Нямаха възможност да организират погребение на Муди, защото Бил и Лупин не успяха да открият тялото му. Беше трудно да се разбере къде точно може да е паднал, като се имаше предвид тъмнината и бъркотията на битката.
— „Пророчески вести“ не са казали и дума за смъртта му, нито за намиране на тялото му. — продължи Бил. — Но това не значи много. „Вестите“ доста се покриват тези дни.
— И все още не са разгласили за всичката магия, която използвах, за да се измъкна от Смъртожадните?! — извика Хари към г-н Уизли през масата, който поклати глава в отрицание.
— Защото знаят, че нямах избор, или защото не искат да кажа на света, че Волдемор ме е нападнал?
— Второто, мисля. Скримджър не иска да признае, че Ти-знаеш-кой е толкова силен колкото е, или че е имало второ голямо бягство от Азкабан.
— Мда… защо да казва на обществото истината… — каза Хари, стискайки ножа си толкова силно, че бледите белези на вътрешността на дясната му ръка излязоха наяве, белеейки се върху кожата му: „Не бива да говоря лъжи“.
— Никой ли в Министерството не е готов да застане срещу него? — попита Рон ядосано.
— Разбира се Рон, но хората са наплашени, — отговори г-н Уизли — наплашени, че те ще бъдат следващите, които ще изчезнат, техните деца ще бъдат следващите които ще бъдат атакувани. Има доста гадни слухове: примерно не вярвам, че учителката по Мъгълознание в „Хогуортс“ си е подала оставката. Тя не е виждана от няколко седмици. Междувременно Скримджър си седи в кабинета по цял ден и мълчи като пукал. Надявам се само, че той поне замисля някакъв план.
Настъпи пауза, в която г-жа Уизли измагьоса чисти чинии и сервира ябълков пай.
— Тр-рябва да р-решим как ще бъдеш дегизир-ран, Ар-ри! — каза Фльор, след като всички получиха десерт. — За сватбата — добави тя, защото той я изгледа неразбиращо. — Р-р-разбира се, никой от гостите ни не е Смър-р-ртожаден, но не можем да гар-рантир-раме, че някой от тях няма случайно да изклюкар-ри нещо, след като е пийнал шампанско!
От това Хари, заподозря, че тя има предвид Хагрид.
— Да, добра обосновка — каза г-жа Уизли от най-представителния край на масата, където тя бе седнала, с очила кацнали на края на носа и разглеждайки огромен списък с работи, който бе надраскан от нея на дълго парче пергамент. — Та, ти, Рон, почисти ли си вече стаята?
— Защо?! — възкликна Рон, тръшвайки лъжицата си, и зяпвайки майка си. — Защо стаята ми непременно трябва да бъде почистена и подредена? Хари и аз сме си добре, в положението, в което е сега тя.
— След няколко дни, тук ще правим сватбата на брат ти, млади момко…
— Да бе и те ще се женят в моята спалня? — попита Рон разгневено — Не! Затова защо в името на Мерлин…
— Не говори на майка си по този начин! — каза г-н Уизли строго. — И прави, каквото ти казва.
Рон се намръщи и на двамата си родители, след това си вдигна лъжицата и нападна последните си няколко хапки ябълков пай.
— Мога да ти помогна, част от тази бъркотия е и моя… — каза Хари на Рон, но г-жа Уизли го прекъсна.
— Не, Хари, скъпи. Бих предпочела да помогнеш на Артър за пилетата, а ти, Хърмаяни, бих била много благодарна, ако смениш чаршафите за господин и госпожа Делакор, знаеш, те пристигат в единадесет утре сутрин.
Но, както се оказа, имаше много малко работа с пилетата.
— Няма нужда да… ъ-ъ-ъ, споменаваш на Моли… — каза г-н Уизли на Хари, заставайки на пътя му към курника — но, ъ-ъ-ъ Тед Тонкс ми прати това, което е останало от мотоциклета на Сириус и аз, ъ-ъ-ъ, го скривам… така де… прибирам го тук. Прекрасни джунджурии: има карбуратор, май така се наричаше и най- разкошния акумулатор; ще бъде и прекрасна възможност да науча как работят спирачките. Ще се опитам да го сглобя наново, когато Моли не… ъ-ъ-ъ имам предвид, когато имам време.
Когато се върнаха в къщата, г-жа Уизли никъде не се виждаше, затова Хари се промъкна горе, в таванската стая на Рон.
— Оправям бе, оправям… а… ти си бил! — добави Рон с облекчение, когато Хари влезе в стаята. Рон се излегна обратно на леглото, което очевидно тъкмо бе напуснал. Стаята бе толкова неподредена, колкото беше и през цялата седмица; единствената разлика беше, че Хърмаяни стоеше в далечния ъгъл, с пухкавия си червеникав котарак Крукшанкс в краката й, подреждайки книги, някои от които Хари разпозна като свои, в две огромни купчини.
— Здрасти Хари — каза тя, когато той седна на походното легло.
— А ти как успя да се измъкнеш?
— Ами майката на Рон забрави, че помоли Джини и мен да сменим още чаршафите вчера — каза Хърмаяни. Хвърли „Нумерология и Граматика“ в едната купчина и „Възход и падение на Черните изкуства“ в другата.
— Тъкмо си говорехме за Лудоокия — каза Рон на Хари — смятам, че той може и да е оцелял.
— Но, Бил го е видял, че е уцелен от Смъртоносно заклинание — каза Хари.
— Мда, но Бил също е бил атакуван така! Как може да сме сигурни, че е видял всичко?
— Даже ако Смъртоносното заклинание го е пропуснало, Лудоокия е паднал от няколкостотин метра височина — каза Хърмаяни, претегляйки на ръка книгата „Отборите по куидич в Британия и Ирландия“.
— Той е могъл да използва Защитно заклинание…
— Фльор казваше, че са му избили вълшебната пръчка от ръката — каза Хари.
— Е добре, ако толкова искаш да вярваш, че е умрял… — каза Рон нацупено, намествайки възглавницата си в по-удобна позиция.
— Разбира се, че не искаме да е умрял! — каза Хърмаяни, гледайки стреснато — Ужасно е, че той е мъртъв. Но трябва да бъдем реалисти!
За първи път, Хари си представи тялото на Лудоокия пречупено, както бе това на Дъмбълдор, с това око, което продължава да се върти в гнездото си. Той почувства силно угризение, примесено със странно желание да се засмее.
— Смъртожадните най-вероятно са разчистили след себе си и за това никой не може да го открие — каза Рон мъдро.
— Мм… да — каза Хари — Като Барти Крауч, превърнат в кокал и заровен в градината на Хагрид. Най- вероятно са трансфигурирали Муди и са го заро…
— Недей! — изпищя Хърмаяни.
Сепнат Хари я погледна тъкмо навреме, за да я види как тя избухва в сълзи над нейния учебник „Основи на заклинанията“.
— О-о, не!… — каза Хари, борейки се да стане от походното легло. — Хърмаяни, аз… не исках да те разстроя…
Но придружен със силни скърцания на пружините на леглото, Рон подскочи и се озова там първи. Едната му ръка прегърна Хърмаяни, а с другата той изкара от джоба на дънките си отвратително изглеждаща кърпичка, с която по-рано бе почиствал фурната. Бързо вадейки пръчката си, той посочи кърпичката и каза:
— ТАРГЕО!
Заклинанието премахна по-голямата част от мръсотията. Изглеждайки доволен от себе си, Рон подаде леко димящата кърпичка на Хърмаяни.
— Ох… благодаря, Рон… съжалявам… — тя издуха носа си и захлипа — Толкова е гадно-о-о, нали. Точно-о-о след като Дъмбълдор… просто не мога-а-а да си представя Лудоокия да умре, някакси той изглеждаше толкова здра-а-ав!
— Да… знам — каза Рон прегръщайки я — Но, знаеш какво ни би казал той, ако беше тук, нали?
— „Постоянна бдителност“… — каза Хърмаяни, подсушавайки очите си.
— Точно така! — каза Рон кимайки — Щеше да ни каже да се поучим от това, което му се случи. А това което аз научих е, да не вярвам на това страхливо, дребно нищожество Мъндънгъс.
Хърмаяни се усмихна слабо, и се наведе напред да вземе още две книги. Секунда по-късно, Рон дръпна
