Хари Потър и Орденът на феникса

тя се извърна към Хари и той видя, че наличието на стотиците книги най-сетне я е убедило в правотата на онова, което правят. — Хари, прекрасно е, тук има всичко, от което се нуждаем!

Без да губи и миг, Хърмаяни смъкна от лавицата „Магии за омагьосани“, потъна в най-близката възглавница и се зачете.

На вратата се почука тихо. Хари се обърна. Бяха дошли Джини, Невил, Лавендър, Парвати и Дийн.

— Я! — възкликна Дийн и, възхитен, се огледа. — Какво е това място?

Хари се впусна да обяснява, но още преди да е приключил, надойдоха още хора и се наложи да започне отначало. Когато стана осем часът, всички възглавници бяха заети. Хари отиде при вратата и завъртя ключа в ключалката, той щракна успокоително силно и всички замълчаха, вперили очи в момчето. Хърмаяни си отбеляза внимателно докъде е стигнала със своите „Магии за омагьосани“ и остави книгата.

— И така — подхвана леко притеснен Хари. — Това е мястото, което намерихме за практическите занятия, и… ъъъ… доколкото виждам, го харесвате.

— Невероятно е — възкликна Чо и мнозина зашепнаха одобрително.

— Много странно… — свъси се Фред. — Помниш ли, Джордж, веднъж се скрихме в тая стая от Филч. Но тогава тук имаше само килер за метли.

— Ей, Хари, а това какво е? — провикна се от дъното на помещението Дийн и посочи опасноскопите и врагогледа.

— Детектори на Тъмни сили — обясни Хари, след като мина между възглавниците и отиде при уредите. — Общо взето, показват дали наоколо има Черни магьосници и врагове, но не бива да се осланяте прекалено много на тях, понякога могат да бъдат заблудени…

Надзърна в пукнатия врагоглед, вътре в него зашаваха смътни сенки, Хари обаче не можеше да ги разпознае. Обърна им гръб.

— И така, мислех с какво да започнем и… — Забеляза вдигната ръка. — Какво има, Хърмаяни?

— Според мен трябва да си изберем водач — рече тя.

— Имаме си водач… Хари! — викна веднага Чо и изгледа Хърмаяни, сякаш е полудяла.

Хари пак го присви под лъжичката.

— Вярно е, но смятам, че е редно да го гласуваме — заяви невъзмутимо Хърмаяни. — По този начин всичко вече ще е официално и Хари ще разполага с пълномощия. И така, който е „за“ Хари да ни бъде водач, нека гласува.

Всички вдигнаха ръка, дори Закарайъс Смит, макар че явно го направи без желание.

— Ъъъ… да… благодаря — промълви Хари, усетил, че лицето му гори. — И… какво има пак, Хърмаяни?

— Освен това мисля, че трябва да си измислим и име — рече тя енергично, без да сваля ръка. — Това ще скрепи сплотеността и единството ни, нали?

— Искате ли да се наречем Лига за борба с Ъмбридж — предложи с надежда Анджелина.

— Или пък… Ония в Министерството на магията са задръстеняци? — включи се и Фред.

— Все пак смятам — рече Хърмаяни, смръщена срещу него, — че името не бива да издава какво сме намислили, така ще можем да го използваме не само когато сме на сбирките.

— Например Военна отбранителна доброволна асоциация, или накратко ВОДА — каза и Чо. — Никой няма да се досети за какво говорим.

— Да, ВОДА е хубаво — подкрепи я Джини. — Но нека означава Войнство на обединения Дъмбълдоров авангард, или, за по-кратко, Войнството на Дъмбълдор, нали министерството се страхува най-много точно от това?

Мнозина се засмяха и зашепнаха одобрително.

— Всички ли са „за“ ВОДА? — попита началнически Хърмаяни и коленичи на възглавницата, за да преброи гласовете. — Предложението се приема с мнозинство.

Закачи на стената пергамента с подписите на всички и отгоре написа с големи букви:

ВОЙНСТВОТО НА ДЪМБЪЛДОР

— Чудесно — рече Хари, след като тя си седна на мястото, — вече преминаваме към упражненията, нали? Мислех, че трябва да започнем с Експелиармус, обезоръжаващата магия. Знам, от лесните е, но ми се струва наистина полезна…

— О, я стига — подвикна Закарайъс Смит, като завъртя очи и скръсти ръце. — Едва ли Експелиармус ще ни помогне особено срещу Вие-знаете-кого.

— Използвал съм я срещу него — възрази тихо Хари. — През юни точно тя ми спаси живота.

Смит зяпна тъпо. Всички в помещението бяха притихнали.

— Но ако смяташ, че е под твоето равнище, можеш да си ходиш — добави Хари.

Смит не се и помръдна. Останалите също.

— И така — продължи Хари. Под втренчените погледи на всички устата му беше съвсем пресъхнала. — Предлагам да се разделим по двойки и да се упражняваме.

Беше му много странно, че дава нареждания, и още по-странно, че другите му се подчиняват. Всички се изправиха начаса и се разделиха по двама. Както можеше да се очаква, Невил си остана без другар.

— Ела да се упражняваш с мен — повика го Хари. — Хайде сега, броя до три: едно, две, три…

В миг помещението се огласи от възгласи:

— Експелиармус!

Във всички посоки се застрелкаха магически пръчки, неправилно насочените магии поразяваха книгите по лавиците и те се разхвърчаваха във въздуха. Хари бе прекалено бърз за Невил, чиято пръчка постоянно изхвърчаше от ръката му и след като се завърташе шеметно, удряше в дъжд от искри тавана и тупваше с трясък върху някой рафт, откъдето Хари я прибираше с призоваваща магия. Той се огледа и се убеди, че е бил прав да предложи да започнат с една от основните магии: грешките бяха доста, мнозина така и не успяваха да обезоръжат противника си и неуспешното заклинание просвистяваше покрай него колкото да го отхвърли крачка-две назад или да го накара само да се смръщи.

— Експелиармус! — извика Невил и завари Хари неподготвен, така че пръчката политна от ръката му.

— УСПЯХ! — възкликна ликуващо момчето. — За първи път… УСПЯХ!

— Браво на теб — насърчи го Хари, решил да не напомня, че в истински дуел противникът на Невил едва ли ще зяпа в другата посока и ще е отпуснал магическата пръчка до крака си. — Знаеш ли, Невил, упражнявай се няколко минути с Рон и Хърмаяни, те ще се редуват, а аз ще се поразходя да видя как се справят останалите.

Застана в средата на стаята. Със Закарайъс Смит се случваше нещо твърде странно. Отвореше ли уста, за да обезоръжи Антъни Голдстайн, магическата пръчка падаше от ръката му, преди Антъни да е успял да издаде и звук. Хари не трябваше да умува дълго над загадката: на няколко крачки от Смит стояха Фред и Джордж и ту единият, ту другият насочваше пръчката си към гърба му.

— Извинявай, Хари — побърза да каже Джордж, когато срещна погледа му. — Не се стърпяхме.

Хари тръгна да обикаля и останалите двойки — опитваше се да поправя грешките им. Джини беше в една двойка с Майкъл Корнър и се справяше много добре, докато Майкъл или се представяше ужасно, или просто отказваше да й приложи магия. Ърни Макмилан пък размахваше излишно често пръчката и така даваше време на партньора си да се подготви и да му окаже съпротива, братята Крийви бяха ентусиазирани, но разсеяни и главно по тяхна вина книгите отскачаха от лавиците наоколо, Луна Лъвгуд също беше непохватна и се случваше или да отхвърли пръчката от ръката на Джъстин Финч-Флечли, или просто да накара косата му да щръкне.

— Добре, достатъчно! — извика Хари. — Спрете, СПРЕТЕ!

„Трябва ми свирка“, помисли си и тутакси съгледа една върху най-близката лавица с книги. Взе я и я наду. Всички свалиха магическите пръчки.

— Не беше зле — рече Хари, — но може и да е много, много по-добре. — Закарайъс го изгледа свирепо. — Хайде да опитаме още веднъж.

Пак тръгна да обикаля стаята: спираше ту при един, ту при друг и му показваше. Малко по малко всички започнаха да се справят по-добре. В началото Хари избягваше Чо и приятелката й, ала след като обиколи по