Хари Потър и реликвите на смъртта

когато Дъмбълдор умря, не знаеха кой всъщност го беше убил, а пък Рита Скитър вече беше разказала на магьосническия свят, че Хари е бил видян да бяга от мястото, секунди, след като Дъмбълдор беше паднал.

— Съжалявам Хари — каза Лупин.

— Значи смъртожадните са превзели и „Пророчески вести“? — вбесено попита Хърмаяни.

Лупин кимна.

— Но хората със сигурност разбират какво става?

— Превратът беше гладък и напълно безшумен… — отговори и Лупин. — Официалната версия за убийството на Скримджър е, че е подал оставка. Заменен е от Пиус Тикнийс, който обаче е под проклятието Империус.

— Защо Волдемор не обяви себе си за Министър на магията? — попита Лупин.

Лупин се засмя.

— Но на него това не му трябва, Рон. В действителност Министърът е той, но защо му е да седи зад бюро в Министерството? Неговата кукла, Тикнийс, се грижи за ежедневните неща, като оставя на Волдемор времето, нужно му, да се разпростре извън Министерството. Естествено, много хора се досещат какво става. В политиката на Министерството настъпи такава драстична промяна в последните няколко дни, и мнозина шепнат, че Волдемор е зад нея. В това обаче е проблемът: шепнат. Не се доверяват един на друг, тъй като не знаят на кого да вярват. Страхуват се да говорят открито, тъй като ако са прави, семействата им ще бъдат преследвани. Да-а, Волдемор играе много умна игра. Като се появи открито предизвика бунт; а като остана маскиран и скрит, предизвика объркване, несигурност и страх.

— И тази драматична промяна в политиката — попита Хари — изисква Магическият свят да бъде насъскан срещу мен, а не срещу Волдемор, така ли?

— Това със сигурност е част от плана, — отговори Лупин — а това е един страхотен план. Сега, след като Дъмбълдор е мъртъв, ти, „Момчето-което-оживя“, със сигурност щеше да се превърнеш в символ и обединител на съпротивата срещу Волдемор. Но, като изказва съмнение, че имаш пръст в смъртта на стареца, Волдемор не само обяви цена за главата ти, но пося страх и съмнение в много от тези, които те защитаваха. Междувремнно Министерството погна мъгълородните. Лупин посочи „Пророчески вести“:

— Погледнете страница втора.

Хърмаяни разгърна вестника, със същото отвратено изражение, което имаше когато и попадна на „Тайните на Тъмните изкуства“.

Регистър на мъгълородните! — зачете тя на глас. — Министерството на Магията предприема инспекция на така наречените „мъгълородни“, в усилието си да разбере по-добре как им се е отдало да се сдобият с магическите тайни. Скорошните изследвания, предприети от Отдела по Мистерии разкри, че магията може да се предава от човек на човек, само когато става въпрос за възпроизводството на чистокръвни магьосници. Там където няма доказана магьосническа кръв, вероятно става дума за насилствено придобиване или кражба на магьоснически познания от страна на съответния мъгъл.

Министерството е решено да прекрати подобна узурпация на магическата сила, и затова отправя покана към всеки тъй наречен „мъгълороден“, да дойде на интервю при новоназначената Комисия за Регистрация на мъгълородните.

— Хората няма да допуснат това да се случи! — каза Рон.

— То вече се случва, Рон — отговори Лупин. — Мъгълородните ги събират, дори в този момент.

— Но как точно се предполага, че „крадат“ магия? — попита Рон — Всичко опира до ума, ако можеше да се краде магия, не би имало безмощни!

— Да бе, знам… — каза Лупин. — Въпреки това, ако не успееш да докажеш, че имаш поне един роднина магьосник, се смята, че си придобил силите си незаконно, и трябва да си понесеш наказанието.

Рон хвърли поглед към Хърмаяни и каза:

— Ами ако чистокръвните, или полукръвните се закълнат, че мъгълородният е част от семейството им? Ще кажа на всички, че Хърмаяни ми е братовчедка…

Хърмаяни стисна ръката на Рон.

— Благодаря ти Рон, но не мога да…

— Няма да имаш избор! — отговори припряно Рон и стисна ръката и в отговор. — Ще ти разкажа всичко за семейството и ще можеш да отговориш на въпросите, които ще ти зададат.

— Рон, тъй като си беглец, заедно с Хари Потър, най-търсената личност в страната, не мисля, че това наистина е от значение. Ако се връщах в училище, щеше да е различно. Какво смята Волдемор за „Хогуортс“? — попита тя Лупин.

— Обучението е задължително, за всеки млад магьосник или магьосница — отговори и той. — Това стана известно вчера. Това е нещо ново, тъй като до сега не беше задължително. Естествено, почти всеки магьосник или магьосница в Британия е учил в „Хогуортс“, но родителите имаха право да обучават децата си и в къщи, или да ги пращат на обучение зад граница, ако така предпочитаха. Сега Волдемор ще може да държи под око цялото магическо население още от най-ранна възраст. А и това е още един начин да се отърве от мъгълородните, защото учениците трябва да получат „Кръвен статут“, ще рече, че са доказали пред Министерството, че са от магьосническо потекло, преди да им се позволи да се запишат.

Хари се почувства зле. В този момент много единадесет годишни деца залягаха над купчините новозакупени учебници, без да са наясно, че никога няма да видят „Хогуортс“, а може би и семействата си.

— Това е… това е… измърмори той, неспособен да намери думи, които да опишат ужаса, който обзе мислите му, а Лупин тихо допълни:

— Знам…

После Лупин се поколеба.

— Ще разбера, ако не можеш да потвърдиш това, Хари, но Орденът остана с впечатлението, че Дъмбълдор ти е възложил някаква мисия.

— Да, така е — отговори Хари, — и Рон и Хърмаяни са част от нея, ще дойдат с мен.

— Ще ми довериш ли, каква е мисията ти?

Хари се загледа в преждевременно състареното лице, обрамчено с гъста, но посивяла коса и му се прииска да може да даде различен отговорот това, което каза:

— Не, Ремус, съжалявам. Щом Дъмбълдор не ти е казал, не мисля, че и аз имам право…

— Помислих си, че така ще кажеш, — разочаровано каза Лупин — Но все пак мога да съм ти от полза. Знаеш какъв съм и какво мога да правя. Мога да дойда с вас за защита. Няма нужда да ми казваш, какво ще правим.

Хари се поколеба. Предложението беше много изкушаващо, въпреки че, как щяха да запазят целта на мисията си в тайна от Лупин, при положение, че щеше да е с тях, Хари не можеше да си представи.

Хърмаяни, обаче, изглеждаше объркана.

— А Тонкс? — попита тя.

— Какво за нея? — отговори Лупин.

— Ами — намръщено продължи Хърмаяни, — вие сте женени! Как би се почувствала тя, ако просто тръгнеш с нас?

— Тонкс ще е в безопасност — каза Лупин. — Ще отиде в къщата на родителите си.

Имаше нещо странно в гласа на Лупин, почти студено. Имаше и нещо странно, в самата идея Тонкс да се крие в къщата на родителите си. В крайна сметка тя беше член на Ордена, и доколкото Хари я познаваше, щеше да иска да е в центъра на събитията.

— Ремус — предпазливо започна Хърмаяни — всичко наред ли е… знаеш… между теб и…

— Всичко е наред, благодаря! — натърти Лупин.

Хърмаяни се изчерви. Настъпи неприятна, напрегната пауза, а после Лупин каза, сякаш се насилваше да изрече нещо неприятно:

— Тонкс ще има бебе.

— Ау, колко страхотно! — изпищя Хърмаяни.