Хари срещна погледа на Хърмаяни и веднага се извърна.
— Е, Потър… малко от косата ти, ако обичаш.
Хари погледна Рон, който направи физиономия, все едно казваше: „Дай му де!“
— Незабавно! — излая Муди.
Под погледите на всички Хари се пресегна към темето си, хвана цял кичур коса и го дръпна.
— Браво на теб! — рече Муди и закуцука към него, докато отпушваше стъкленицата с отварата. — Направо тук, ако обичаш.
Хари пусна косата в тинестата на вид течност. Още щом космите се докоснаха до повърхността на отварата, тя се запени и над нея се изви дим, после се избистри и стана яркозлатиста.
— Охо, Хари, ти изглеждаш много по-вкусен от Краб и Гойл! — оповести Хърмаяни, но после забеляза вдигнатите вежди на Рон, поизчерви се и добави: — О, нали се сещаш за какво говоря, отварата на Гойл приличаше на сополи.
— И така, лъже-Потъровци, стройте се, ако обичате, ето тук — прикани Муди.
Рон, Хърмаяни, Фред, Джордж и Фльор се строиха пред лъснатата до блясък мивка на леля Петуния.
— С един по-малко са — намеси се Лупин.
— Готово — рече дрезгаво Хагрид, вдигна отзад за яката Мъндънгус и го пусна до Фльор, която най- демонстративно сбърчи нос и се премести между Фред и Джордж.
— Нали ви казах, по-добре да съм в охраната — започна да недоволства Мъндънгус.
— Млък! — изръмжа Муди. — Нали вече ти обясних, безгръбначен червей такъв, дори и да се натъкнем на смъртожадни, те ще се опитат да заловят Потър, а не да го убиват. Дъмбълдор все повтаряше, че Ти- знаеш-кой ще настоява лично да довърши момчето. Всъщност охраната трябва да се притеснява най-много, защото смъртожадните ще се постараят да убият тях.
Мъндънгус не изглеждаше особено успокоен, но Муди вече вадеше изпод наметалото си шест чашки колкото поставка за яйце, раздаде ги и сипа във всяка по малко от многоликовата отвара.
— И така, до дъно…
Шестимата изпиха отварата. Всички простенаха и се свъсиха, когато тя ги парна по гърлото: чертите им тутакси шупнаха на балончета и се изкривиха като топъл восък. Хърмаяни и Мъндънгус се издължиха нагоре, Рон, Фред и Джордж се смалиха, а косите им потъмняха, докато косите на Хърмаяни и на Фльор сякаш се стрелнаха навътре в черепите им.
Без да им обръща внимание, Муди се зае да разхлабва връзките на големите торби, които беше донесъл със себе си, и когато се изправи отново, пред него тежко дишаха шестима Хари-Потъровци.
Фред и Джордж се извърнаха един към друг и възкликнаха в хор:
— Ау, приличаме си като две капки вода!
— Не знам, но ми се струва, че пак съм по-хубав — добави Фред, захласнат по отражението си върху чайника.
— Ау — възкликна Фльор, докато се оглеждаше във вратата на микровълновата печка. — Не ме гледай, Бил, отвррратителна съм.
— На когото дрехите са му големи, тук нося и по-малки — съобщи Муди и показа първата торба, — и обратното. Не забравяйте очилата, в страничния джоб има шест чифта. А щом се облечете, в другата торба има багаж.
Истинският Хари си помисли, че това вероятно е най-странното нещо, което някога е виждал, а той се беше нагледал на какви ли не странни неща. Продължи да наблюдава как шестимата му призрачни двойници бъркат в торбите, вадят дрехи, слагат си очила, прибират своите вещи. Идеше му да ги помоли да проявяват малко повече уважение към личността му, защото те започнаха да се събличат най-безочливо — явно се притесняваха да показват неговото тяло по-малко, отколкото своето.
— Знаех си аз, че Джини лъже за татуировката — подметна Рон, докато разглеждаше голите си гърди.
— Зрението ти е наистина ужасно, Хари — заяви Хърмаяни и си сложи очилата.
След като се облякоха, лъже-Потъровците извадиха от втората торба раници и кафези, всеки с по една препарирана полярна сова вътре.
— Чудесно! — одобри Муди, когато седмината облечени, очилати и натоварени с багаж Потъровци застанаха пред него. — Двойките са следните: Мъндънгус ще тръгне с мен, с моята метла…
— Защо с теб — промърмори онзи Хари, който стоеше най-близо до задната врата.
— Защото ти единствен трябва да бъдеш държан изкъсо — изръмжа Муди и както би могло да се очаква, магическото му око продължи вторачено да се взира в Мъндънгус, когато той продължи: — Артър и Фред…
— Аз съм Джордж — поправи го близнакът, когото Муди посочи. — Нима дори когато и двамата сме Хари, не можеш да ни различиш?
— Извинявай, Джордж…
— Само се шегувам, наистина съм Фред…
— Стига игрички! — ревна Муди. — Другият… независимо дали си Джордж или Фред, тръгваш с Ремус. Госпожица Делакор…
— Ще кача Фльор на някой от тестролите — намеси се Бил. — Тя не си пада по метлите.
Фльор отиде и застана до него, като го изгледа сълзливо и раболепно — изражение, което Хари се надяваше от все сърце да не се появява никога повече върху лицето му.
— Госпожица Грейнджър с Кингзли, и те с тестрол…
Хърмаяни изглеждаше успокоена, защото отвърна на усмивката на Кингзли: Хари знаеше, че и тя не се чувства сигурна върху метла.
— Значи оставаме ние с теб, Рон — весело заяви Тонкс и му махна с ръка, при което събори една висока поставка за чаши.
Рон не изглеждаше чак толкова доволен, както Хърмаяни.
— А ти, Хари, си с мене. Нали нямаш нищо против — попита малко притеснен Хагрид. — Тръгваме с мотоциклета, метлите и тестролите не могат да понесат тежестта ми. Ама на седалката зад мене няма много място, затуй ще седнеш в коша.
— Страхотно! — възкликна Хари, макар че изобщо не беше искрен.
— Според нас смъртожадните ще очакват да пътуваш с метла — обясни Муди, който май се досети как се чувства Хари. — Снейп е имал предостатъчно време да им разкаже за теб всичко, което дотогава не е споменавал, затова ако наистина се натъкнем на смъртожадни, повече от сигурно е, че ще изберат такъв Потър, който се чувства добре на метлата. И така — продължи той, след като завърза торбата с дрехите на лъже-Потъровците и пръв се отправи към вратата, — мисля, че трябва да тръгнем до три минути. Няма смисъл да заключваме задната врата, това няма да спре смъртожадните, когато дойдат да тършуват… Хайде…
Хари забърза към антрето, за да си вземе раницата, „Светкавицата“ и кафеза на Хедуиг, а после се присъедини към останалите в тъмната градина отзад. Във всички посоки метлите скачаха в ръцете, Кингзли вече помагаше на Хърмаяни да се покатери на огромен черен тестрол, Бил пък държеше Фльор, докато възсядаше другия, а Хагрид стоеше с предпазни очила при мотоциклета.
— Това ли е? Това ли е моторът на Сириус?
— Същият — потвърди Хагрид и озари с усмивка Хари. — Последния път, когато ти се вози в него, се побираше в дланта ми.
Хари неволно се почувства унизен, докато се качваше в коша. Там беше с доста педи по-ниско от всички останали и Рон се подсмихна, щом го видя да седи като малко дете в количка на картинг. Хари напъха раницата и метлата долу при краката си и смести кафеза на Хедуиг между коленете си. Беше страшно неудобно.
— Артър си е поиграл и е направил някои нововъведения — обясни Хагрид, от което Хари се притесни още повече. После великанът яхна мотоциклета, който изскърца леко и хлътна няколко сантиметра в земята. — Наслагал е при кормилото разни джаджи. Тая тука е по моя идея.
Той посочи с дебел пръст моравото копче до стрелката за скоростта.
— Много те моля, Хагрид, внимавай! — настоя господин Уизли, който стоеше до тях с метлата в ръка. —
