгъл на подземието и Хари видя, че професор Ъмбридж се е разположила там с тефтера върху коленете си. Вдигнал вежди, погледна с крайчеца на окото Рон и Хърмаяни. Снейп и Ъмбридж, двамата му най-омразни учители. И той не знаеше кой предпочита да надделее.

— Днес ще продължим с отварата за сила. Ще намерите разтворите, които сте забъркали, така, както сте ги оставили последния час. Стига да сте спазили указанията върху черната дъска — той пак замахна с магическата пръчка, — в събота и неделя те са узрели. Продължавайте.

През първия половин час професор Ъмбридж не правеше друго, освен да си кротува в ъгъла и да си води записки. Хари изгаряше от любопитство да я чуе как разпитва Снейп, и то до такава степен, че отново се разсея.

— Кръв от саламандър, Хари, а не сок от нар! — простена Хърмаяни и го сграбчи за китката, да не би той отново да обърка съставките.

— А, да — рече разсеяно Хари, след което остави стъкленичката и пак зяпна ъгъла. Ъмбридж тъкмо се беше надигнала. — Ха! — възкликна тихичко, когато тя се отправи между редиците към Снейп, надвесил се над котела на Дийн Томас.

— И така, класът ми се вижда доста напреднал за своето равнище — обяви Ъмбридж бодро зад гърба на Снейп. — Макар че лично аз бих оспорила дали е препоръчително да ги учите как се прави точно отвара за сила. Според мен в министерството биха предпочели тя да бъде свалена от учебната програма.

Снейп се изправи бавно и се извърна с лице към нея.

— Е… откога преподавате в „Хогуортс“? — попита Ъмбридж с перо, надвиснало над тефтера.

— От четиринайсет години — уточни Снейп.

Лицето му бе непроницаемо. Без да го изпуска от очи, Хари капна няколко капки в отварата, която изсъска застрашително и от тюркоазносиня стана оранжева.

— Ако не се лъжа, първоначално сте кандидатствали за длъжността преподавател по защита срещу Черните изкуства — попита го професор Ъмбридж.

— Да — потвърди той тихо.

— Но не са ви одобрили.

— Очевидно — подсмихна се Снейп.

Професор Ъмбридж си вписа нещо в бележника.

— И откакто сте постъпили на работа в училището, сте продължили да кандидатствате за преподавател по защита от Черните изкуства.

— Да — повтори Снейп почти без да движи устни.

Изглеждаше много ядосан.

— Имате ли представа защо Дъмбълдор непрекъснато е отхвърлял молбата ви? — полюбопитства Ъмбридж.

— Предлагам да питате него — сопна се Снейп.

— О, на всяка цена — отвърна с мазна усмивка професор Ъмбридж.

— Това от значение ли е? — попита с присвити черни очи Снейп.

— О, да — потвърди инспекторката, — министерството иска да е напълно наясно с… с миналото на учителите.

Тя се обърна, отиде при Панси Паркинсън и взе да я разпитва надълго и нашироко за часовете. Снейп съзря Хари, за миг погледите им се срещнаха. Момчето побърза да се вторачи в отварата си, която предателски се беше втвърдила и вонеше на прогорена гума.

— Пак не направи нищо, Потър — подметна злобно Снейп и с едно замахване на магическата пръчка изпразни котела на Хари. — Напиши съчинение за правилния състав на отварата и посочи какво си объркал, ще ми го предадеш следващия час, ясно ли е?

— Да — отговори вбесен Хари.

Снейп вече им беше дал друго домашно, вечерта имаха и тренировка по куидич, което означаваше още две-три безсънни нощи. Хари направо не можеше да повярва, че сутринта се е събудил толкова щастлив. Сега чувстваше само едно: пламенно желание денят най-после да свърши.

— Ще взема да избягам от пророкуването — съобщи той свъсен, докато стояха след обяда на двора и вятърът брулеше полите на мантиите им и перифериите на шапките. — Ще се престоря на болен и ще напиша съчинението на Снейп, така няма да будувам до среднощ.

— Не може да бягаш от пророкуването — отсече строго Хърмаяни.

— Я вижте кой е решил да ни поучава… нали се отписа от пророкуването и мразиш до смърт Трелони! — възмути се Рон.

— Изобщо не я мразя — обясни високомерно Хърмаяни. — Просто я мисля за некадърна учителка и за стара измамница. Но Хари вече отсъства от история на магията, според мен днес не