сама. — каза Хърмаяни, заглеждайки се колебливо в „Пътешествия с призраци“
— Е, гостите няма да помогнат много на нервите на мама. — каза Рон.
— Това, което наистина трябва да решим, — каза Хърмаяни, захвърляйки „Теория за магическа защита“ в кошчето, хвърлила му само един поглед и вземайки „Преглед на магьосническото образование в Европа“ — къде отиваме след като тръгнем от тук. Знам, каза че искаш да отидем първо в Годрикс Холоу, разбирам защо Хари, но… амии… не трябва ли да смятаме Хоркруксите за наша главна цел?
— Ако знаехме къде са Хоркруксите, щях да се съглася с теб! — каза Хари, който не вярваше, че Хърмаяни наистина разбира желанието му да се върне в Годрикс Холоу. Гробовете на родителите му бяха само част от причината — той имаше силно, макар и необяснимо чувство, че мястото крие отговори за него. Може би, беше просто защото там бе оцелял от смъртоносното заклинание на Волдемор. Сега, като виждаше възможност изпитанието да се повтори, нещо го влечеше към мястото, където това се бе случило, искаше да разбере всичко.
— Не мислиш ли че е вероятно Волдемор да наблюдава Годрикс Холоу? — попита Хърмаяни — Може би очаква точно това, да се върнеш там, при гробовете на родителите си, веднага след като си свободен да отидеш където искаш?
Виж, това не му бе хрумвало. Докато той се бореше да измисли план да защити тезата си, Рон проговори, явно погълнат със свои си мисли.
— Този човек, Р. А. Б. — каза той — Сещаш ли се, този, който открадна истинския медальон?
Хърмаяни кимна.
— В бележката си той казва, че ще го унищожи, нали?
Хари дръпна чантата си и извади от него фалшивия Хоркрукс в който бележката на Р. А. Б. все още стоеше.
—
— Ами какво, ако той наистина го е унищожил? — попита Хърмаяни.
— Или тя — вмъкна Хърмаяни.
— Както и да е — каза Рон — Ще бъде една грижа по-малко за нас!
— Да, но ние все пак трябва да опитаме да намерим истинския медальон, нали? — каза Хърмаяни — За да разберем дали е или не е унищожен.
— А след като се доберем до него, как се унищожава Хоркрукс? — попита Рон.
— Ами, — каза Хърмаяни — проучих това!…
— Как?!… — попита Хари — Мислех си, че няма никакви книги за Хоркрукси в библиотеката?
— Нямаше — каза Хърмаяни, която се бе изчервила — Дъмбълдор ги е премахнал всичките, но той не ги е… унищожил.
Рон се опули и седна изправен.
— В името на Мерлин, как успя да се добереш до тези книги за Хоркруксите?!
— Беше… е, не беше кражба! — каза Хърмаяни, гледайки към Рон и Хари леко ядосано. — Те бяха все още библиотечни книги, въпреки че Дъмбълдор ги премахна от рафтовете. Във всеки случай, ако той искаше наистина НИКОЙ да не се добере до тях, сигурна съм, че щеше да бъде много по трудно да…
— Схванахме де! — каза Рон.
— Ами… лесно беше. — каза Хърмаяни тихо — Просто направих Призоваващо заклинание, сещаш се, „Акцио“. И… те всички се появиха право от кабинета на Дъмбълдор в спалното помещение за момичетата.
— Но… кога го направи това? — попита Хари, гледайки Хърмаяни със смес от уважение и скептицизъм.
— Точно след… погребението… му. — каза Хърмаяни още по-тихо. Веднага след като се съгласихме да напуснем училище и да тръгнем да търсим Хоркруксите. Когато се върнах горе в помещенията за да си прибера нещата… ми хрумна, че колкото повече знаем, толкова по-добре… и бях сама там… така че опитах… и се получи. Те влетяха направо от отворения прозорец и аз ги прибрах.
Тя преглътна и след това каза умолително:
— Не мога да повярвам, че Дъмбълдор би се ядосал, все пак не го направихме, за да разберем как да си направим Хоркрукс.
— Да си ни чула да се оплакваме? — каза Рон — Къде са все пак тези книги?
Хърмаяни се поразрови малко и след това издави от купчината един голям том, подвързан с овехтяла черна кожа. Изглеждаше леко отвратена и го държеше толкова предпазливо, все едно беше нещо наскоро умряло.
— Тази книга дава подробни обяснения как да направиш Хоркрукс. „Тайни на Черните изкуства“ — ужасна книга, наистина отвратителна, пълна е с Черна магия. Чудя се кога ли Дъмбълдор я е премахнал от библиотеката… ако не го е направил, докато не е станал директор, се обзалагам че Волдемор е взел инструкциите които са му трябвали оттук.
— Защо му е трябвало тогава да пита Слъгхорн как да направи Хоркрукс, ако вече е бил прочел това? — попита Рон.
— Той се е обърнал към Слъгхорн само за да разбере какво ще стане, ако си разделиш душата на седем части! — каза Хари — Дъмбълдор беше сигурен, че Риддъл вече е знаел как да направим Хоркрукс, когато е попитал Слъгхорн за тях. Мисля, че си права, Хърмаяни, това наистина може да е бил източникът му на информация.
— И колкото повече чета за тях — каза Хърмаяни — толкова по ужасни ми се струват и ми се струва все по-невъзможно наистина да е направил шест. Книгата предупреждава колко нестабилна става душата ти, когато я разделиш и това само, ако направиш дори един Хоркрукс!
Хари си припомни какво бе казал Дъмбълдор за Волдемор който се движи отвъд „нормалното зло“.
— Има ли някакъв начин да станеш отново цял? — попита Рон.
— Да — каза Хърмаяни с неубедителна усмивка — но би било ужасно мъчително.
— Защо, как се прави? — попита Хари.
— Разкаяние!… — каза Хърмаяни — Трябва наистина да осъзнаеш какво си сторил. Но има забележка. Явно болката от това може да те унищожи. Не виждам Волдемор да го направи, а ти?
— Не — каза Рон, преди Хари да успее да отговори. — А казва ли се как да се унищожи Хоркрукс в тази книга?
— Да… — каза Хърмаяни, разгръщайки деликатно страниците, все едно разглежда гниещи вътрешности — защото предупреждава Черните магьосници, колко силни трябва да направят заклинанията. От това което прочетох, това което стори Хари на дневника на Риддъл, е един от малкото безопасни начини за унищожаване на Хоркрукс.
— Какво, пронизвайки го със зъб от базилиск?!… — попита Хари.
— О, благословени сме, че имаме толкова голям запас от базилискови зъби, тогава. — каза Рон — Чудех се, какво ще правим с тях.
— Не е нужно да бъде зъб на базилиск… — каза Хърмаяни търпеливо — Трябва да бъде нещо толкова разрушително, за да не може Хоркрукса да се поправи сам. Отровата на базилиск има само една противоотрова, която е изключително рядка.
— … фениксови сълзи, да… — добави Хари, кимайки.
— Именно — каза Хърмаяни — Нашият проблем е, че има прекалено малко вещества, толкова отровни колкото отровата на базилиск и всички те са прекалено опасни за да ги разнасяме с нас. Това е проблем, който трябва да разрешим, тъй като, блъскане, удряне и смазване няма да свършат работа. Трябва да го повредим достатъчно, за да не може да бъде поправен чрез магия.
— Но ако го разбием, нещото вътре оживява — каза Рон — защо да не може частицата душа просто да излезе и да заживее в нещо друго.
— Защото Хоркруксът е точно обратното на човешкото същество.
Виждайки, че Хари и Рон гледат объркано, Хърмаяни побърза да добави:
— Виж сега Рон, ако сега взема меч и те пронижа, няма да нараня душата ти въобще.
— Което съм сигурен, че за мен ще е много удобно — каза Рон, а Хари се засмя.
— Трябва да бъде всъщност! Но идеята ми е, че каквото и да се случи на тялото ти, твоята душа ще
