Крийчър опита всичко, всичко, което знаеше, но нищо, нищо не свърши работа… Имаше толкова много мощни заклинания върху капачето, Крийчър беше сигурен, че за да го унищожи, трябва да го отвори, но не можа да го отвори… Крийчър се самонаказваше, после опита отново, и се самонаказваше, и опитваше отново. Крийчър не успя да се подчини на заповедта, Крийчър не можа да унищожи медальона! А господарката щеше да се побърка от скръб, защото господарят Регулус изчезна, а Крийчър не можеше да и каже какво е станало, не, защото господарят Регулус му беше з… забранил да казва на някого от с… семейството какво се е случило в пещерата…
— Крийчър започна да хлипа толкова силно, че вече не се чуваха разбираеми думи. Сълзи се стичаха по бузите на Хърмаяни, докато наблюдаваше Крийчър, но тя не посмя да го докосне отново. Дори Рон, който не беше фен на Крийчър, изглеждаше притеснен. Хари седна на пети, и поклати глава, за да я проясни.
— Не те разбирам, Крийчър — каза той накрая. — Волдемор се е опитал да те убие, Регулус е умрял, за да се опита да спре Волдемор, а ти все пак беше щастлив, че предаде Сириус на Волдемор? Беше щастлив, че си отишъл при Нарциса и Белатрикс, и че си предал информация на Волдемор чрез тях…
— Хари, Крийчър не мисли по този начин — каза Хърмаяни, и избърса очите си с ръка. — Той е роб. Домашните духчета са свикнали на лошо, дори брутално отношение. Това, което Волдемор е направил на Крийчър, не е било по-различно от нормалното отношение към него. Какво означават магьосническите войни за духче като Крийчър? Той е лоялен към хора, които са добри с него, и госпожа Блек явно е била, а и Регулус със сигурност е бил, така че на тях е служил с желание и е повтарял техните убеждения. Знам какво ще кажеш — продължи тя, когато Хари се опита да запротестира, — че Регулус си е променил възгледите… да, но явно е пропуснал да обясни това на Крийчър, нали така? И мисля, че знам защо. Крийчър и семейството на Регулус са били в безопасност, само докато са се придържали към линията на чистокръвните. Регулус се е опитвал да ги предпази.
— Но Сириус…
— Сириус се държеше отвратително с Крийчър, Хари и не ме гледай така, знаеш, че е самата истина. Крийчър е бил сам от толкова дълго, че когато Сириус дойде да живее тук, вероятно е жадувал за мъничко привързаност. Сигурна съм, че „мис Сиси“ и „мис Бела“ са били безкрайно любезни с него, когато се е появил и той им е направил услуга, като им е казал всичко, което са искали да знаят. Винаги съм казвала, че магьосниците ще си платят накрая за това, как се отнасят с домашните си духчета. Е, Волдемор си е платил… а също и… Сириус.
Хари не намери отговор. Докато гледаше как Крийчър хлипа на пода, си спомни какво му беше казал Дъмбълдор, няколко часа след смъртта на Сириус: „Не мисля, че Сириус някога е поглеждал на Крийчър, като на същество с чувства, толкова достойно, колкото хората…“
— Крийчър, — каза Хари след малко — кагато се почувстваш по-добре, моля те, седни.
Още няколко минути Крийчър хълца в тишина. След това седна, търкайки очи с юмручета, като малко дете.
— Крийчър, ще те помоля да направиш нещо! — каза Хари. Хвърли поглед към Хърмаяни за помощ. Искаше да поднесе заповедтта си меко, но в същото време не можеше да се преструва, че няма да е заповед. Промяната на тона му, обаче, явно спечели одобрението й. Тя му се усмихна насърчително.
— Крийчър, моля те, искам да идеш и да намериш Мъндънгъс Флечър. Трябва да открием къде е медальонът — къде е медальонът на господаря Регулус. Много е важно. Искаме да довършим работата, която господарят Регулус е започнал — искаме да сме… ъъъ… сигурни, че той не е умрял напразно.
Крийчър отпусна юмручетата си и погледна Хари.
— Да открия Мъндънгъс Флечър?!… — изкряка той.
— И да го доведеш тук, на площад „Гримолд“ 12 — допълни Хари. — Мислиш ли, че можеш да направиш това за нас?
Когато Крийчър кимна и се изправи на крака, Хари почувства внезапно вдъхновение. Той извади портмонето на Хагрид и взе фалшивия Хоркрукс, медальонът, в който Регулус беше скрил бележката за Волдемор.
— Крийчър, аз… ъ-ъ-ъ… искам да ти поверя това!… — каза той, и притисна медальона в ръката на духчето. — Това е било на господаря Регулус и съм сигурен, че той щеше да иска ТИ да го вземеш, като малка благодарност, за това, което си направил…
— Ти го разби, братче! — каза Рон, след като духчето хвърли един поглед на медальона, изпусна въздишка на дълбока изненада и се строполи отново на земята.
Отне им почти половин час да успокоят Крийчър, който беше толкова потресен, че е получил наследствено бижу на семейство Блек, че не можеше да си стои на краката. Когато накрая успя да направи няколко крачки, всички го придружиха до шкафа, погледаха го как внимателно зави медальона в мръсните си одеяла и го увериха, че ще го пазят много внимателно, докато него го няма. След това той се поклони на Рон и Хари и дори направи смешно малко поклонче по посока на Хърмаяни, който можеше да се приеме като опит за уважителен поздрав, преди да се магипортира с обичайното силно „пук“…
Глава единадесета
ПОДКУПЪТ
Щом Крийчър можеше да избяга от езеро, пълно с инфери, Хари беше убеден, че залавянето на Мъндънгъс ще му отнеме най-много няколко часа и затова кръстосваше къщата цялата сутрин и следобеда в добро настроение. Крийчър обаче не се върна сутринта, нито пък следобед. До вечерта Хари вече се чувстваше обезкуражен и изнервен и дори много твърдият хляб за вечеря, върху който Хърмаяни опитваше поредица от трансфигурации, не успя да го развесели.
Крийчър не се прибра и на следващия ден, нито на по-следващия. Вместо това на площад „Гримолд“ 12 се появиха двама мъже в мантии и останаха там до нощта, като се взираха към къщата, която не можеха да забележат.
— Със сигурност са смъртожадни — каза Рон, докато той, Хари и Хърмаяни надничаха през прозорците в дневната. — Мислите ли, че знаят, че сме тук?
— Не, — отговори Хърмаяни, въпреки че изглеждаше уплашена — иначе щяха да ни пратят Снейп, нали така?
— Как смятате, дали докато е бил тук, Муди му е приложил заклинание за заключване на езика?
— Да, — отговори Хърмаяни. — Иначе щеше да разкаже на тези двамата, как да влязат тук. Сега просто наблюдават дали ще се появим. Все пак са наясно, че къщата е на Хари.
— А от къде…? — започна Хари.
— Завещанията на магьосниците се преглеждат от Министерството, забрави ли? Те знаят, че Сириус ти е оставил къщата.
Присъствието на Смъртожадните засили злокобното настроение в къщата. Не бяха чули и дума от някой извън площад „Гримолд“ 12 от момента, в който господин Уизли изпрати Патронуса си и напрежението започваше да си казва думата. Неспокоен и раздразнителен, Рон придоби дразнещия навик да си играе със Загасителя в джоба си. Това особено много вбесяваше Хърмаяни, която, в очакване на Крийчър, изучаваше „Разказите на поета Бийдъл“ и не одобряваше начина, по който светлините светкаха и гаснеха.
— Ще престанеш ли!! — развика се тя на третата вечер от отсъствието на Крийчър, когато светлините в гостната отново изгаснаха.
— Извинявай! Извинявай! — каза Рон, натисна Загасителя и възстанови светлината. — Не знам защо го правя.
— Я си намери нещо полезно, с което да се занимаваш!
— Като какво например, да чета детски приказки ли?
— Дъмбълдор ми остави книгата, Рон…
— … а на мен ми остави Загасителя, може би за да го използвам!
Тъй като не издържаше на заяждането им, Хари се измъкна незабелязан от стаята. Тръгна надолу към кухнята, която посещаваше постоянно, тъй като беше сигурен, че е най-вероятно Крийчър да се появи там. По средата на стълбите, в предверието, той дочу тропот пред входната врата, после металически шумове и свалянето на веригата.
Всеки нерв в тялото му се опъна. Той извади пръчката си, промъкна се в сенките до главите на домашните духчета, и зачака. Вратата се отвори. Той зърна осветения площад отвън, а фигура загърната в
