Фред, Лий и Джордж седнаха да броят постъпленията, което им отне доста време, така че, когато най-после Хари, Рон и Хърмаяни останаха сами в общата стая, отдавна бе минало полунощ. Накрая Фред затвори след себе си вратата за момчешките спални, подрънквайки с кутията с галеони — колкото да подразни Хърмаяни. Хари почти не напредваше със съчинението за отварите и реши да приключи за тази вечер. Докато той си прибираше учебниците, Рон, който се беше унесъл на креслото, изсумтя сподавено, събуди се и погледна сънено към огъня.
— Сириус! — ахна той.
Хари се обърна светкавично. Насред пламъците отново се мержелееше рошавата чернокоса глава на неговия кръстник.
— Здрасти! — поздрави той ухилен.
— Здравей — отвърнаха в хор Хари, Рон и Хърмаяни и коленичиха дружно на килимчето пред камината.
Крукшанкс измяука силно и като дойде при огъня, се опита въпреки горещината да доближи муцунка до Сириус.
— Как сте? — попита той.
— Не много добре — отговори Хари, а Хърмаяни дръпна Крукшанкс, та да не си опърли мустаците. — Министерството е приело нов указ, според който ни е забранено да имаме отбори по куидич…
— Както и тайни клубове за защита срещу Черните изкуства, а? — подсмихна се Сириус.
Настъпи кратко мълчание.
— Откъде знаеш? — изуми се Хари.
— Трябва да си подбирате по-внимателно местата, където се срещате — препоръча кръстникът му и се ухили още по-широко. — Бива ли да се срещате в „Свинската глава“?!
— По-добре там, отколкото в „Трите метли“! — взе да се оправдава Хърмаяни. — В „Трите метли“ винаги гъмжи от народ…
— Значи ще бъде по-трудно да ви подслушват — поясни Сириус. — Има още много да учиш, Хърмаяни.
— Кой ни е подслушвал? — попита Хари.
— Как кой, Мъндънгус — отговори Сириус и прихна, понеже всички го зяпнаха озадачено. — Тъкмо той е бил забулената магьосница.
— Това е бил Мъндънгус? — вцепени се Хари. — Какво е правел в „Свинската глава“?
— Какво според теб е могъл да прави? — рече нетърпеливо кръстникът му. — То се знае, че те е държал под око.
— Още ли ме следите? — ядоса се момчето.
— Да, още — потвърди Сириус, — и добре че го правим, щом първото, с което се залавяш през почивните дни, е да учредяваш нелегални отряди за защита.
Но не изглеждаше нито ядосан, нито притеснен. Обратното, взря се с неприкрита гордост в Хари.
— Защо пък Дънг се е криел от нас? — разочарова се Рон. — Щяхме да се радваме да го видим.
— Преди двайсет години му забраниха и да припарва до „Свинската глава“ — обясни Сириус, — а кръчмарят си е злопаметен. Когато арестуваха Стърджис, останахме без резервната мантия невидимка на Муди, та напоследък често-често се налага Дънг да се предрешава като магьосница… но няма значение… Рон, зарекох се най-напред да ти предам думите на майка ти.
— На майка ми ли? — уплаши се момчето.
— Да. Каза, каквото и да става, в никакъв случай да не участваш в тайни нелегални клубове за защита срещу Черните изкуства. Сто на сто щели да те изключат от училище и си щял да си съсипеш бъдещето. По-късно си щял да имаш предостатъчно време да се научиш да се отбраняваш и си бил твърде малък точно сега да се притесняваш за тези неща. Освен това — Сириус погледна другите двама — препоръча на Хари и Хърмаяни да не се занимават с този клуб, макар и да си призна, че няма никаква власт над вас и просто моли да помните, че ви мисли само доброто. Искала да ви напише всичко това в писмо, но ако прихванели совата, сте щели да загазите не на шега, а не ви предупреждава лично, защото тази нощ има дежурство.
— Какво дежурство? — попита веднага Рон.
— Не е твоя работа, свързано е с Ордена — рече Сириус. — Та именно на мен се падна да бъда вестоносецът, постарайте се да я уведомите, че съм ви предал всичко от начало до край, защото имам чувството, че тя не ми се доверява много-много.
Отново настана мълчание, през което Крукшанкс измяука и се помъчи да драсне с лапа Сириус по лицето, а Рон започна да си играе с една дупка върху килимчето пред камината.
— Значи искаш да обещая, че няма да участвам в клуба за защита? — изпелтечи накрая той.
— Аз да искам такова нещо? Разбира се, че не — изненада се Сириус. — Според мен хрумването ви е страхотно.
— Така ли? — Сърцето на Хари трепна радостно.
— Ами да! — потвърди кръстникът му. — Нима мислиш, че ние с баща ти щяхме да си траем и да слушаме оная дърта вещица Ъмбридж?
— Да… но миналата година единственото, което ми каза, беше да внимавам и да не се излагам излишно на опасности…
— Миналата година, Хари, имах всички основания да смятам, че някой вътре в „Хогуортс“ се опитва да те убие! — прекъсна го припряно Сириус. — Тази година знаем, че вече извън „Хогуортс“ има някой, който би искал да унищожи всички ни, затова смятам, че е чудесно да се понаучите да се отбранявате както трябва!
— Ами ако ни изключат? — попита озадачена Хърмаяни.
— Нали ти го предложи! — ококори се срещу нея Хари.
— Така е. Просто исках да разбера какво мисли Сириус — сви тя рамене.
— Е, по-добре да ви изключат, но да знаете как да се защитавате, отколкото да си седите мирно и кротко в училището и да тънете в невежество — отбеляза Сириус.
— Правилно, правилно! — викнаха разгорещено Хари и Рон.
— И така — продължи Сириус, — какво правите в клуба? Къде се събирате?
— Е, тук срещаме известни трудности — сподели Хари. — Не знам къде ще се събираме.
— Защо не опитате в Къщата на крясъците? — предложи Сириус.
— Вярно, защо не! — възкликна развълнуван Рон, Хърмаяни обаче зацъка неодобрително, при което Сириус се завъртя в огъня и тримата погледнаха момичето.
— Когато вие, Сириус, сте били ученици, сте се срещали в Къщата на крясъците всичко на всичко четирима души — напомни тя, — при това и четиримата сте били зоомагове и сте умеели да се преобразявате в животни, затова предполагам, че сте можели да се сместите всичките под една-единствена мантия невидимка. Докато ние сме двайсет и осем души и никой от нас не е зоомаг, така че ще ни трябва не мантия, а цяла палатка невидимка…
— Така си е — призна посърнал Сириус. — Е, сигурен съм, че все ще измислите нещо. Навремето зад голямото огледало на четвъртия етаж имаше просторен таен проход, с достатъчно място да си упражнявате заклинанията и магиите.
— Фред и Джордж са ми казвали, че се е срутил и сега е затворен — поклати глава Хари.
— А, такава ли била работата… — сбърчи чело кръстникът му. — Добре тогава, ще помисля и ще се…
Сириус млъкна насред изречението. Лицето му се изопна, върху него се изписа тревога. Той се извърна на една страна, явно се взираше в тухления зид на камината.
— Сириус! — повика го притеснен Хари.
Кръстникът му обаче бе изчезнал като дим. Хари продължи да се взира още известно време в пламъците, сетне се извърна към Рон и Хърмаяни.
— Защо ли…?
Без да сваля очи от огъня, Хърмаяни изпищя ужасена и се изправи.
Сред пламъците бе изникнала ръка, която опипваше и търсеше нещо — ръка с месести като кебапчета къси пръсти, отрупани с грозни старомодни пръстени.
