мантия влезе в залата и затвори вратата зад себе си. Натрапникът пристъпи напред и гласът на Мууди попита: „Сивиръс Снейп?“. След това от пода се надигна фигура от прах и го нападна, като протегна мъртвата си ръка.
— Не аз те убих, Албус — каза тих глас.
Заклинанието се развали. Фигурата от прах се разсипа по пода, и вече беше невъзможно да се види новодошлия от тъмния сив облак, който остана след нея. Хари насочи пръчката си към центъра на облака.
— Не мърдай!
Обаче беше забравил портрета на госпожа Блек. При неговия вик завесата, която я скриваше се отвори и тя започна да крещи:
— Мътнородни боклуци, разрушавате къщата ми…
Рон и Хърмаяни се появиха на бегом по стълбите зад Хари, насочили пръчки като него, а непознатият стоеше с вдигнати ръце в предверието.
— Успокойте се, аз съм, Ремус!
— О, слава Богу! — слабо каза Хърмаяни и насочи пръчката си към госпожа Блек. С трясък завесата се спусна и настана тишина. Рон също свали пръчката си, но Хари не го направи.
— Покажи се! — извика той в отговор.
Лупин излезе на светло, ръцете му все още бяха вдигнати.
— Аз съм Ремус Джон Лупин, върколак, известен още и като Лун, един от четиримата създатели на Хитроумната карта, женен съм за Нимфадора, позната още като Тонкс и аз те научих как да създаваш Патронус, Хари, който при теб е във формата на елен.
— А, добре — каза Хари и свали пръчката си — но трябваше да проверя, нали така?
— Говорейки като твой бивш учител по Защита от тъмните изкуства, не мога да не се съглася, че трябваше да провериш. Рон, Хърмаяни, не трябва толкова бързо да сваляте гарда.
Те се затичаха по стълбите към него. Той беше загърнат в плътно, черно пътническо наметало и изглеждаше изтощен, но доволен да ги види.
— Никакви признаци от Сивиръс, значи? — попита той.
— Никакви — отговори Хари. — Какво става? Всички ли са добре?
— Да — отгорори Лупин — но всички сме под наблюдение. Има двама смъртожадни на площада отпред…
— Да, знаем…
— Трябваше да се магипортирам много точно върху най-горното стъпало пред предната врата, за да съм сигурен, че няма да ме видят. Те не знаят, че сте тук, сигурен съм, иначе щяха да изпратят още хора. Претърсват всяко място, което има някаква връзка с теб, Хари. Да идем долу, имам много да ви разказвам, а и искам да разбера какво е станало след като напуснахте „Хралупата“.
Спуснаха се до кухнята, където Хърмаяни насочи пръчката си към решетката. Огънят се разгоря незабавно и придаде илюзия за уют на студените каменни стени и се отрази от дългата дървена маса. Лупин извади няколко бирени шейка от пътното си наметало и седна.
— Бях там преди три дни и трябваше да се отърва от смъртожадните, които ме следяха — каза Лупин. — Вие направо тук ли дойдохте след сватбата?
— Не — каза Хари. — Дойдохме едва след като налетяхме на двама смъртожадни в едно кафене на улица „Тотнъм корт роуд“.
Лупин разля повечето бира по себе си.
— Какво?!
Те му разказаха какво се беше случило. Когато приключиха, Лупин изглеждаше втрещен.
— Но как са ви открили толкова бързо? Не е възможно да проследиш някой, който се магипортира, освен ако не си се хванал за него, в момента в който изчезва.
— А и не изглежда много вероятно просто да са се шляли по „Тотнъм корт роуд“, нали? — попита Хари.
— Чудехме се, — каза Хърмаяни предпазливо — дали е възможно Хари все още да има „следа“ по себе си?
— Невъзможно е — каза Лупин. Рон изглеждаше самодоволно, а Хари изглеждаше много облекчен. — Освен всичко друго, със сигурност щяха да са наясно, че Хари е тук, ако „следа“-та все още беше на него, нали? Обаче не виждам, как може да са ви открили на „Тотнъм корт роуд“, това е притеснително, наистина притеснително.
Той изглеждаше обезпокоен, но що се отнасяше до Хари, този проблем можеше да почака.
— Кажи ни, какво стана след като тръгнахме и дума не сме чули, след като господин Уизли ни каза, че семейството е в безопасност.
— Ами, Кингсли ни спаси — каза Лупин. — Благодарение на предупреждението му, повечето гости успяха да се магипортират, преди да дойдат другите.
— Министерски хора ли бяха, или смъртожадни? — прекъсна го Хърмаяни.
— И едните и другите, но както стоят нещата по настоящем, са едно и също — каза Лупин. — Бяха цяла дузина, но не бяха наясно, че си там, Хари. Артър дочул слух, че са се опитали да изтръгнат с мъчения местонахождението ти от Скримджър, преди да го убият. Ако е истина, излиза, че не те е предал.
Хари погледна към Рон и Хърмаяни. Техните изражения отразяваха комбинацията от изненада и благодарност, която той изпитваше. Никога не бе харесвал Скримджър особено, но ако това, което казваше Лупин, бе вярно, последното нещо, което този човек беше направил, бе да защити Хари.
— Смъртожадните претърсиха „Хралупата“ от горе до долу — продължи Лупин. — Откриха таласъма, но не посмяха да се доближат до него, разпитваха тези от нас, които бяха останали с часове. Искаха да получат информация за теб, Хари, но, разбира се, никой освен Орденът не знаеше, че си бил там. В същото време, докато съсипваха сватбата, други смъртожадни са нападали всяка къща в страната, свързана с Ордена. Няма смъртни случаи — добави бързо той, като превари въпроса — но са били доста груби. Изгорили са къщата на Дедалус Дийгъл, но както знаете, той не беше там и са използвали „Круциатус“ върху семейството на Тонкс. Пак за да се опитат да разберат, къде си отишъл, след като ги посети. Те са добре — разтърсени са очевидно, но иначе са добре.
— Смъртожадните са преминали през всичките защитни заклинания?! — попита Хари, като си спомни колко ефективно се бяха задействали тези заклинания през нощта, когато нахълта в градината на родителите на Тонкс.
— Това, което трябва да осъзнаеш, Хари, е, че сега смъртожадните имат на своя страна пълната мощ на Министерството — каза Лупин. — Сега имат властта да прилагат жестоки заклинания, без опасност от разкриване или арест. Успяха да пробият всяко защитно заклинание, което бяхме издигнали срещу тях и след като проникнаха бяха пределно ясни относно целта на посещението си.
— А правят ли си труда, да дадат обяснение, защо преследват Хари? — попита пресипнало Хърмаяни.
— Амиии… — каза Лупин. Поколеба се, после извади смачкан брой на „Пророчески вести“
— Ето, — каза той и го плъзна през масата към Хари — рано или късно щяхте да разберете. Това е техния претекст да те преследват.
Хари заглади хартията. Голяма негова снимка запълваше първа страница. После прочете заглавието над нея:
Рон и Хърмаяни нададоха гневни викове, но Хари не каза нищо. Той отмести вестника, не искаше да чете повече. Знаеше какво се казва в статията. Никой, освен тези, които бяха на върха на кулата, в нощта,
