Хари Потър и реликвите на смъртта

високи, черни пръта, разположени до две стълбища, на едния пишеше „МЪЖЕ“, а на другия — „ЖЕНИ“.

— Ще се видим след малко… — нервно каза Хърмаяни и се отправи надолу по стълбите за „ЖЕНИ“. Хари и Рон се присъединиха към групата странно облечени мъже, които се спускаха към нещо, което приличаше на обикновена обществена тоалетна, декорирана в мръсно черно и бяло.

— Добро утро, Рег — каза друг, облечен в морскосиня мантия, магьосник, който също се вмъкна в кабината, като пъхна златния си жетон в отвора на вратата. — Дяволски дразнещо, нали? Да карат всички ни да идваме на работа по този начин! Кой точно очакват, че ще се появи, Хари Потър ли?

Магьосникът се заля от смях на собствената си шега. Рон се усмихна насила.

— Да! — каза той, — глупава работа.

Той и Хари се вмъкнаха в съседни кабини. От ляво и дясно Хари чу шум от течаща вода. Той се сви и надзърна през отвора на пода на кабинката, само за да види как два обути крака се покатерват на тоалетната в съседната кабинка. После погледна в ляво и видя Рон, да с взира в него.

— Трябва да се спуснем вътре ли? — прошепна той.

— Така изглежда. — прошепна Хари в отговор. — Гласът му беше потаен и дрезгав.

И двамата се изправиха. Чувствайки се изключително глупаво, Хари влезе в тоалетната чиния. Моментално осъзна, че е направил правилното нещо. И въпреки, че стоеше с крака във водата, обувките, чорапите и мантията му бяха сухи. Той се протегна, дръпна веригата на казанчето и в следващия момент се оказа всмукан в малък улей, който го изхвърли пред камина в Министерството на Магията.

Той се изправи непохватно. Тялото му беше доста по-голямо, отколкото беше свикнал. Големият Атриум изглеждаше по-тъмен, отколкото Хари си го спомняше. Преди златен фонтан запълваше средата на Атриума, и хвърляше златни отблясъци върху полирания дървен под и стените. Сега огромна статуя от черен камък изпълваше помещението. Беше доста плашеща, тази огромна скулптура на магьосник и магьосница, седящи на тронове с множество орнаменти и гледащи надолу към служителите на Министерството, изскачащи от камините под тях. В основата на статуята с огромни букви бяха гравирани думите:

МАГИЯТА Е МОЩ

Някой силно тупна Хари по гърба. Друг магьосник точно беше изскочил от камината зад него.

— Махни ми се от пътя, не можеш ли… о, съжалявам Рънкорн.

Явно уплашен, плешивият магьосник отмина нататък. Явно от двамата магьосници, които Хърмаяни беше хванала, Рънкорн беше по-страшният.

— Пс-с-ст! — дочу се глас. Хари се огледа и видя смълчана, дребна магьосница и приличащ на пор магьосник от „Магическа поддръжка“, да му ръкомахат от другата страна на статуята. Хари побърза да отиде при тях.

— Значи всичко е наред? — прошепна му Хърмаяни.

— Не, още си е заклещен в тръбата — отговори Рон.

— Мно-ого смешно… Ужасна е, нали? — каза тя на Хари, който се беше вторачил в статуята. — Видя ли върху какво седят?

Хари се загледа по-внимателно и осъзна, че това, което първо помисли за декоративно украсени тронове, са купища изваяни хора: стотици и стотици голи тела на мъже, жени и деца, всички с доста глупави, грозни лица, усукани и смачкани, за да поддържат тежестта на великолепно облечените магьосници.

— Мъгъли — прошепна Хърмаяни. — Поставени са на място. Хайде, да вървим.

Присъединиха се към потока магьосници, които се бяха отправили към златните врати в дъното на залата, като се оглеждаха потайно доколкото им бе възможно, но никъде наоколо не забелязаха отличаващата се фигура на Долорес Ъмбридж. Минаха през вратите в по-малка зала, където се бяха образували опашки пред златни решетки, зад които имаше асансьори. Точно се наредиха на една от опашките, когато един глас подвикна:

— Катърмол!

Огледаха се. Стомахът на Хари се преобърна. Един от смъртожадните, който бе станал свидетел на смъртта на Дъмблъдор, се приближи към тях. Служителите, които се намираха край тях замлъкнаха, а погледите им се отклониха. Хари почувства страха, който се надигна около тях.

Намръщеното, леко скотско лице на мъжа бе в контраст с великолепната му мантия, която бе обшита с множество златни нишки. Някой от тълпата подмазвачески каза:

— Добро утро, Яксли.

Яксли не му обърна внимание.

— Бях поискал някой от „Магическа поддръжка“ да дойде и да оправи кабинета ми, Катърмол. Все още вали вътре.

Рон се огледа наоколо, сякаш се надяваше още някой да се намеси, но никой не проговори.

— Вали… в офиса ти? Това… това не е добре, нали?

Рон се изхили нервно. Очите на Яксли се разшириха.

— Мислиш си, че това е смешно, Катърмол, така ли?

Две магьосници се отделиха от опашката за асансьора и се скриха.

— Не — каза Рон, — разбира се, че не е…

— Нали си наясно, че съм тръгнал да разпитам жена ти, Катърмол? Всъщност съм много изненадан, че не си долу да й държиш ръката, докато чака. Явно вече си решил, че работата е безнадеждна, а? Мъдро от твоя страна. За по-сигурно, другия път се ожени за чистокръвна.

Хърмаяни изпусна тих, ужасен писък. Яксли се вгледа в нея. Тя вяло се закашля и се обърна на другата страна.

— Аз… аз — заекна Рон.

— Ако МОЯТА съпруга бе обвинена, че е мътнородна — каза Яксли, — не че жената, за която се оженя, ще може да бъде сбъркана с такъв боклук, — и ако Началникът на отдела за нарушения на магическия ред искаше нещо от мен, щях да се погрижа това искане да е най-важната ми работа, Катърмол. Разбираш ли ме?

— Да — прошепна Рон.

— Ами заеми се, тогава, Катърмол, и ако до час кабинетът ми не е напълно сух, Кръвният статут на съпругата ти ще е подложен на още по-голямо съмнение, отколкото е сега.

Златната решетка пред тях се отвори. С кимване и неприятна усмивка към Хари, от който явно се очакваше да одобри отношението към Катърмол, Яксли се отправи към друг асансьор. Хари, Рон и Хърмаяни влязоха в техния, но никой не ги последва. Все едно бяха заразни. Решетките се затвориха със звън и асансьорът се издигна нагоре.

— Какво да правя? — попита Рон другите двама. Изглеждаше разтърсен — Ако не отида, жена ми… искам да кажа, жената на Катърмол…

— Ще дойдем с теб, трябва да останем заедно… — започна Хари, но Рон рязко поклати глава.

— Това е откачено, нямаме толкова време. Вие двамата намерете Ъмбридж, а аз ще ида да се оправя с Яксли… но как да спра дъжда?

— Опитай „Фините Инкантатем“ — веднага се намеси Хърмаяни — това ще спре дъжда, ако става въпрос за заклинание или проклятие. Ако не стане, значи нещо се е повредило при Атмосферното заклинание, което е по-трудно за оправяне, затова като временна мярка, направи „Импервиус“, за да предпазиш вещите му…

— Я пак, и по-бавно — каза Рон, като трескаво търсеше в джобовете си перо, но в този момент асансьорът спря. Безизразен женски глас каза:

— Етаж четвърти — „Отдел за регулация и контрол над магическите създания“, включително чудовища и същества, „Департамент призрачни създания“, „Отдел «Връзки с таласъми»“, и „Бюро за съвети за вредители“ — и решетките се отвориха отново, за да пропуснат няколко магьосника и бели хартиени самолетчета, които закръжиха около лампите на тавана на кабината.

— Добро утро, Алберт — каза мъж с рошави мустаци, и се усмихна на Хари. Той хвърли поглед на Рон и Хърмаяни, докато асансьорът се издигаше нагоре. Хърмаяни трескаво шепнеше инструкции на Рон. Магьосникът се наведе към Хари, ухили се злобно и промърмори: