Хари Потър и Нечистокръвния принц

старецът може да бъде и мил, но Артър никога не го е обичал особено. Министерството е задръстено с някогашни любимци на Слъгхорн, винаги е успявал да врежда своите хора, но все не му оставаше време за Артър — явно не смяташе, че може да се издигне. Това само показва, че дори Слъгхорн понякога греши. Не знам дали Рон ти е споменал в някое от писмата си… всъщност новината е съвсем прясна… Артър го повишиха!

Беше пределно ясно, че госпожа Уизли изгаря от нетърпение да го съобщи на Хари. Той преглътна голямо количество прекалено гореща супа и му се стори, че гърлото му става на мехури.

— Стра-хот-но! — рече на пресекулки.

— Толкова си мил! — грейна госпожа Уизли, защото явно реши, че се е просълзил заради новината. — Да, в отговор на сегашното положение Руфъс Скримджър откри няколко нови служби и Артър стана началник на управление „Издирване и конфискуване на фалшиви защитни магии и предмети“. Постът е отговорен, сега той има цели десет подчинени!

— А какво по-точно…

— Ами в паниката около Ти-знаеш-кого навсякъде се появяват какви ли не чудесии за продан, които уж предпазват от Ти-знаеш-кого и от смъртожадни. Сам се досещаш — така наречените защитни отвари, които всъщност са сос от печено с добавени капки буботубова гной, или напътствия за защитни заклинания, от които всъщност ти окапват ушите, ей такива неща… Общо взето, злосторниците са хора като Мъндънгус Флечър, които през живота си не са работили и един ден и злоупотребяват с повсеместния страх, но от време на време се появяват и наистина опасни неща. Завчера Артър е конфискувал кутия прокълнати опасноскопи, които почти със сигурност са били подхвърлени от някой смъртожаден. Както виждаш, работата му е много отговорна и аз все му повтарям — смешно е да разправя, че му липсват автомобилните свещи, тостерите и другите мъгълски джунджурии.

Госпожа Уизли приключи словото си със суров поглед, сякаш точно Хари е заявил, че е съвсем естествено да ти липсват автомобилните свещи.

— Господин Уизли на работа ли е още? — попита момчето.

— Да. Всъщност закъснява мъничко… каза, че ще се прибере към полунощ…

Тя се извърна и погледна големия часовник, закрепен едва-едва върху купчина чаршафи в коша с прането в края на масата. Хари го позна веднага — беше с девет стрелки, всяка с написано име на човек от семейството, и обикновено висеше във всекидневната, а сегашното му местонахождение подсказваше, че госпожа Уизли е започнала да го разнася със себе си из цялата къща. Сега всички стрелки до една сочеха „Смъртна опасност“.

— Така е от известно време — обясни тя с неубедително нехаен глас, — откакто Ти-знаеш-кой отново действа открито. Според мен сега всички са в смъртна опасност… Не мисля, че това важи само за нашето семейство… но не познавам друг с такъв часовник и не мога да проверя. О! — възкликна внезапно жената и посочи циферблата на часовника. Стрелката на господин Уизли се беше преместила на „Път“. — Идва си!

И действително само след миг на задния вход се почука. Госпожа Уизли скочи и забърза натам, хвана с едната ръка дръжката, долепи лице до дървото и извика тихо:

— Ти ли си, Артър?

— Да — чу се умореният глас на господин Уизли. — Но щях да ти кажа същото, дори и да бях смъртожаден, скъпа. Поискай паролата!

— Ох, ама наистина…

— Моли!

— Добре де, добре… коя е най-съкровената ти мечта?

— Да разбера как самолетите се крепят във въздуха.

Госпожа Уизли кимна и натисна дръжката, но мъжът й очевидно я подпираше здраво от другата страна, защото вратата си остана плътно затворена.

— Моли! Първо и аз трябва да те питам за паролата!

— Артър, наистина, това просто е глупаво…

— Как обичаш да те наричам, когато сме само двамата? Дори в мъждивата светлина на лампата Хари забеляза, че госпожа Уизли се изчерви като домат. Самият той също най-неочаквано усети как ушите и вратът му пламват и припряно загълта супата, като тракаше възможно най-силно с лъжицата по купичката.

— Квачка-щъкачка — прошепна вцепенена госпожа Уизли през процепа между вратата и рамката.

— Точно така — потвърди господин Уизли. — Сега вече можеш да ме пуснеш.

Госпожа Уизли отвори на мъжа си — слаб, пооплешивял червенокос магьосник с очила с рогови рамки и дълго прашно пътно наметало.

— Изобщо не проумявам защо трябва да повтаряме всичко това всеки път, когато се прибираш — отбеляза още румена госпожа Уизли, докато му помагаше да свали наметалото. — Преди да приеме твоя образ, някой смъртожаден преспокойно може да откопчи от теб паролата.

— Знам, скъпа, но министерството е въвело такъв ред и аз трябва да давам личен пример. Мирише на вкусно… лучена супа ли? — Артър Уизли ентусиазирано се извърна към масата. — Хари! Чакахме те чак на сутринта!

Ръкуваха се и господин Уизли се отпусна тежко на стола до момчето, а жена му сложи и на него купичка супа.

— Благодаря ти, Моли. Имах тежка вечер. Някакъв малоумник е пуснал в продажба метаморфозни медали. Окачваш си ги на врата и си променяш външността щом го пожелаеш. Сто хиляди различни образа само за десет галеона!

— А какво точно става, като си ги окачиш?

— Най-често ставаш гадно оранжев, но на двама-трима души по цялото тяло са им излезли брадавици като пипалца. Сякаш в „Свети Мънго“ си нямат достатъчно работа!

— Прилича ми на ония щуротии, които според Фред и Джордж са страшно забавни — колебливо рече госпожа Уизли. — Сигурен ли си, че…

— Сигурен съм, разбира се — побърза да я увери мъжът й. — Момчетата не биха направили такова нещо точно сега, когато хората отчаяно търсят защита!

— Затова ли закъсня? Заради тия метаморфозни медали?

— Не, от Елефънт енд Касъл ни съобщиха за неприятен случай на обратно задействана магия, но докато отидем, от Отряда за охрана на магическия ред вече бяха оправили нещата…

Хари закри с длан прозявката си.

— В леглото! — подкани го начаса госпожа Уизли, която трудно можеше да бъде заблудена. — Приготвила съм ти стаята на Фред и Джордж, ще бъде само за теб.

— Защо, те къде са?

— О, на улица „Диагон-али“, нощуват в апартаментчето над шегобийницата, защото имат много работа — отвърна госпожа Уизли. — Трябва да призная, че в началото не одобрявах всичко това, но на тях явно не им липсва търговски нюх! Хайде, ела, миличък, куфарът ти е вече горе.

— Лека нощ, господин Уизли! — пожела Хари, като избута назад стола.

Крукшанкс скочи леко от коленете му и се шмугна през вратата.

— Лека нощ, Хари!

Преди да излязат от кухнята Хари забеляза, че госпожа Уизли поглежда към часовника в коша с прането. Всички стрелки отново показваха „Смъртна опасност“.

Стаята на Фред и Джордж беше на втория етаж. Госпожа Уизли насочи магическата пръчка към лампата върху нощното шкафче и тя веднага светна, за да окъпе помещението в приятно златисто сияние. На писалището пред тесния прозорец беше оставена голяма ваза с цветя, но уханието им не можеше да прикрие някаква особена миризма — според Хари вероятно от барут. Значителна част от пода беше покрита с голям брой ненадписани залепени кашони, сред които се мъдреше куфарът на Хари. Стаята приличаше на временен склад.

Като видя Хари, Хедуик избуха радостно от поставката върху големия дрешник, после излетя през прозореца: момчето знаеше, че совата го е чакала да пристигне и чак тогава да поеме на лов. Хари пожела „лека нощ“ на госпожа Уизли, облече си пижамата и се пъхна в едното легло. В калъфката на възглавницата