Глава шеста
ТАЛАСЪМ В ПИЖАМА
Скръб от загубата на Лудоокия витаеше из къщата в следващите няколко дни. Хари сякаш продължаваше да го очаква да прекрачи през задната врата, като много други членове на Ордена, които бяха наминавали да предадат новини. Хари усещаше, като че нищо друго освен една битка няма да успокои скръбта му и чувството му за вина и смяташе, че е най-добре да поеме на мисията си за намирането и унищожаването на Хоркруксите, колкото се може по-бързо.
— Е, нищо не можем да направим по въпроса с… — (Рон измънка думата) — Хоркрусите, докато не станеш на седемнайсет. „Следата“ все още е върху теб. А също така, може да градим планове както тук, така и навсякъде другаде, нали? Или, — той започна да шепти — вече предполагаш къде може да е Ти- знаеш-кой?
— Не знам… — призна си Хари.
— Мисля че Хърмаяни прави някакво проучване. — каза Рон — Каза, че ще си мълчи докато не пристигнеш тук.
Те седяха на масата за закуска. Г-н Уизли и Бил, тъкмо бяха потеглили за работа. Г-жа Уизли се беше качила горе, за да събуди Хърмаяни и Джини, докато Фльор беше отскочила да си вземе душ.
— „Следата“ ще изчезне на 31-ви — каза Хари — Това означава, че трябва да остана тук само четири дни. А след това…
— Пет дни! — го поправи Рон строго. — Трябва да останем за сватбата. Те ще ни убият ако я пропуснем.
Под „те“ Хари разбра Фльор и г-жа Уизли.
— Това е един ден в повече — каза Рон, на Хари, който явно беше несъгласен.
— Не осъзнават ли колко е важно?…
— Разбира се, че не! — каза Рон — Дори не подозират. А сега, след като го спомена, искам да поговоря с теб за това.
Рон хвърли един поглед към вратата, за да види, дали г-жа Уизли не се връща и след това се наведе по-близо до Хари.
— Мама се опитва да разбере повече от мен и Хърмаяни. Какво смятаме да правим. Тя ще провери и теб, така че се подготви. Татко и Лупин също разпитваха, но когато им казахме, че Дъмбълдор ти е казал да не споделяш на друг, освен с нас, спряха. Но не и мама. Тя е непоколебима.
Предположението на Рон се оказа правилно в следващите часове. Малко след като обядваха, г-жа Уизли, отдели Хари от другите, като го помоли за помощ да разпознае някакъв единичен чорап, който тя си бе помислила, че е паднал от раницата му. Веднага след като го приклещи в пералното помещение, до кухнята, започна:
— Рон и Хърмаяни изглежда си мислят, че вие тримата напускате „Хогуортс“ — започна тя, с тих небрежен тон.
— О-о… — каза Хари — ами да. Смятаме!
Сушилнята се завъртя в единия ъгъл и изстиска нещо, което приличаше на една от ризите на г-н Уизли.
— А може ли да попитам, защо изоставяте обучението си? — попита г-жа Уизли.
— Ами, Дъмбълдор ми остави… работа за вършене… — измънка Хари. — Рон и Хърмаяни знаят за нея и искат да дойдат и те.
— Каква „работа“?
— Съжалявам, не мога…
— Виж какво, откровено казано, мисля, че Артър и аз имаме право да знаем и съм сигурна, че и г-н и г- жа Грейнджър ще се съгласят. — каза г-жа Уизли.
Хари се страхуваше точно от такава „атака на загрижените родители“. Той се насили да я гледа право в очите и забеляза, че те имат същия нюанс на кафявото, като тези на Джини. Това обаче не й помогна.
— Дъмбълдор не искаше никой друг да знае, г-жо Уизли. Съжалявам. Рон и Хърмаяни не са задължени да дойдат, изборът е техен.
— Не виждам защо и ти трябва да ходиш! — се сопна тя, спирайки вече с всякакви преструвки. — Ти си на една крехка възраст, всички вие! Абсолютна безсмислица е, ако Дъмбълдор е имал работа за вършене, целият Орден му бе на разположение. Хари, сигурно не си го разбрал правилно. Вероятно, той ти е казвал какво иска да бъде свършено, а ти си разбрал, какво иска той ти да…
— Не съм разбрал неправилно! — каза Хари категорично — АЗ трябва да свърша работата.
Той й подаде обратно единичния чорап, който трябваше да познае, украсен с златни тръстики.
— И… това не е мое. Не съм привърженик на „Пъдълмер Юнайтед“
— О, разбира се че не… — каза г-жа Уизли и изведнъж безсилно се върна към небрежния си тон. — Трябваше да се сетя. Ами Хари, докато все още си тук, няма да имаш нищо против да помогнеш в приготовленията за сватбата на Бил и Фльор, нали? Все още има толкова много да бъде свършено.
— Ъъъ… не… разбира се, че не… — каза Хари смутен от тази внезапна промяна на темата.
— Много мило от твоя страна… — отговори тя, и усмихвайки се напусна сушилнята.
От този момент нататък, г-жа Уизли държеше Хари, Рон и Хърмаяни постоянно заети с подготовката за сватбата, за да не могат лесно да намерят време да останат насаме с мислите си. Най-милото обяснение за това държание, беше това че г-жа Уизли искаше да ги разсее от скръбта им по Лудоокия и стреса от скорошното им отпътуване. След два дена чистене на прибори, напасване на цветове на подаръчета, панделки и цветя, премахване на градински гномчета и помагане на г-жа Уизли да приготви огромни количества сандвичи, все пак Хари започна да подозира, че май тя има и други мотиви. Заетостта им с тези работи се свеждаше до това, да поддържа него, Рон и Хърмаяни далеч един от друг; той не бе имал възможност да говори с тях двамата насаме от първата нощ, когато им бе казал, че Волдемор измъчва Оливандър.
— Смятам, че мама мисли, че ако успее да държи трима ви разделени и в невъзможност да градите планове, тя ще успее да отложи заминаването ви!… — каза Джини на Хари с тих глас, когато те слагаха масата за вечеря, през третата вечер от престоя му.
— А тогава какво смята тя, че ще се случи? — измърмори Хари. — Че някой друг ще убие Волдемор, докато тя ни държи тук да правим воловани3?
— Значи е истина!… — каза тя — Това е, което се опитвате да направите…
— Ъъъ… аз… аз се пошегувах… — каза Хари уклончиво.
Те се гледаха един друг и имаше нещо друго, освен изненада в погледа на Джини. Изведнъж Хари се усети, че това е първия път, когато той е сам с нея, след онези часове в уединените кътчета на „Хогуортс“. Той бе сигурен, че тя също се сеща за тях. И двамата подскочиха, когато вратата се отвори и г-н Уизли, Кингсли и Бил влязоха.
Често бяха навестявани от членове на Ордена за вечеря, особено сега, когато „Хралупата“ беше изместила къщата на площад „Гримолд“ 12 като главна квартира. Г-н Уизли бе обяснил, че след смъртта на Дъмбълдор, техния Пазител на тайната, всеки от хората, на които, Дъмбълдор беше разкрил местонахождението на къщата на площад „Гримолд“ 12, бе станал Пазител на тайната от своя страна.
— И тъй като сме двайсетина, това доста отслабва силата на заклинанието „Фиделиус“. Двадесет пъти повече възможности за Смъртожадните да изтръгнат тайната от някого! Не може да очакваме да издържи дълго.
— Но със сигурност Снейп е казал на смъртожадните адреса до сега? — попита Хари.
— Ами Лудоокия подготви няколко проклятия срещу Снейп в случай, че той се появи там отново. Надяваме се, че те ще бъдат достатъчно силни, да го задържат вън и да заплетат езика му, ако той се опита да говори за мястото, но не можем да бъдем съвсем сигурни. Би било лудост да продължим да ползваме мястото като главен щаб, сега когато защитата му е толкова отслабена.
Кухнята, беше толкова пренаселена тази вечер, че беше трудно да движиш нож и вилица. Хари се оказа наблъскан до Джини — нещата, които не си бяха казали преди малко, а знаеха един за друг, го караха да иска да бяха разделени от малко повечко хора. Толкова му беше трудно да не докосва ръката й, че едвам режеше пилешкото си.
— Няма ли новини за Лудоокия? — попита Хари Бил.
— Нищо… — отговори Бил.
