Хари Потър и реликвите на смъртта

на Албус да е счупен, и преди да почне да носи очила.

Семейството изглеждаше щастливо и съвсем нормално, усмихваха се стеснително от вестника. Бебето Ариана протягаше нерешително ръчичка от завивката си. Хари се загледа над снимката и видя заглавието:

ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН РЕПОРТАЖ ОТ МИНАЛОТО

БИОГРАФИЯ НА АЛБУС ДЪМБЪЛДОР

от Рита Скитър

Тъй като не мислеше, че нещо ще го накара да се почувства още по-зле, Хари се зачете:

Горда и надменна, Кендра Дъмбълдор не можа да понесе да остане в Молд он дъ Уолд след широко отразения арест на съпруга й, Пърсивал Дъмбълдор и последвалото му затваряне в Азкабан. Ето защо тя реши да премести семейството и се засели в Годрикс Холоу, селото, което по-късно се прочу, като мястото, на което Хари Потър се спаси от Вие-Знаете-Кой.

Подобно на Молд он дъ уолд, Годрикс Холоу бе дом на много магьоснически семейства, но тъй като Кендра не познаваше никого там, щеше да й бъде спестено любопитството на околните за престъплението на съпруга й. След като няколкократно отказваше опитите за завързване на приятелство от страна на някои съседи, тя най-накрая получи нужното спокойствие за семейството си.

„Затръшна ми вратата в лицето, когато отидох да я поздравя за добре дошла, с няколко котелни сладкиша“ — казва Батилда Багшот. — „През първата година почти не съм виждала двете момчета. Нямаше и да разбера, че имат и момиче, ако не бях излязла да набера момини сълзи по пълнолуние през зимата след като се нанесоха. Тогава видях Кендра, да извежда Ариана в задния двор. Разходи я веднъж по ливадата, като здраво я държеше за ръка, а после я прибра обратно вътре. Не знаех какво да направя“.

Явно Кендра е мислела, че като се премести в Годрикс Холоу, ще скрие Ариана веднъж за винаги. Това, очевидно е бил планът от самото начало. Времето е било от особена важност. Ариана точно е навършила седем години, а се смята, че на тази възраст се проявява магията, ако изобщо съществува в даден магьосник. Никой от живите днес не си спомня някога Ариана да е проявявала какъвто и да е намек за наличието на магически сили. От това става ясно, че Кендра е предпочела по-скоро да скрие съществуването на дъщеря си, отколкото да понесе срама от признанието, че е дала живот на безмощна. Като се е отдалечила от приятелите и съседите, които са познавали Ариана, е направила затворничеството на детето по-лесно. Малкото хора, които са знаели за съществуването на Ариана, е можело да бъдат убедени да запазят тайната, в това число и двамата и братя, които са отбягвали въпросите за нея, с отговор, на който ги е научила майка им: „Сестра ми е твърде болна, за да е на училище“.

Следващата седмица очаквайте: Албус Дъмбълдор в Хогуортс — Наградите и Измамите.

Хари беше сгрешил: прочетеното наистина го накара да се почувства по-зле. Той се загледа отново в снимката на очевидно щастливото семейство. Истина ли е било? Как можеше да разбере? Искаше да отиде в Годрикс Холоу, дори и Батилда да не беше достатъчно добре, за да говори с него. Той искаше да посети мястото, където и той и Дъмбълдор бяха загубили любими хора. Тъкмо понечи да свали вестника, за да поиска мнението на Рон и Хърмаяни, когато мощно „пук“ отекна в кухнята.

За първи път от три дни Хари напълно бе забравил за Крийчър. В първия момент си помисли, че Лупин е влетял отново в стаята и за момент не се загледа в купчината борещи се крайници, които се магипортираха от нищото точно до стола му. Вместо това скочи на крака, когато се появи Крийчър, който се поклони и изкряка:

— Крийчър се връща с крадеца Мъндънгъс Флечър, господарю.

Мъндънгъс скочи и извади пръчката си. Хърмаяни обаче, беше много по-бърза от него:

— ЕКСПЕЛИАРМУС!

Пръчката на Мъндънгъс се понесе във въздуха и Хърмаяни я хвана. С широко отворени очи, Мъндънгъс се хвърли към столовете, но с отработено движение Рон го подсече и той се стовари на каменния под с приглушено изхрущяване.

— Какво? — измуча той, съсредоточен в опитите си, да се отърве от хватката на Рон. — К’во съм ви направил? Да ми натресете проклетия домашен дух, на к’во си играете, а, к’во съм напра’ил, пусни, пусни ме!…

— Не си в позиция да отправяш заплахи! — каза Хари. Той хвърли вестника, прекоси кухнята с няколко крачки и се отпусна на колене до Мъндънгъс, който вече не се бореше и изглеждаше ужасен. Задъхан, Рон се изправи и се загледа в Хърмаяни, която нарочно насочи пръчката си към носа на Мъндънгъс. Смърдеше на засъхнала пот и цигарен дим. Косата му беше сплъстена, а мантията — на лекета.

— Крийчър се извинява за закъснението при довеждането на крадеца, господарю — изкряка духчето. — Флечър знае как да избегне залавянето, има много скривалища и съучастници. Въпреки това Крийчър накрая успя да хване крадеца.

— Справил си се изключително добре, Крийчър! — каза Хари, и духчето се поклони ниско.

— Така, а сега искаме да ти зададем няколко въпроса! — каза Хари на Мъндънгъс, който веднага се разкрещя.

— Паникьосах се, не вдяна ли?! Нивгаш не съм искал да участвам, не се засегай, момче, ’ма никога не съм искал да умрирам за теб, а проклетият Ти-Знаеш-Кой ме гонеше, е всеки щеше да иска да се разкара. Казах още от началото, че не ща да го направя…

— За твое сведение, никой друг не избяга! — каза Хърмаяни.

— Ми тогава вие сте шайка проклети герои, нал’ тъй, ’ма аз никога не съм се преструвал на самоубиец…

— Не ни интересува защо изостави Лудоокия! — каза Хари, и приближи пръчката си до кървясалите очи на Мъндънгъс. — Вече сме наясно, че си просто един безнадежден боклук!

— Ми добре де, що тогава, мама му стара, ме преследва домашно духче? Или пак ще се разправяме за бокалите? Никой не ми остана, иначе щях да ти ги дам…

— И за бокалите не става дума, въпреки, че се приближаваш към същността! — каза Хари. — Млъкни и слушай!

Почувства се чудесно да има нещо да прави, да има някой, от когото да изкопчи поне малка част от истината. Пръчката на Хари, толкова се приближи към лицето на Мъндънгъс, че очите му се кръстосаха в опита си да я държат на фокус.

— Когато изпразни къщата от всичко ценно… — започна Хари, но Мъндънгъс отново го прекъсна.

— Сириус никога не се е интересувал от всички тез’ боклуци…

Чу се шум от крачета, проблясна излъскан бронз, отекна звън, и последва вик на болка. Крийчър се беше втурнал към Мъндънгъс и го беше цапардосал по главата с тиган.

— Спрете го, спрете го, тря’а да го запрете! — изпищя Мъндънгъс и закри главата си с ръце, в момента, в който, Крийчър вдигна тежкия тиган отново.

— Крийчър, не! — извика Хари.

Слабите ръце на Крийчър потрепериха от тежестта на тигана, застинал над главата му.

— Поне още веднъж, господарю, просто за късмет?

Рон се засмя.

— За момента ни трябва в съзнание, Крийчър, но ако има нужда от убеждаване, ще те оставим ти да свършиш работата! — каза Хари.