зъби. — Крийчър го видя да излиза от шкафа на Крийчър, с ръце, пълни със съкровищата на Крийчър. Крийчър каза на гадния крадец да спре, но Мъндънгъс Флечър се изсмя и из-избяга…
— Ти каза, че медальонът е на господаря Регулус. — каза Хари. — Защо? От къде се е появил? Какво общо е имал Регулус с него? Крийчър, седни и ми разкажи всичко, което знаеш за медальона, и какво общо е имал Регулус с него!
Духчето седна, сви се на топка, с глава между коленете и започна да се клати напред-назад. Когато заговори, гласът му беше глух, но се долавяше ясно в тишината на кухнята.
— Господарят Сириус избяга, щастливо бягство, защото той беше лошо момче и разби сърцето на господарката с разюзданото си поведение. Но господарят Регулус беше възпитан добре. Знаеше какво дължи на името Блек и на честта на чистата си кръв. Години наред говореше за Тъмния Лорд, който щеше да изкара магьосниците на светло, за да управляват мъгълите… и когато стана на шестнадесет, господарят Регулус се присъедини към Тъмния Лорд. Толкова горд, толкова горд, толкова щастлив да служа… И един ден, година след като се присъедини, господарят Регулус дойде в кухнята да види Крийчър. Господарят Регулус винаги е харесвал Крийчър. И Господарят Регулус каза… той каза…
Старото духче се забърза.
— … той каза, че Тъмният Лорд има нужда от домашно духче.
— Волдемор е имал нужда от духче?! — повтори Хари, и погледна Рон и Хърмаяни, които изглеждаха също толкова учудени.
— О, да — промърмори Крийчър. — И господарят Регулус бе предложил Крийчър. Било голяма чест, каза господарят Регулус, чест за него и за Крийчър, който трябваше да направи каквото заповяда Тъмния Лорд… и после да се в… върне у дома.
Крийчър се заклати още по-бързо, вече хлипаше.
— И Крийчър отиде при Тъмния Лорд. Тъмният Лорд не каза на Крийчър какво ще правят, а заведе Крийчър в пещера край морето. В пещерата имаше зала, а в зала имаше голямо, черно езеро…
Косата на врата на Хари настръхна. Крякащият глас на Крийчър достигаше до него като през дълбока вода. Той знаеше какво се е случило толкова ясно, все едно е бил там.
— Имаше лодка…
Разбира се, че е имало лодка. Хари помнеше тази лодка, призрачно зелена и малка, омагьосана така, че да пренесе един магьосник и неговата жертва до острова в центъра на езерото. Значи, ето как Волдемор беше проверил защитите около Хоркрукса, като беше взел назаем налично същество, домашен дух…
— На острова имаше и л… леген пълен с отвара. Тъмният Л… Лорд накара Крийчър да я изпие…
Духчето се разтърси от глава до пети.
— Крийчър пи, и докато пиеше видя ужасни неща… Вътрешностите на Крийчър горяха… Крийчър молеше господаря Регулус да го спаси, молеше се за господарката Блек, но Тъмният Лорд само се изсмя… Той накара Крийчър да изпие цялата отвара… После пусна медальон в празния леген… и го напълни с още отвара. И Тъмният Лорд отплува, като остави Крийчър на острова…
Хари виждаше как се е случило. Виждаше бялото, змиеподобно лице на Волдемор да изчезва в мрака, червените очи се взираха безмилостно в треперещото духче, чиято смърт щеше да настъпи всеки момент, ако се подадеше на жаждата, която отровната отвара предизвикваше в жертвите… Но тук въображението му се изчерпваше, защото не можеше да разбере как Крийчър се беше спасил…
— Крийчър искаше вода, той допълзя до брега на острова и пи от тъмната вода… и ръце, мъртви ръце се появиха от водата и завлякоха Крийчър под повърхността…
— Как успя да избягаш? — попита Хари, и не се изненада, като чу, че шепне.
Крийчър вдигна грозната си глава и погледна Хари с големите си, кървясали очи.
— Господарят Регулус каза на Крийчър да се върне обратно! — каза той.
— Да, знам — но как избяга от инферите?
Крийчър явно не го разбираше.
— Господарят Регулус каза на Крийчър, да се върне обратно — повтори той.
— Знам, но…
— Ами то е ясно бе, Хари — каза Рон. — Магипортирал се е!
— Но… той не би могъл да се магипортира в и извън пещерата — каза Хари. — иначе Дъмбълдор…
— Магията на духчетата, не е като тази на магьосниците, нали така? — каза Рон. — Искам да кажа, че те могат да се магипортират във и извън „Хогуортс“, а ние не можем.
Настъпи мълчание, докато Хари мислеше над казаното. Как е могъл Волдемор да направи такава грешка? Но докато мислеше над това, Хърмаяни проговори с леден глас:
— Явно Волдемор е сметнал, че магията на духчетата е доста под неговото ниво… Дори не би му и хрумнало, че те могат да правят магия, която той не умее.
— Най-висшата повеля на духчетата е подчинението на господаря им — монотонно каза Крийчър. — На Крийчър му беше казано, да се прибере у дома, така че Крийчър се прибра…
— Ами тогава значи си изпълнил това, което ти е било наредено, нали? — каза меко Хърмаяни. — Изобщо не си нарушил заповедите.
Крийчър поклати глава, все още олюлявайки се.
— А какво стана, когато се прибра? — попита Хари. — Какво каза Регулус, когато му каза, какво се е случило?
— Господарят Регулус беше много разтревожен, много разтревожен — изкряка Крийчър.
— Господарят Регулус каза на Крийчър да остане скрит и да не напуска къщата. А след това… беше малко по-късно… Господарят Регулус дойде да види Крийчър в неговия шкаф една нощ, и Господарят Регулус беше странен, не както обикновено, нещо го тревожеше, би казал Крийчър… и той помоли Крийчър да го заведе до пещерата, пещерата, в която Крийчър беше отишъл с Тъмния Лорд…
И така, те бяха отишли. Хари можеше да си ги представи съвсем ясно, уплашеното, старо духче, и слабият, тъмен търсач, който трябва да е приличал на Сириус… Крийчър е знаел как да отвори запечатания вход към подземната пещера, знаел е как да извика малката лодка. Този път неговият любим Регулус е пътувал с него към острова и неговия леген с отрова…
— И те накара да пиеш от отровата? — с отвращение попита Хари.
Но Крийчър поклати глава и захлипа. Хърмаяни притисна устата си с ръце: Явно беше разбрала нещо.
— Го… господарят Регулус извади от джоба си медальон като този на Тъмния Лорд — каза Крийчър, а сълзите се стичаха от двете страни на зурлоподобния му нос. — И той каза на Крийчър да го вземе, и когато легенът се изпразни да смени медальоните…
Хлиповете на Крийчър се превърнаха в мощен рев. Хари трябваше да се съсредоточи, за да го разбира.
— И той нареди… Крийчър да си тръгне… без него. И той каза на Крийчър… да се прибере у дома… и никога да не казва на господарката… какво е направил… а вместо това да унищожи… първият медальон. И той изпи… цялата отвара… и Крийчър смени медальоните… и гледаше… как господарят Регулус… беше завлечен под водата… и…
— О, Крийчър! — изхлипа Хърмаяни, която вече плачеше. Тя се свлече на колене до духчето и се опита да го прегърне. Той веднага скочи на крака, като се сви далеч от нея, очевидно отвратен.
— Мътнородната докосна Крийчър, той няма да го позволи, какво би казала господарката?
— Казах ти да не я наричаш „мътнород“! — излая Хари, но духчето вече се самонаказваше. Свлече се на земята и си удари челото в пода.
— Спри го! Спри го! — изплака Хърмаяни. — О, не виждаш ли, колко е отвратителен начинът, по който трябва да се подчиняват.
— Крийчър спри, спри! — извика Хари.
Духчето лежеше на пода, като се тресеше и трепереше, зелена слуз се събираше около носа му, драсотина вече се зачервяваше на челото му, там където се беше ударил, очите му се бяха подули и кървясали и целите бяха в сълзи. Хари никога не беше виждал толкова жалка картинка.
— И ти донесе медальона у дома — каза той неумолимо, тъй като беше решен да разбере цялата история. — И се опита да го унищожиш?
— Нищо от това, което Крийчър направи, не остави и най-малката следа върху му — изстена духчето. —
