кулата, когато Снейп уби Дъмбълдор. Така, че всички приятелчета са заедно. И… — продължи той горчиво, като си придърпа стол, — не мисля, че другите учители имат някакъв избор, освен да останат. Ако Министерството и Волдемор са зад Снейп, изборът им ще е между това да останат и да преподават, или да прекарат по няколко години в „Азкабан“ — и това ще е, ако изобщо имат някакъв късмет. Предполагам, че ще се опитат да останат и да предпазят учениците.
Крийчър влезе и започна да лъска масата с кърпа, а после извади супата, като междувременно си подсвиркваше.
— Благодаря, Крийчър! — каза Хари и сгъна вестника, така, че да не му се налага да гледа лицето на Снейп. — Е, поне вече знаем със сигурност къде е Снейп.
Той започна да яде от супата. Качеството на готвенето на Крийчър се подобри драстично, след като получи медальона на Регулус. Днешната лучена супа, бе по-добра от всичко, което Хари някога беше опитвал.
— Все още много смъртожадни наблюдават къщата, — каза Рон, докато се хранеше — даже повече от обикновено. Като че очакват да излезем от къщата с училищните сандъци и да се отправим право към експреса „Хогуортс“.
Рон си погледна часовника.
— Цял ден си мисля за това. Тръгнал е преди шест часа. Странно е, че не сме в него, нали?
В ума си Хари можеше да види аления парен локомотив, който той и Рон веднъж бяха следили от въздуха, докато се носеха сред полетата и хълмовете. Сигурен беше, че Джини, Невил и Луна седят заедно в този момент и вероятно се чудеха къде са той, Рон и Хърмаяни, или пък обсъждаха как най-ефективно да саботират режима на Снейп.
— Почти успяха да ме зърнат като влизах — каза Хари, — приземих се лошо на най-горното стъпало и мантията се разтвори.
— На мен ми се случва всеки път. А, ето я и нея — добави Рон, и се завъртя на мястото си, когато Хърмаяни влезе отново в кухнята. — И за какво, в името на Мерилин, беше всичко това?
— Спомних си това — запъхтяно каза Хърмаяни.
Тя носеше голяма картина в рамка, която положи на пода, преди да сложи пред нея найлонова торба от шкафа. После отвори торбата и започна да тика картината вътре, и въпреки че торбата беше очевидно по- малка, след малко картината потъна в нея.
— Финиъс Нигелус — обясни Хърмаяни и хвърли торбата на кухненската маса с познатия плътен, дрънчащ звук.
— Моля? — попита Рон, но Хари разбра. Нарисуваният образ на Финиъс Нигелус Блек можеше да пътува между картината си на площад „Гримолд“ 12 и тази в кабинета на директора в „Хогуортс“, кръглата стая, където без съмнение бе Снейп в момента, триумфално влизайки във владение на колекцията от деликатни, сребърни магически инструменти на Дъмбълдор, сред които бяха каменния Мислоем, Разпределителната шапка, и освен ако не го бяха преместили някъде другаде, мечът на Грифиндор.
— Снейп може да изпрати Финиъс Нигелус да огледа къщата вместо него — обясни Хърмаяни на Рон, когато седна на мястото си. — Но нека се опита сега, всичко което Финиъс Нигелус ще успее да види, ще е вътрешността на тази торба.
— Страхотна идея — каза Рон, очевидно впечатлен.
— Мерси — усмихна му се Хърмаяни и придърпа чинията си супа към себе си. — И така, Хари, какво друго се случи днес?
— Нищо — отговори Хари. — Наблюдавах входа на Министерството седем часа. Няма и следа от нея. Но видях татко ти, Рон. Изглежда добре.
Рон кимна признателно. Бяха се разбрали, че е твърде опасно, да се опитат да влязат в контакт с господин Уизли, докато влизаше или излизаше от Министерството, тъй като винаги беше обграден от други Министерски служители. Беше успокояващо обаче, да могат да го зърват от време на време, въпреки че той изглеждаше изцеден и притеснен.
— Татко винаги казва, че повечето служители използват пудролиниите, за да ходят на работа. — каза Рон. — Затова и не можем да видим Ъмбридж, тя никога не отива до там пеша, мисли се за твърде важна.
— А какво става със смешната малка магьосница и дребният магьосник, онези в морскосините мантии? — попита Хърмаяни.
— А да, онези двамата от Магическата поддръжка — каза Рон.
— А ти от къде знаеш, че работят за Поддръжката? — попита Хърмаяни, а супената й лъжица застина във въздуха.
— Татко казва, че всички от Поддръжката носят морскосини мантии.
— Ама ти никога не си споменавал за това!
Хърмаяни пусна лъжицата си в чинията и придърпа към себе си купчината бележки и карти, които двамата с Рон проучваха, когато Хари влезе в кухнята.
— Тук нищо не се споменава за морскосини мантии, нищо! — каза тя, докато трескаво прехвърляше страниците.
— Добре де, какво значение има?
— Рон, ВСИЧКО има значение! Ако ще влизаме в Министерството и искаме да не се издадем, докато там следят много внимателно за натрапници, всяка малка подробност е от значение! Сто пъти говорихме за това, какъв е смисълът от цялото това разузнаване, ако ти не си правиш труда да ни кажеш…
— Дявол да го вземе, Хърмаяни, забравил съм само едно мъничко нещо…
— Нали осъзнаваш, че в момента вероятно няма по-опасно място на света от Министерството на…
— Мисля, че трябва да го направим утре — прекъсна ги Хари.
Хърмаяни застина, а ченето й увисна. Рон се задави със супата си.
— Утре ли? — повтори Хърмаяни. — Не говориш сериозно, Хари.
— Съвсем сериозен съм — отговори той. — Не мисля, че ще успеем да се подготвим по-добре от сега, дори и да шпионираме входа на Министерството още месец. Колкото повече отлагаме, толкова повече се отдалечаваме от медальона. Вероятността Ъмбридж да го е изхвърлила е вече доста голяма. Проклетията не може да се отвори.
— Освен… — каза Рон, — ако не е намерила начин да го отвори и сега е обладана.
— Ами в нейния случай няма да има голяма разлика, тя по принцип си е гаднярка! — сви рамене Хари.
Дълбоко замислена, Хърмаяни хапеше устни.
— Знаем всичко по-важно — продължи Хари като се обърна към Хърмаяни, — Знаем, че вече не се магипортират във и извън Министерството. Знаем, че само най-висшите министерски кадри могат да свързват домовете си в пудролиниите, защото бащата на Рон е чул двама от Безмълвните да се оплакват по този повод. И знаем приблизително къде е кабинетът на Ъмбридж, защото от това което чу брадатият да казва на събеседника си…
— „Ще бъда на първия етаж, Долорес иска да ме види“ — изрецитира Хърмаяни незабавно.
— Точно така — каза Хари. — И знаем, че използват смешните малки жетони, или каквото там са, защото видяхме едната вещица да взема на заем от приятеля си…
— Но ние нямаме от тях!
— Ако планът сработи, ще се сдобием — спокойно отговори Хари.
— Не знам, Хари, не знам… ужасно много неща могат да се объркат, толкова много зависи от късмета…
— Това щеше да е в сила, дори и ако още три месеца се подготвяме — отговори Хари. — Време е да действаме.
Можеше да види страха по лицата на Рон и Хърмаяни. Самият той не беше особено уверен, и въпреки това беше убеден, че е време да вкарат плана в действие.
През изминалите четири седмици се бяха редували да слагат мантията-невидимка и да следят главния вход на Министерството, който Рон, благодарение на господин Уизли познаваше от детството си. Бяха следили служителите при влизането им в Министерството, подслушваха разговорите им и с внимателно наблюдение научиха кой се появава сам по едно и също време всеки ден. От време на време успяваха да
