за находки, което както виждаш се е отразило под формата на клеветене на моя разум.
— Ами, в това интервю, — продължи Хари — Рита Скийтър споменава, че Дъмбълдор е бил замесен в Черните Изкуства, когато е бил млад.
— Недей да вярваш и на дума от това! — каза Доуж отведнъж. — На нито дума, Хари! Не позволявай на нищо да опетни спомените ти за Албус Дъмбълдор!
Хари погледна в сериозното, изстрадало лице на Доуж, но не се почувства убеден, а объркан. Наистина ли Доуж мислеше, че е толкова лесно Хари да избере просто да не вярва? Не разбираше ли той нуждата на Хари да е сигурен, да знае всичко? Може би Доуж подозираше чувствата на Хари, защото изглеждаше притеснен и бързо продължи, — Хари, Рита Скийтър е ужасна…
Но беше прекъснат от пискливо кикотене.
— Рита Скийтър? О, обичам я и винаги чета материалите й!
Хари и Доуж погледнаха настрани и видяха леля Мюриъл да стои там, перата да танцуват в косата й и бокал с шампанско в ръката й.
— Здравей Мюриъл — каза Доуж — ние тъкмо обсъждахме…
— Ти там! Дай ми стола си, аз съм на сто и седем!
Червенокосият Уизли-„братовчед“ скочи от мястото си и леля Мюриъл взе стола с неочаквана сила и се настани между Доуж и Хари.
— Тя написа книга за Дъмбълдор нали знаете?
— Здравей отново, Бари, или както ти е там името — каза тя на Хари. — Сега какво казваше за Рита, Елфиъс? Нали знаеш, че тя написа биографията на Дъмбълдор? Не мога да дочакам да я прочета. Трябва да си запазя една във „Флориш и Блотс“.
Доуж я погледна изкосо, но в този момент Мюриъл пресуши бокала си и си взе нов от минаващия сервитьор. Тя отпи голяма глътка шампанско, уригна се и чак тогава продължи:
— Няма нужда да се пулите като чифт плюшени жаби! Преди да стане уважаван от всички, имаше някои интересни слухове за Албус!
— Непълна информация… — каза Доуж и стана червен като репичка.
— Ти ще кажеш така, Елфиъс! — изкудкудяка Мюриъл — Забелязах колко си кърпил историята в твоята жалейка!
— Съжалявам, че мислиш така! — каза студено Доуж — Уверявам те че писах от сърце.
— О, всички знаем за приятелството ти с Дъмбълдор! Смея да кажа, че ти ще си мислиш, че е светец, дори като се разбере, че той се е оттървал от безмощната си сестра!
— Мюриъл!! — възкликна Доуж.
Студ премина през гърдите на Хари, и той нямаше нищо общо със студеното шампанско.
— Какво имаш предвид? — попита я Хари — Кой казва, че сестра му е била безмощна? Мислех, че беше болна?
— Мислил си тогава грешно, Бари — каза Мюриъл, изглеждайки доволна от ефекта, който е създала. — Както и да е, как очакваш да знаеш нещо? Това е станало много години преди дори да си бил замислен, миличък, истината я знаят само тези, които са били живи по това време. Затова чакам с нетърпение биографията на Скийтър! Дъмбълдор пазеше сестра си в тайна доста време!
— Глупости! — изхриптя Доуж — Пълни глупости!
— Той никога не ми е казвал, че сестра му е била безмощна — каза Хари без да мисли още под влиянието на тази студенина в гърдите си.
— И защо трябва да ти казва? — изпищя Мюриъл и се наведе към Хари да го погледне по-добре.
— Причината, поради която Албус не е говорил за Ариана — каза Доуж с равен глас — е съвсем явна. Той беше съкрушен от смъртта й…
— Защо никой не я виждал, Елфиъс? — изграчи Мюриъл — Защо половината от нас, даже не знаеха за съществуването й, докато не изнесоха ковчега от къщата им? Къде беше свети Албус когато Ариана беше заключена в избата? Той беше брилянтен в „Хогуортс“ и не се интересуваше какво става в дома му!
— Какво имате предвид „заключена в избата“? — попита Хари — Какво значи това?
Додж изглеждаше съсипан. Мюриъл изкудкудяка отново и отговори на Хари.
— Майката на Дъмбълдор беше ужасна жена, доста ужасяваща. Мъгълокръвна, но не се представяше за такава…
— Тя никога не е претендирала за друго! Кендра беше добра жена — прошепна Доуж нещастно, но Мюриъл го пренебрегна.
— … горда и тиранична, тя беше от типа вещици, които са нещастни, че са родили безмощен.
— Ариана не беше безмощна! — извика Доуж.
— Така казваш ти, Елфиъс, но кажи, защо тя не постъпи в „Хогуортс“? — каза Мюриъл и отново се обърна към Хари — в наши дни безмощните се потулваха де, но чак пък да затвориш момичето и да се правиш, че не съществува…
— Казвам ти, че не беше това, което се случи! — каза Доуж, но Мюриъл говореше на Хари:
— Безмощните често бяха прехвърляни в мъгълски училища и се занимаваха в Мъгълското общество, беше доста по-добре отколкото да са в Магическото общество, където винаги бяха един вид втора класа, но Кендра не пусна Ариана в мъгълско училище.
— Ариана беше деликатна! — каза Доуж отчаяно — нейното здраве беше твърде крехко за да й се позволи…
— … да напусне къщата? Тя никога не е била в „Св. Мънго“ и никакъв лечител не я е виждал!
— Наистина, Мюриъл как може да знаеш…
— За твоя информация, Елфиъс, моят братовчед Ланселот беше лечител в „Св. Мънго“ и ми довери, че Ариана никога не е стъпвала там!
Доуж беше на прага на това, да избухне в сълзи. Мюриъл, която се наслаждаваше на това, щракна с пръсти за още шампанско. Хари си спомни как веднъж семейство Дърсли го бяха затворили, само защото беше магьосник. Дали сестрата на Дъмбълдор е преживяла същото в миналото, само защото НЕ беше магьосница? И дали Дъмбълдор наистина я е оставил на произвола на съдбата, докато той се доказва като чудесен ученик в „Хогуортс“?
— Ако Кендра не беше умряла първа — продължи Мюриъл — бих казала, че тя е убила Ариана.
— Как смееш, Мюриъл?! — изръмжа Доуж — Майка да убие дъщеря си? Слушай се какво говориш!
— Ако майка е способна да заключи дъщеря си за години, защо не? — каза Мюриъл — и както казах, не съвпада, защото Кендра умря първа.
— Да, Ариана може да е направила отчаян ход и да е убила майка си, за да избяга. — каза Мюриъл замислено — Размърдай си си главата, Елфиъс. Ти нали беше на погребението на Ариана?
— Да, бях. — каза Доуж с трепкащи устни — по-тъжно нещо не бях вижда. Сърцето на Албус беше разбито…
— Сърцето на Албус не беше единственото разбито нещо. Нали Абърфорт счупи носа на Албус?
Ако Доуж е изглеждал ужасно преди, то не можеше да се сравни с това как изглеждаше сега.
Мюриъл се изсмя и отпи още шампанско, което се разля по брадичката й.
— Как…? — изграчи Доуж.
— Майка ми беше приятелка със старата Батилда Багшот — щастливо каза Мюриъл. — Батилда обясни всичко на мама, а аз слушах през вратата. Както Батилда обясни, Абърфорт крещял, че било по вина на Албус, че Ариана е мъртва и го ударил по носа. Той даже не се защитил, кето е странно. Албус можел да унищожи брат си на дуел и с двете си ръце вързани на гърба.
Мюриъл пийна още шампанско. Разравянето на тези стари скандали повдигаше духа й, докато те направо съсипваха Доуж. Хари не знаеше какво да мисли, на какво да вярва. Той искаше истината, а Доуж твърдеше, че Ариана е била болна. Хари трудно можеше да повярва, че Дъмбълдор не се е интересувал какво е ставало в собствения му дом. И все пак… имаше още нещо странно в историята.
— И ще ти кажа още нещо… — каза Мюриъл хълцайки докато сваляше бокала от устата си.
— Мисля, че Батилда е казала всичко на Скийтър. Всички тези детайли и изказването на Скийтър за нейния информатор, който е близък на семейство Дъмбълдор — Бог знае че, тя знаеше всичко за Ариана.
— Батилда никога не би казала на Скийтър! — прошепна Доуж.
