Хари Потър и Орденът на феникса

два пъти всички останали двойки в помещението, реши, че не бива да ги пренебрегва повече.

— О, не! — извика ядосана Чо, щом Хари се приближи. — Експелиармиус! Всъщност… Експелимелиус! — Ох… извинявай, Мариета!

Ръкавът на къдрокосата й приятелка се беше подпалил, тя го угаси с магическата пръчка и изгледа Хари така, сякаш той е виновен.

— Смущаваш ме, преди това се справях — заоправдава се обезсърчена Чо.

— Магията ти беше доста добра — излъга Хари, ала момичето вдигна вежди и той добави: — Всъщност не, нищо не направи, но знам, че я умееш, наблюдавах те отстрани.

Чо се засмя. Приятелката й Мариета ги погледна кисело и се обърна.

— Не й обръщай внимание — промълви Чо. — Не искаше да идва, аз я накарах. Техните са й забранили да прави каквото и да било, което може да разгневи Ъмбридж. Майка й работи в министерството.

— А твоите родители? — полюбопитства Хари.

— И те ми забраниха да се противопоставям на Ъмбридж — призна си Чо и вдигна гордо глава. — Но ако си въобразяват, че след онова, което сполетя Седрик, няма да се сражавам с Ти-знаеш-кого…

Млъкна смутена насред изречението и се възцари неловка тишина. Пръчката на Тери Бут просвистя покрай ухото на Хари и удари Алиша Спинет право по носа.

— А моят баща подкрепя безусловно всяко действие, насочено срещу министерството — заяви гордо Луна Лъвгуд, която бе застанала точно зад Хари. Очевидно подслушваше, докато Джъстин Финч-Флечли се мъчеше да се измъкне от мантията, захлупила го презглава. — Винаги е подчертавал, че каквото и да му кажат за Фъдж, ще повярва… имам предвид броя на таласъмите, които министърът е изтребил! Освен това Фъдж използва, разбира се, отдел „Мистерии“, за да разработва страховити отрови и после да премахва тайно с тях всеки, несъгласен с него. Да не говорим пък за побойниците плисиранодрешковци…

— Хич и не питай — каза тихо Хари на Чо, понеже, озадачена, тя отвори уста.

Чо се изкиска.

— Ей, Хари — провикна се от другия край на стаята Хърмаяни, — погледнал ли си колко е часът?

Той се взря в часовника си и с ужас видя, че вече е девет и десет, което означаваше, че трябва да се приберат незабавно по общите стаи, ако не искат Филч да ги залови и да им наложи наказание заради вечерния час. Хари наду свирката, всички престанаха да крещят „Експелиармус!“ и последните две-три магически пръчки изтрополиха на пода.

— Е, беше много добре — обобщи Хари, — но сме закъснели, хайде да се разотиваме. Другата седмица по същото време и на същото място ли?

— Нека да е по-скоро — обади се нетърпеливо Дийн Томас и мнозина кимнаха.

Анджелина обаче побърза да се намеси:

— Започва първенството по куидич, трябва и да тренираме!

— Значи следващата сряда вечерта — съобщи Хари, — тогава ще обсъдим дали да се събираме допълнително. Хайде да си ходим!

Отново извади Хитроумната карта и провери внимателно дали някъде на седмия етаж няма следа от учители. После изпрати другите да си тръгнат по трима-четирима и загледа притеснен мъничките точици, за да се увери, че всички са се прибрали без произшествия по спалните помещения: хафълпафци в подземния коридор, водещ и към кухнята, момчетата и момичетата от „Рейвънклоу“ в кулата в западната част на замъка и грифиндорци — в коридора с портрета на Дебелата дама.

— Беше наистина хубаво, много хубаво, Хари — възкликна Хърмаяни, когато накрая останаха само тримата с Рон.

— Да, страхотно — подкрепи я разгорещен и Рон, докато се изнизваха през вратата и гледаха как тя се слива с камъка отзад. — Хари, видя ли как обезоръжих Хърмаяни?

— Само веднъж — рече жегната тя. — Аз теб те надхитрих много повече пъти, отколкото ти мен…

— Не беше само веднъж, цели три пъти…

— Да, ако броиш и онзи път, когато се спъна в собствения си крак и ми изби пръчката от ръката…

Спориха чак до общата стая, ала Хари не ги слушаше. Не изпускаше от око Хитроумната карта, но си мислеше и за думите на Чо, че се смущавала от него.

Глава деветнайсетаЛъвът и змията

През следващия половин месец Хари имаше чувството, че носи в гърдите си нещо като талисман, искряща тайна, която го крепеше в часовете на Ъмбридж и дори му вдъхваше сили да се усмихва любезно, докато я гледа в ужасните изпъкнали очи. Той и ВОДА се бяха опълчили направо под носа й, правеха тъкмо онова, от което тя и министерството се страхуваха най-много, и в часовете й, вместо да чете книгата на Уилбърт Слинкхард, Хари се отдаваше на сладки спомени за последните им сбирки: как Невил е обезоръжил успешно Хърмаяни, как след три сбирки Колин Крийви най-сетне е усвоил с неимоверни усилия препречващата магия, как Парвати Патил е направила такова хубаво разрушително проклятие, че е превърнала в пепел рафта с опасноскопите.

Хари установи, че е почти невъзможно да определят ден в седмицата, когато ВОДА да се събира редовно, понеже трябваше да се съобразяват с тренировките по куидич на трите отбора, които заради лошото време често бяха насрочвани за друг път, той обаче не съжаляваше — струваше му се, че може би е по-добре времето на сбирките им да не е строго установено. Дори и някой да ги наблюдаваше, трудно щеше да долови закономерност.

Не след дълго Хърмаяни измисли много хитър начин да си съобщават в случай на промяна деня и мястото на следващата сбирка, защото щеше да изглежда подозрително, ако твърде често ученици от различни домове започнеха да сноват напред-назад из Голямата зала и да обсъждат нещо. Тя връчи на всеки от ВОДА фалшив галеон (първия път, щом зърна кошничката, Рон се развълнува много и дори реши, че Хърмаяни раздава истинско злато).

— Виждате ли цифрите по ръба на монетите? — попита Хърмаяни в края на четвъртата сбирка и вдигна жълтата лъскава паричка, за да я огледат всички. Тя проблесна в светлината на факлите. — Върху истинските галеони това е серийният номер, по него се вижда кой таласъм ги е сякъл. Върху фалшивите обаче цифрите ще се менят според деня и часа на следващата сбирка. В случай че променим деня, монетата ще се нагорещи и ако я носите в джоба си, ще усетите. Всеки ще вземе по един галеон и щом Хари избере деня на следващата сбирка, ще промени цифрите върху своята монета и на всички останали ще се изпише същото, понеже съм им направила Протеева19 магия.

Думите й бяха посрещнати със стъписано мълчание. Хърмаяни се огледа, всички се бяха извърнали недоумяващо към нея.

— Е, стори ми се, че съм го измислила добре — рече тя разколебана, — в смисъл, дори и да ни нареди да извадим всичко от джобовете си, Ъмбридж едва ли ще се усъмни в някакъв си галеон, нали така? Но… ако не искате да ги използваме…

— Знаеш да правиш Протеева магия? — ахна Тери Бут.

— Да — потвърди Хърмаяни.

— Та това отговаря на ниво ТРИТОН! — простена той.

— О, да… може би — взе да скромничи момичето.

— Защо не си в „Рейвънклоу“? — изуми се Тери и я зяпна почти с преклонение. — С такъв ум!

— Разпределителната шапка мисли дълго дали наистина да не ме сложи в „Рейвънклоу“ — поясни бодро Хърмаяни, — накрая обаче реши все пак да ме прати в „Грифиндор“. Е, какво… ще използваме ли галеоните?

Всички зашепнаха одобрително и дойдоха да си вземат от кошничката по една монета. Хари погледна крадешком Хърмаяни.

— Знаеш ли какво ми напомнят?

— Не, какво?

— Белезите на смъртожадните. Волдемор докосва един и при всички се появява пареща болка… Така смъртожадните разбират, че трябва да се явят при него.