бързо ръката си от раменете й — тя бе изпуснала „Чудовищна книга за чудовища“ върху крака му. Книгата беше се освободила от колана си и се захапа злобно глезена на Рон.
— Съжалявам, съжалявам! — изпищя Хърмаяни, докато Хари дръпна силно книгата от крака на Рон и я завърза здраво.
— Какво ще правиш с тези книги всъщност? — попита Рон, куцукайки обратно към леглото си.
— Опитвам се да избера кои да взема с нас, — каза Хърмаяни — когато търсим Хоркруксите.
— А-а, ясно! — каза Рон, пляскайки се с ръка по челото — забравих че ще преследваме Волдемор с подвижна библиотека!
— Да, бе, ха-ха!… — каза Хърмаяни, гледайки към „Основи на заклинанията“
— Чудя се, дали ще се наложи да превеждаме руни? Възможно ли е… Мисля, че е по-добре да я вземем, за всеки случай.
Тя хвърли „Основи на заклинанията“ върху по-големия от двата купа и взе „История на «Хогуортс»“.
— Слушайте! — каза Хари.
Той бе седнал в изправено положение. Рон и Хърмаяни с допълващи се чувства на примирение и предизвикателство го погледнаха.
— Знам, че след погребението на Дъмбълдор, вие казахте, че искате да дойдете с мен! — започна Хари.
— ’Айде-е-е, почна се… — каза Рон на Хърмаяни, завъртайки очи.
— Както и си знаехме… — каза тя с въздишка, връщайки се обратно към книгите. — Знаете ли, мисля че ще взема „История на Хогуортс“. Дори да не се връщаме там, няма да се чувствам добре, ако не е с мен.
— Слушайте! — каза отново Хари.
— Не, Хари, ТИ слушай! — каза Хърмаяни — Идваме с теб. Това бе решено преди месеци. — да наистина.
— Но…
— Млъкни! — посъветва го Рон.
— … сигурни ли сте, че сте го премислили? — продължи да настоява Хари.
— Хм, да видим… — каза Хърмаяни — „Туризъм с тролове“ отива в купа с книгите за оставяне — с доста свиреп поглед добави тя. — Събирам багаж от няколко дни, за да бъдем готови да тръгнем на момента, което за твое сведение ми струва направата на доста трудни магии, да не споменавам и че откраднахме целия запас от Многоликова отвара на Лудоокия, точно под носа на майката на Рон!
— Също така измених спомените на родителите ми, за да бъдат те убедени, че наистина се казват Уендъл и Моника Уилкинс и че тяхната цел в живота е да се преместят в Австралия, което са и направили. Това е, за да ги направя по-трудни за откриване от Волдемор, ако той иска да ги разпита за мен, или за теб, тъй като за нещастие, аз съм им разправяла доста за теб.
— Ако предположим, че оцелея при търсенето на Хоркруксите, аз ще намеря мама и татко и ще премахна магията. Ако ли не… е мисля, че съм направила достатъчно добри заклинания, за да си живеят те щастливо и в безопасност. Уендъл и Моника Уилкинс, не знаят че имат дъщеря, разбираш ли?
Очите на Хърмаяни се напълниха отново със сълзи. Рон седна пак при нея, сложи ръката си отново върху нея и се намръщи на Хари, все едно го упрекваше, че е проявил липса на тактичност. Хари не можеше да измисли какво да каже, а и беше много необичайно за Рон да поучава някой на тактичност.
— Аз… ъъъ… Хърмаяни, съжалявам… аз не…
— Не осъзнаваше, че Рон и аз знаем много добре какво може да се случи, ако дойдем с теб? Ами, знаем! Рон, покажи на Хари какво пък ти си направил.
— А не, тъкмо е ял! — каза Рон.
— Давай, давай, той трябва да знае!
— О-о, добре. Хари, ела тук.
За втори път Рон дръпна ръката си от Хърмаяни и тромаво стигна до вратата.
— А’ре, бе!
— Ама ’що?… — попита Хари, следвайки Рон по малкото стълбище.
— ДЕСЦЕНДО!… — измънка Рон, сочейки с пръчката си ниския таван. Отвори се капандура точно над главите им и стълба се спусна до краката им. Ужасно полуохкане, полудишане се чу от кръглата дупка, заедно с неприятната миризма на отворена канализация.
— Това е таласъм, нали? — попита Хари, който всъщност никога не беше виждал съществото, което понякога нарушаваше нощната тишина.
— Мда… — каза Рон, изкачвайки се по стълбата. — Ела тук и го виж.
Хари последва Рон, нагоре и с няколко малки крачки и се озова в малкото таванско помещение. Неговата глава и рамене бяха тъкмо влезли в стаята, когато той вече забеляза съществото свито на кълбо на около метър от него, спящо дълбоко в тъмнината с широко отворена уста.
— Но то… то изглежда… по-принцип таласъмите носят ли пижами?
— А, не! — каза Рон — Нито обикновено имат червена коса и толкова голям брой брадавици.
Хари обмисли ситуацията, леко възмутен. Беше с човешка форма и размер, и беше облечено в нещо, което сега, когато очите му привикнаха, Хари осъзна, че е една от старите пижами на Рон. Той също беше сигурен, че таласъмите по-скоро са слузести и плешиви, отколкото толков космати и покрити със свирепи брадавици.
— Той е аз, разбираш ли? — каза Рон.
— Не… — отговори Хари — Не разбирам…
— Ще ти обясня обратно в стаята, тази миризма ме убива. — каза Рон. Те слязоха надолу по стълбата, която Рон върна в тавана, и се присъединиха към Хърмаяни, която все още сортираше книги.
— След като тръгнем, таласъмът ще се премести да живее тук долу, в моята стая. — каза Рон — Мисля си, че наистина очаква този момент… е, трудно е да се каже всъщност, защото, всичко което може да прави е да охка и да му текат лигите, но кима много когато го споменеш. Както и да е, той ще бъде мен, болен от змейска шарка. Добро, нали?
Хари неразбиращо хвърли поглед към бъркотията.
— Добро е! — каза Рон, явно възмутен, че Хари не е уловил брилянтността на плана. — Виж, когато ние тримата не се появим повече в „Хогуортс“, всички ще си помислят че Хърмаяни и аз сме с теб нали? Което означава, че Смъртожадните ще отидат право при семействата ни, за да видят, дали те имат информация къде си.
— Но, с малко късмет, ще изглежда, че аз съм заминала с майка и татко — много мъгълокръвни тези дни говорят за укриване — каза Хърмаяни.
— А аз не мога да скрия цялото си семейство, ще изглежда прекалено подозрително, а също така не могат всички те да напуснат работа. — каза Рон — За това ще представим историята, че аз съм сериозно болен от змейска шарка, което не ми позволява да се върна в училище. Ако някой дойде да разследва, майка и татко ще покажат таласъма в леглото ми, покрит с брадавици. Змейската шарка е много заразна, затова няма да искат да се приближат. Няма да има значение, че нищо не може да каже, защото веднъж гъбичките да се разнесат из небцето, се губи способността да се говори.
— И майка ти и баща ти подкрепят този план? — попита Хари.
— Татко го подкрепя. Той помогна на Фред и Джордж да трансфигурират таласъма. Мама… е ти я видя каква е. Тя няма да приеме плана, докато не тръгнем.
В стаята настана тишина, която се нарушаваше само от тихите тупвания на книги, които Хърмаяни продължи да хвърля в двете купчини. Рон седна да я гледа, а Хари местеше погледа си между двамата, не можейки да каже нищо. Мерките които те бяха предприели, за да защитят семействата си, го накараха да разбере по-добре от всичко друго, че те ще тръгнат с него и осъзнават колко опасно може да бъде. Той искаше да каже колко много означава това за него, но просто не намираше достатъчно силни думи, за да го направи.
В тишината се чуха заглушените викове на г-жа Уизли, които идваха от четири етажа по-надолу.
— Ха, Джини сигурно не е обърсала праха от някоя малка полица — каза Рон — Не мо’а да разбера, защо семейство Делакор трябва да идват два дни преди сватбата.
— Сестрата на Фльор е шаферка и трябва да бъде тук за репетицията, а е прекалено малка, за да дойде
