толкова усилено.
Изгревът като че последва нощта с неочаквана бързина.
— Ужасно изглеждаш! — беше поздравът на Рон, когато влезе да събуди Хари.
— Не за дълго… — с прозявка отговори Хари.
Откриха Хърмаяни долу в кухнята, където Крийчър й беше поднесъл кафе и горещи кифлички. На лицето и беше онзи леко маниакален вид, който Хари свързваше с преговорите и преди изпити.
— Мантии — каза тя под нос, удостои ги с нервно кимване и продължи да рови в чантата си. — Многоликова отвара… Мантия-невидимка… Пиратки примамки… Вземете по няколко такива за всеки случай… Повръщащите бонбонки, дражета „Кръв от нослето“, разтегателните уши… Погълнаха закуската си и тръгнаха нагоре по стълбите, а Крийчър ги проводи с поклони, като им обеща пай от месо и бъбречета когато се приберат.
— Благословен да е, — каза топло Рон, — и като си помислиш, че исках да му откъсна главата и да я закова на стената…
Стъпиха на най-горното стъпало на външното стълбище с особено внимание. Можеха да видят няколкото диментори, които наблюдаваха къщата от другия край на мъгливия площад.
Хърмаяни се магипортира първо с Рон, а после се върна за Хари.
След краткият момент на тъмнина и задушаване, Хари се пренесе на малка алея, където започваше първият етап от техния план. Тя си беше все така безлюдна, с изключение на няколкото кофи за боклук. Първите министерски служители не се магипортираха тук преди осем часа.
— Така… — каза Хърмаяни и си погледна часовника. — тя трябва да се появи след около пет минути. Веднага щом аз я вкаменя…
— Хръмаяни, знаем вече! — твърдо каза Рон. — И предполагам, че трябва все пак да отворим вратата, преди тя да се появи?
Хърмаяни изписка.
— За малко да забравя! Дръпнете се…
Тя насочи пръчката си към катинара на напълно покритата с графити врата до тях, и тясе отвори с трясък. Тъмният коридор зад нея водеше, както те добре знаеха от предишните си разузнавателни пътувания, към празен театър. Хърмаяни придърпа вратата към себе си, за да изглежда затворена.
— А сега — каза тя, като се обърна отново към тях — слагаме отново мантията…
— … и чакаме — довърши Рон и наметна мантията на главата на Хърмаяни, като покривало над клетка за птици, и завъртя очи към Хари.
След около минута се чу едно тихо „пук“ и дребна, сивокоса магьосница от Министерството се магипортира на няколко метра от тях, като примигваше от внезапната светлина, слънцето точно се бе показало иззад облак. Тя обаче нямаше време да се порадва на неочакваната топлина, защото Безмълвното заклинание на Хърмаяни я удари в гърдите и тя се строполи.
— Добра работа, Хърмаяни — каза Рон и изскочи иззад една от кофите до вратата на театъра. Хари свали мантията-невидимка. Заедно пренесоха дребната вещица по пътеката, която водеше зад сцената. Хърмаяни отскубна няколко косъма от главата на магьосницата и ги прибави в шишенцето с мътна Многоликова отвара, която извади от чантата си. Рон прерови ръчната чанта на магьосницата.
— Това е Мафалда Хопкърк — каза той, като прочете идентификационната карта, която показваше, че жертвата им е асистент в Отдела за неправилно използване на магии. — Вземи я, Хърмаяни, а ето и жетоните.
Той и подаде няколко малки, златни монети, на които бяха щамповани буквите М. О. М., и които измъкна от портмонето на вещицата.
Хърмаяни изпи Многоликовата отвара, която сега бе придобила приятен светловиолетов цвят, и след секунди пред тях застана двойничката на Мафалда Хопкърк. Докато тя сваляше очилата на Мафалда и ги нагласяше на носа си, Рон си погледна часовника.
— Закъсняваме, господин „Магическа поддръжка“ ще дойде всеки момент.
Побързаха да затворят вратата зад истинската Мафалда. Хари и Рон се скриха под манитята, а Хърмаяни остана да чака. След секунди се чу още едно „пук“ и дребничък, приличащ на пор магьосник се магипортира край нея.
— О, здрасти Мафалда.
— Здравей — разтреперано отговори Хърмаяни. — Как си днес?
— Всъщност, не толкова добре — каза дребният магьосник, който изглеждаше доста подтиснат.
Хърмаяни и магьосникът се отправиха към главната улица, а Хари и Рон се запромъкваха покрай тях.
— Съжалявам, че не си в настроение — топло каза Хърмаяни на магьосника и той се разприказва за проблемите си. Беше много важно да го прекъсне преди да са стигнали улицата — Ето, вземи си бонбон.
— А? О, не, благодаря…
— Настоявам! — агресивно каза Хърмаяни, и натика кесията дражета в лицето му. Доста стреснат, магьосникът си взе едно.
Ефектът беше моментален. В секундата, в която дражето докосна езика на магьосника, той започна да повръща толкова силно, че дори не забеляза как Хърмаяни откъсна шепа косми от главата му.
— Олеле-е! — каза тя, докато той заливаше алеята с повръщано. — Може би е по-добре да си вземеш болнични днес.
— Не… не! — Задави се той и се изправи, и се опита да продължи напред, въпреки че не можеше да си стои на краката. — Не… днес… трябва да…
— Но това е просто смешно! — разтревожено каза Хърмаяни. — Не можеш да отидеш на работа в това състояние. Мисля, че трябва да идеш до „Св. Мънго“, там ще те оправят.
Магьосникът се сгромоляса на земята, като все още се опитваше да излази на четири крака до главната улица.
— Не можеш да отидеш на работа така! — извика Хърмаяни.
Най-накрая, той явно възприе думите й. Използва неподвижната Хърмаяни, за да се изправи отново на крака, обърна се наобратно и изчезна без следа, с изключение на чантата, която Рон бе дръпнал от ръката му, при един от поредицата напъни на повръщане.
— Брррр… — каза Хърмаяни, като придържаше манията си, за да избегне досег с повръщаното. — Щеше да стане по-малка свинщина, ако и него бях вкаменила.
— М-м, да… — отговори Рон и се показа изпод мантията, държейки чантата на магьосника в ръка. — Обаче все още смятам, че купчина народ в безсъзнание ще привлече повече внимание. Но свърши работа, нали? Хайде, раздавай косите и отварата.
След около две минути Рон застана пред тях, дребничък и подобен на пор, като повръщащия магьосник, и беше облечен в морско синята манитя, която бе извадил от чантата.
— Странно е, че не я носеше днес, не мислите ли, като се има предвид колко много искаше да стигне до работа. Все едно, сега съм Рег Катърмол, според етикета на чантата.
— Сега изчакай тук, — каза Хърмаяни на Хари, който все още се криеше под мантията-невидимка, — и ще се върнем с коса и за теб.
Той трябваше да чака десет минути, които му се сториха цяла вечност, през които се кри в оповръщаната уличка. Най-накрая Рон и Хърмаяни се появиха.
— Не знаем кой е — каза Хърмаяни и подаде на Хари няколко къдрави, черни косъма — но си отиде у дома с ужасно кървене от носа! Дръж, той е доста висок, ще ти трябва по-голяма мантия…
Тя извади стара мантия, която Крийчър беше изпрал, и Хари се оттегли, за да изпие отварата и да се трансфигурира.
Когато болезненият процес завърши, беше висок повече от два метра и както изглеждаше от добре развитите мускули — доста здрав. Освен това имаше брада. След като прибра мантията-невидимка и очилата си в новата си мантия, се присъедини към другите двама.
— Леле-е, изглеждаш супер! — каза Рон и се взря в Хари, който сега се извисяваше над него.
— Вземи един от жетоните на Мафалда и да вървим — каза Хърмаяни. — Почти девет е.
— Излязоха от алеята заедно. На около двадесет метра нататък по натоварения тротоар, имаше два
