много по-важна! Всъщност, исках да те питам, как смяташ да си празнуваш рождения ден, Хари. Седемнадесет все пак, важен ден е…
— Не искам голяма суетня — каза Хари набързо, представяйки си колко допълнителни грижи ще им стовари това. — Наистина, г-жо Уизли, просто нормална вечеря, ще бъде достатъчно… все пак е деня преди сватбата…
— Е, добре, ако си сигурен, скъпи. Ще поканя Ремус и Тонкс, става ли? Може и Хагрид?
— Това ще бъде чудесно! — каза Хари — Но, моля не си докарвайте ненужни грижи.
— Няма проблем, няма проблем… не са грижи.
Тя го погледна, с дълъг и пронизващ поглед, след това му се усмихна леко тъжно, изправи се и си отиде. Хари я изгледа, когато тя махна с пръчката си края простира, и мокрите дрехи се вдигнаха във въздуха и се простряха сами и изведнъж той почувства дълбоки угризения за грижите, които й причинява.
Глава седма
ЗАВЕЩАНИЕТО НА АЛБУС ДЪМБЪЛДОР
Той вървеше по планинска пътечка в студените часове преди зазоряване. Далече надолу, през ивица лека мъгла се виждаше сянката на града. Дали мъжът, който търсеше тук долу, мъжът, който му трябваше толкова много, така че не можеше да мисли за нещо друго, мъжът, който знаеше отговора… отговора на неговия проблем…
— Ехо, събуди се!
Хари отвори очи. Той отново лежеше на подвижното легло в простата тъмна стая на Рон. Слънцето още не бе изгряло и в стаята цареше сумрак. Пигуиджън беше заспал с глава под малкото си крилце. Белегът на Хари отново го пробождаше.
— Ти мърмореше насън.
— Така ли?…
— Да. „Грегорович“? Продължаваше да казваш „Грегорович“.
Хари беше без очила така че лицето на Рон му изглеждаше леко размазано.
— Кой е Грегорович?
— Че отде да знам? Ти беше този, който го казваше!
Хари разтри челото си, мислейки. Май имаше някакъв спомен, че е чувал името и преди, но не можеше да си спомни откъде.
— Мисля, че Волдемор го търси.
— Горкият човечец! — отвърна Рон съжалително.
Хари стана, все още разтърквайки белега си, напълно събуден. Опита се да си спомни, какво точно е видял в съня си, но всичко, което си спомни беше планински хоризонт и очертанието на малко селище, сгушено в дълбока долина.
— Мисля, че е в чужбина.
— Кой? Григорович?
— Волдемор. Мисля, че е някъде в чужбина, търсейки този Григорович. Не ми изглеждаше като нищо във Великобритания.
— Смяташ, че си го видял в съзнанието му, така ли?
Рон изглеждаше притеснен.
— Слушай, направи ми услуга и не казвай на Хърмаяни! — каза Хари. — Особено, след като очаква да престана да сънувам такива неща…
Той се втренчи за миг в кафеза на Пигуиджън, мислейки… защо името Григорович му звучеше така познато?
— Мисля — каза той бавно, — че има нещо общо с куидича. Има някаква връзка, но… но не мога… не мога да се сетя каква е…
— С куидича? — възкликна Рон. — Сигурен ли си, че не говориш за Горгович?
— Кой?…
— Драгомир Горгович, търсач, преместен в „Чъдли Кенънс“ за рекорден хонорар преди две години. Държи рекорда за най-много падания за сезона.
— Не, не… — отвърна Хари. — Определено не мисля, че е Горгович.
— И аз не мисля така. — каза Рон. — Честит рожден ден между другото!
— Ей-й… точно така бе, бях забравил! Вече съм на седемнайсет!
Хари вдигна пръчката си, лежаща до походното му легло, насочи я към неподреденото бюро, където бе оставил очилата си и извика:
— АКЦИО ОЧИЛА!
Въпреки, че бяха едва на няколко крачки, беше нещо необикновено приятно да ги гледаш, как се издигат и се нагласят на носа му.
— Отлично! — изсумтя Рон.
Наслаждавайки се на своята част от стаята, Хари караше вещите на Рон да летят из стаята, което накара Пигуиджън да се събуди и да започне да пляска превъзбудено с криле около кафеза си. Хари също се опита да върже връзките на обувките си с магия (резултатът отне няколко минути развързване на ръка) и с голямо удоволствие превърна оранжевите мантии на плакатите на Рон на „Чъдли Кенънс“ в светло сини.
— На твое място бих завързал връзките с ръка, макар че… — посъветва Рон Хари, разкикотвайки се когато Хари незабавно погледна надолу. — Ето подаръка ти. Отвори го тук, че не е много-много за очите на мама.
— Книга?… — възкликна Хари щом взе в ръце правоъгълния пакет — голямо нарушение на традицията, нали?
— Това не е обикновена книга! — каза Рон. — Тя е чисто злато: „Дванадесет успешни и сигурни начина да омагьосаш вещици“. Обяснява всичко, което трябва да знаеш за момичетата. Ако я имах миналата година, щях да знам как точно да се отърва от Лавендър и щях да знам какво да правя с… е, Фред и Джордж ми дадоха една и научих доста. Ще бъдеш изненадан, не е само за къщна работа.
Когато пристигнаха в кухнята намериха купчина подаръци чакащи на масата. Бил и г-н Делакор тъкмо свършваха закуската си, докато г-жа Уизли им говореше весело край нагорещения тиган.
— Артър ми каза да ти честитя рождения ден, Хари! — каза г-жа Уизли усмихвайки му се.
— Трябваше да тръгне рано за работа, но ще се върне за вечеря. Нашият подарък е най-отгоре!
Хари седна и придърпа квадратната кутия, която тя бе посочила и я разопакова. Вътре имаше часовник, страшно приличащ на този, който бяха дали на Рон когато стана на седемнадесет: беше златен, със звезди, кръжащи наоколо.
— Традиция е да се дава часовник на магьосник, когато стане пълнолетен! — каза г-жа Уизли гледайки го нетърпеливо откъм кухнята. — Опасявам се, че този не е нов като на Рон. Всъщност беше на брат ми Фабиан, а той беше ужасяващо небрежен с вещите си, малко е вдлъбнат на гърба, но…
Другата част от думите й се изгубиха: Хари се изправи и я прегърна. Опита се да вложи много неизказани неща в тази прегръдка и вероятно тя ги разбра, защото потупа бузата му несръчно, когато той я пусна, после махна с пръчката си леко наслуки, така че няколко резенчета бекон изскочиха от тигана и паднаха на земята.
— Честит рожден ден, Хари! — каза Хърмаяни, бързайки към кухнята и поставяйки своя подарък при другите върху купчината. — Не е много, но се надявам да ти хареса! Какво му подари ти? — обърна се тя към Рон, който се правеше, че не я е чул.
— Хайде де, отвори този на Хърмаяни! — каза Рон.
Беше му купила нов опасноскоп. Другите пакети съдържаха вълшебна самобръсначка, от Бил и Фльор (— Ах, да, това ще ти донесе най-гладкото бръснене, което някога ще имаш! — увери го г-н Делакор — Но трябва да й кажеш ясно, какво точно искаш… иначе можеш да разбереш накрая, че си останал с по-малко коса, отколкото искаш), шоколади от семейство Делакор и огромна кутия от най-новите стоки на Уизли — „Магьоснически хитринки“ от Фред и Джордж.
Хари, Рон и Хърмаяни бързо се изнесоха след пристигането на г-жа Делакор, Фльор и Габриел защото кухнята беше станала неудобно претъпкана.
