— Иска ли питане! — грейна той. — Но не очаквах, че ще дойдат толкова много хора!
— Промяна в плана — изръмжа Лудоокия, който носеше две огромни издути торби, а магическото му око се въртеше с шеметна бързина и оглеждаше ту притъмнялото небе, ту къщата, ту градината. — Хайде първо да влезем вътре и там ще ти обясним всичко.
Хари заведе всички обратно в кухнята, където със смях и весело бъбрене насядаха по столовете и по лъснатите до блясък работни плотове на леля Петуния или се облегнаха на безупречно чистите й електроуреди — Рон, висок и слаб, Хърмаяни с буйна коса, сплетена на плитка, Фред и Джордж с еднакви дяволити усмивки, дългокосият Бил, целият в белези, господин Уизли с добродушно лице, пооплешивял и с леко изкривени очила, Лудоокия, кален в много битки, еднокрак, с яркосиньо магическо око, което се въртеше шеметно в очната ябълка, Тонкс с къса коса в любимия й оттенък на яркорозовото, Лупин, с попрошарена коса и повече бръчки, Фльор, стройна и красива с дълга сребристоруса коса, Кингзли с гола глава, чернокож и широкоплещест, Хагрид с чорлава коса и брада, леко сгърбен, за да не си удари главата в тавана, и Мъндънгус Флечър, дребен и мръсен, със засрамен вид, сплъстена коса и подпухнали очи, с които приличаше на куче от породата басет. При тази гледка сърцето на Хари сякаш се преизпълни и се нажежи: той чувстваше огромна обич към всички тях, дори към Мъндънгус, когото при последната им среща се бе опитал да удуши.
— Мислех си, Кингзли, че си поел охраната на мъгълския министър-председател — провикна се той през стаята.
— Една вечер ще мине и без мен — каза Кингзли. — Ти си по-важен.
— Познай, Хари, какво се случи! — възкликна Тонкс, както беше кацнала върху пералнята, и размърда пръстите на лявата си ръка — там блещукаше пръстен.
— Омъжила си се? — ахна Хари и премести поглед от нея към Лупин.
— Жалко че не можа да дойдеш и ти, направихме го в съвсем тесен кръг.
— Страхотно, чест…
— Добре, добре, по-късно ще имаме време да си разкажем на спокойствие какво ново-старо! — ревна Муди, за да надвика врявата, и в кухнята се възцари тишина. Той свали торбите в краката си и се извърна към Хари: — Дедалус сигурно ти е споменал, че се наложи да се откажем от план А. Пиус Тикнес се престарава и ни създава големи ядове. Обявил е, че на затвор ще бъде осъден всеки, който се опита да свърже тази къща тук с пудролиниите, да сложи летекод или да се магипортира от и към нея. Това било в името на твоята сигурност, за да не можел Ти-знаеш-кой да се добере до теб. Напълно безсмислено, защото заклинанието на майка ти вече го е направило. Всъщност той на практика ти пречи да се измъкнеш безопасно оттук. Вторият проблем — още не си пълнолетен, което означава, че носиш Следата.
— Ама аз не…
— Следата, Следата! — прекъсна го нетърпеливо Лудоокия. — Заклинанието, с което се установява дали някой под седемнайсет години не прави магии и с което министерството засича такива нарушения на непълнолетни! Ако ти или някой около теб направи магия, за да те изведе оттук, Тикнес ще научи, а значи и смъртожадните… Не можем да чакаме Следата да бъде свалена, защото в мига, когато навършиш седемнайсет, ще загубиш защитата от майка ти. Накъсо: Пиус Тикнес смята, че те е притиснал в ъгъла и няма мърдане.
Ще не ще, Хари се съгласи с този непознат Тикнес.
— И какво ще правим сега?
— Ще използваме единствените превозни средства, които са ни останали, единствените, които Следата не може да засече, защото не се налага да изричаме заклинания, за да се качим на тях — метли, тестроли и мотоциклета на Хагрид.
Хари видя пропуски в плана, но си замълча, за да даде възможност Лудоокия да ги забележи сам.
— И така, магията на майка ти ще престане да действа само при две условия: когато навършиш пълнолетие и когато престанеш да наричаш тази къща свой дом — показа Муди безупречно чистата кухня. — Тази вечер леля ти и вуйчо ти поемат в една посока, а ти в друга с пълното съзнание, че никога вече няма да живеете под един покрив, нали?
Хари кимна.
— Този път ще заминеш и няма да се върнеш тук, а заклинанието ще спре да те закриля от мига, в който излезеш от обсега му. Решихме да го обезсилим по-рано, защото ако не го направим, все едно да чакаме Ти-знаеш-кой да дойде и да те похити веднага щом навършиш седемнайсет. Имаме само едно предимство: Ти-знаеш-кой не подозира, че ще те изведем оттук именно тази вечер. Пуснахме в министерството лъжлив слух — там смятат, че ще тръгнеш едва на трийсети. Но тъй като си имаме работа не с друг, а с Ти-знаеш-кого, не можем да разчитаме само на това, че до него ще достигне погрешната дата — той със сигурност е пратил двама-трима смъртожадни, които за всеки случай да патрулират в небето над района. Затова сме защитили дванайсет различни къщи с всички средства, с които разполагаме. Бихме могли да те скрием във всяка от тях и всичките са свързани по един или друг начин с Ордена: моята къща, домът на Кингзли, къщата на лелята на Моли — Мюриъл… сам се досещаш за какво ти говоря.
— Да — потвърди Хари, но не беше докрай искрен, защото още смяташе, че в плана има огромен пропуск.
— Ще отидеш при родителите на Тонкс. Щом влезеш в обсега на защитните заклинания, които сме направили на къщата им, ще можеш да се придвижиш до „Хралупата“ с летекод. Въпроси?
— Хм… да. В началото те може би няма да знаят към коя от дванайсетте обезопасени къщи съм се отправил, но няма ли да стане очевидно, след като всички ние — все пак сме четиринайсет души! — полетим към родителите на Тонкс?
— О! — възкликна Муди. — Забравих да спомена най-важното. Няма да полетим четиринайсет души към родителите на Тонкс. Тази вечер в небето ще се придвижват седмина Хари-Потъровци, всеки с придружител, и всяка от двойките ще се насочи към различна обезопасена къща.
После Муди извади изпод наметалото си стъкленица с нещо, което приличаше на тиня. Не се налагаше да казва и дума повече: Хари веднага разбра какъв е планът нататък.
— Не! — заяви той на висок глас, който прокънтя в кухнята. — И дума да не става!
— Предупредих ги, че ще кажеш това! — отбеляза донякъде самодоволно Хърмаяни.
— Ако смятате, че ще допусна шестима души да излагат на опасност живота си!…
— Защото не сме го правили никога друг път — подметна ехидно Рон.
— Различно е да се преструваш на мен…
— Всъщност, Хари, никой от нас не умира от желание да го прави — намеси се сериозно и Фред. — Я си представи, че нещо се обърка и ние завинаги си останем кльощави белязани тъпанари.
Хари не се усмихна.
— Ако не се съглася, не можете да го направите, трябва ви малко от косата ми.
— Точно така, иначе планът отива на кино — потвърди Джордж. — Наистина няма как да вземем от косата ти, ако ти не ни дадеш сам.
— Ами да, сега сме тринайсет срещу един, който няма право да прибягва до магия — спукана ни е работата — подметна Фред.
— Много смешно, няма що — отвърна Хари. — Наистина забавно.
— Ако се наложи да прибегнем до сила, ще го направим — изръмжа Муди и впери в Хари магическото си око, което потрепери в очната ябълка. — Всички тук са пълнолетни, Хари, и са готови да поемат риска.
Мъндънгус сви рамене и се смръщи, а магическото око се завъртя странично и го погледна злобно.
— Хайде да не се разправяме повече. Времето не чака. Искам няколко косъма от косата ти, момче, незабавно.
— Но това е лудост, не се налага…
— Не се налага ли! — изръмжа Муди. — С Ти-знаеш-кого, който вилнее на воля, и половината министерство на негова страна?! Ако извадим късмет, Потър, той ще се хване на въдицата, ще тръгне по фалшивата следа и ще устрои засадата на трийсети, но не е малоумен, за да не прати един-двама смъртожадни, които да те държат под око, поне аз бих направил така. Докато действа заклинанието на майка ти, те едва ли ще се доберат до теб или до къщата тук, но това заклинание ще се обезсили и те знаят къде приблизително се намираш. Единственият ни шанс е да използваме примамка. Дори Ти-знаеш-кой не може да се разцепи на седем части.
