Хари, който нямаше нищо против Крум, се здрависа с него; после, чувствайки, че ще е разумно да отведе Крум по-надалече от Рон, му предложи да му покаже мястото му.
— Приятелят ти нещо не се радва да ме види. — каза Крум, когато влязоха във вече напълнилата се палатка. — Или ти е роднина? — добави той, като се взря в червената, къдрава коса на Хари.
— Братовчед — измърмори Хари, но Крум не го слушаше. Видът му беше причинил раздвижване, най- вече между братовчедките-вийли: все пак, той беше известен играч на куидич. Докато хората още протягаха вратове, за да го видят хубаво, Рон, Хърмаяни, Фред и Джордж бързаха по пътеката между редовете.
— Време е да сядаме. — каза Фред на Хари. — Или ще бъдем прегазени от булката.
Хари, Рон и Хърмаяни заеха местата си на втория ред зад Фред и Джордж. Хърмаяни изглеждаше зачервена, а ушите на Рон все още бяха морави. След малко той измърмори на Хари:
— Видя ли, пуснал си е глупава малка брада?
Хари издаде безразлично сумтене.
Чувство на тягостно очакване изпълни топлата палатка, мърморенето отвреме навреме беше прекъсвано от внезапни изблици на смях. Господин и госпожа Уизли поеха по пътеката между столчетата, махайки на роднини; госпожа Уизли носеше чисто нови дрехи с цвят на аметист и шапка, която им подхождаше идеално.
Само след един момент Бил и Чарли застанаха в предната част на палатката, и двамата облечени в официални мантии с големи, бели рози в петлиците; Фред подсвирна, все едно е видял красива жена, което беше последвано от избухнало кикотене от страна на вийлите. Но тълпата замлъкна, щом се разнесе музика, явно разнасяща се от златните балони.
— О-о-о! — възкликна Хърмаяни, завъртайки се, за да види входа.
Чу се силна общо възкицание от събралите се магьосници, щом г-н Делакор и Фльор започнаха да вървят по килима, Фльор като че се носеше над пътеката, а баща й — подскачащ и сияещ. Фльор беше облечена с много семпла бяла рокля и изглеждаше сякаш излъчва силна сребриста светлина. Обикновено пред нейното очарование, всички друго да избледняваше, но сега то правеше всички, върху които паднеше, по-красиво. Джини и Габриел, и двете облечени със златни рокли, бяха по-красиви от всякога, и веднага щом стигна до него, Бил вече изглеждаше, сякаш никога не е срещал Фенрир Грейбек.
— Дами и господа, — каза напевен глас и с изненада Хари видя, че същият дребен мъж, с коса събрана на снопчета, който беше водил и погребението на Дъмбълдор, сега стоеше пред Бил и Фльор. — Днес сме се събрали тук, за да отпразнуваме събирането на две предани души…
— Хм, да, моята тиара украсява всичко това много добре… — каза леля Мюриъл шепнешком. — Но трябва да кажа, че роклята на Джиневра е прекалено къса.
Джини се огледа, ухилена, намигна на Хари и после отново погледна напред. Мислите на Хари бяха далеч извън шатрата, обратно към следобедите, прекарани насаме с Джини в самотните кътчета на училището. Струваха му се толкова отдавна; те винаги са изглеждали прекалено добре, за да са истина, сякаш беше откраднал блестящите часове от живота на нормален човек, човек без белег под формата на мълния на челото.
— Взимаш ли, Уилиям Артър, Фльор Изабел…?
На първия ред г-жа Уизли и мадам Делакор ридаеха тихо с парченца дантела в ръцете. Звуци като от тромпет, съобщиха на всички, че Хагрид беше извадил една от собствените си кърпички, с големина на покривка за маса. Хърмаяни се обърна към Хари сияеща; нейните очи също бяха пълни със сълзи.
— Тогава ви обявявам за свързани за цял живот. Мъжът, с косата събрана на снопчета, вдигна пръчката си високо над главите на Бил и Фльор и те бяха обляни от сребърни звезди, въртящи се над сега съединените им фигури. Докато Фред и Джордж силно пляскаха с ръце, златните балони над младоженците се спукаха и райски птици и мънички, златни звънчета изплуваха от тях, добавяйки песните и звъна си към врявата.
— Дами и господа! — каза мъжът с косата, събрана на снопчета. — Ако обичате, станете!
Всички направиха това, а леля Мюриъл — мърморейки силно; той размаха пръчката си и столчетата, на които бяха седяли се вдигнаха във въздуха, а платнищата на шатрата изчезнаха, и сега те стояха под балдахин, подпиран от златни стълбове, с прекрасен изглед към градината и околната природа. След това, вир от разтопено злато се разля в центъра на палатката, за да оформи блестящ дансинг; носещите се столчета се разпределиха около малките бели масички, които се понесоха обратно към земята около подиума, а групата със златните якета се качи на него.
— Мина гладко! — каза Рон одобрително, докато сервитьорите се появяваха от всички страни, някои носейки сребърни табли тиквен сок, Бирен шейк или Огнено уиски, други залитайки с купчини плодови пайове или сандвичи.
— Трябва да отидем и да ги поздравим! — каза Хърмаяни повдигайки се на пръсти, за да види мястото, където Фльор и Бил бяха изчезнали, заобиколени от навалица доброжелатели.
— Ще имаме време по-късно. — сви рамене Рон, като сграбчи три Бирени шейка от минаващия поднос и като подаде един на Хари. — Хърмаяни, пипнах те, хайде да си намерим маса… Не там! Някъде далече от Мюриъл…
Рон ги поведе през празния дансинг, оглеждайки се наляво и надясно докато вървеше; Хари беше сигурен, че той наглеждаше за Крум. Докато те стигнаха до другата страна на шатрата, повечето маси бяха заети; най-празната беше тази, където Луна седеше сама.
— Нещо против да седнем при теб? — попита Рон.
— О, не. — каза тя щастливо. — Татко току-що отиде при Бил и Фльор, за да им поднесе подаръка ни.
— Какъв е, доживотни запаси от стражеви корен ли? — добави Рон.
Хърмаяни го ритна под масата, но вместо него уцели Хари. Със сълзи от болката в очите, за няколко момента Хари загуби хода на разговора.
Групата беше започнала да свири. Бил и Фльор се насочиха към дансинга първи, последвани от гръмки аплодисменти; след малко г-н Уизли покани мадам Делакор на подиума, а след тях идваха г-жа Уизли и бащата на Фльор.
— Харесва ми тази песен… — каза Луна, люлеейки се във веселия ритъм, и след малко тя стана и се понесе към дансинга, където започна да се върти на място, самотно, със затворени очи и разперени ръце.
— Тя е страхотна, нали? — каза Рон удивен. — Истински цени приятелите.
Но усмивката изведнъж изчезна от лицето му: Виктор Крум беше седнал на свободното място на Луна. Хърмаяни изглеждаше приятно развълнувана, но този път Крум не беше дошъл, за да я ласкае. Намръщен, той каза:
— Кой е мъжът с жълтите дрехи?
— Това е Ксенофилиус Лъвгуд, той е баща на наша приятелка. — отговори му Рон. Свадливият му тон показваше, че нямаше да се смеят на Ксенофилиус, въпреки явната провокация. — Ела да танцуваме! — добави той внезапно на Хърмаяни.
Тя изглежадаше изненадана, но също доволна, и стана: те изчезнаха заедно, потапяйки се в растящата тълпа на дансинга.
— А-а, те гаджета ли са сега? — попита Крум, шашнат за миг.
— Ъ-ъ… отчасти. — отговори Хари.
— Кой си ти?
— Барни Уизли.
Те стиснаха ръцете си.
— Ти, Барни… ти познаваш ли този Лъвгуд добре?
— Не, днес се запознах с него. Защо?
Крум се намръщи над чашата си, гледайки Ксенофилиус, който си говореше с няколко вълшебника отдругата страна на дансинга.
— Защото, — започна Крум — ако не беше гостенин на Фльор, щях да се дуелирам с него, тук и сега, задето носи този кирлив знак на гърдите си.
— Знак?… — Попита Хари, поглеждайки към Ксенофилиус. Странното, триъгълно око блестеше на
