Когато кошът се взриви, Хари усети ужасна неописуема болка за Хедуиг, а от ударната вълна най- близкият смъртожаден падна от метлата и се скри от поглед; спътникът му също се свлече назад и изчезна.
— Съжалявам, Хари, съжалявам — простена Хагрид, — не биваше да се опитвам да го поправям самичък… сега няма място…
— Не се притеснявай, продължавай нататък! — изкрещя му в отговор момчето точно когато от тъмнината се показаха още двама смъртожадни и започнаха да се приближават.
В пространството отново се застрелкаха проклятия, затова Хагрид зави и взе да лъкатуши: Хари, който едва се крепеше на седалката, знаеше, че заради него той не смее да пусне пак от змейския огън. Момчето се зае да обстрелва преследвачите със зашеметяващи заклинания, които запращаше едно след друго, но не успя да ги забави особено. Пусна по тях още една блокираща магия: най-близкият смъртожаден зави, за да я избегне, качулката му се смъкна и в червената светлина на следващото зашеметяващо заклинание Хари видя странно безизразното лице на Станли Шънпайк… Стан…
—
— Това е той, той е истинският!
Крясъкът на качулатия смъртожаден стигна до Хари дори през тътена на мотора: след миг и двамата преследвачи свърнаха назад и изчезнаха от поглед.
— К’во стана, Хари? — изграчи Хагрид. — Къде отидоха?
— Не знам!
Но момчето беше уплашено — смъртожадният с качулката беше изкрещял „Той е истинският“. Откъде би могъл да знае? Хари се огледа, взирайки се в привидно пустия мрак, и долови стаената в него заплаха.
Къде бяха смъртожадните?
Намести се с усилие върху седалката, за да е с лице напред, и се вкопчи в якето на Хагрид.
— Пусни пак змейския огън и да се махаме оттук!
— Тогаз се дръж здраво, Хари.
И този път се чу оглушителен зловещ грохот и от ауспуха лумна синкавобял огън: Хари усети как се плъзга назад по малкото от седалката, което оставаше за него, а Хагрид климва върху него и едва успява да задържи ръцете си върху кормилото…
— Май ги заблудихме, Хари, май успяхме! — ревна той.
Но момчето не беше убедено: плисна го страх, докато се оглеждаше наляво и надясно — беше сигурно, че преследвачите отново ще дойдат… Защо ли бяха изостанали? Единият все още имаше магическа пръчка.
— Почти стигнахме, Хари, успяхме! — изкрещя Хагрид.
Хари почувства как моторът хлътва леко, макар че светлините долу на земята изглеждаха далечни като звезди.
Точно тогава белегът върху челото му започна да го пари като огън: от двете страни на мотоциклета се появи по един смъртожаден и отзад профучаха две смъртоносни проклятия, които пропуснаха Хари само на милиметри…
В този миг момчето видя Волдемор. Летеше като дим по вятъра, без метла или тестрол, с лице като на змия, което проблясваше в тъмнината, с бледи пръсти, които отново вдигнаха магическата пръчка…
Хагрид нададе рев на ужас и се гмурна отвесно с мотоциклета. Хари отчаяно запращаше напосоки из въртопа на нощта зашеметяващи заклинания. Видя как покрай него прелетя тяло и разбра, че е улучил някого, после обаче чу трясък и забеляза как от двигателя се разхвърчаха искри — напълно неуправляем, мотоциклетът се завъртя на спирала във въздуха…
Покрай тях пак се застрелкаха зелени струи светлина. Хари нямаше представа къде е горе и къде — долу; белегът му още пламтеше и момчето буквално очакваше да умре след миг. На няколко педи от него изникна качулата сянка на метла и Хари видя как вдига ръка…
— НЕ!
С яростен възглас Хагрид се метна от мотоциклета към смъртожадния и Хари видя ужасен как метлата не издържа под тежестта на двамата, как те се понесоха надолу и се скриха от поглед…
Той притаена със сетни сили коленете си към мотоциклета, който се беше устремил право към земята, и чу писъка на Волдемор:
—
Това беше краят: Хари не виждаше и не чуваше къде е Волдемор, само зърна как друг смъртожаден се отдръпва шеметно, после екна:
—
От болката в белега Хари стисна очи и магическата му пръчка се раздвижи сама. Той усети как тя притегля ръката му като мощен магнит, зърна през полупритворените си клепачи мощна струя златист огън, чу
— Не!
Носът на Хари някак се бе озовал на два-три сантиметра от бутона за змейския огън: той го удари с все сила със свободната ръка и моторът блъвна във въздуха още пламъци, както се носеше право към земята.
— Хагрид! — извика Хари, стиснал здраво мотора със сетни сили. —
Мотоциклетът продължаваше да лети шеметно към земята. С лице на едно равнище с кормилото, Хари не виждаше нищо, освен далечните светлини, които се приближаваха все повече: щеше да се разбие и не можеше да стори нищо, за да го предотврати. Зад него пак екна писък:
— Пръчката, Селуин, дай ми магическата си пръчка!
Хари усети Волдемор още преди да го е видял. Погледна встрани и пред него изникнаха червените очи: беше сигурен, че това е последното, което някога ще види, а Волдемор отново се приготви да го порази с проклятие…
И точно тогава изчезна. Хари погледна надолу и видя Хагрид, който се беше проснал с разперени ръце и крака на земята, затова натисна с все сила кормилото, за да не го удари, и затърси опипом спирачката, но падна с оглушителен разтърсващ трясък в края на някакво блатисто езеро.
ГЛАВА ПЕТА
ПОКОСЕНИЯТ ВОИН
— Хагрид!
Хари с усилие се надигна сред купчината метал и кожа наоколо и докато се опитваше да се изправи, ръцете му затъваха в тинестата вода. Не проумяваше къде е изчезнал Волдемор и очакваше всеки момент отново да се спусне от мрака. По брадичката от челото му на тънка струя се стичаше нещо топло и влажно. Хари изпълзя от езерото и тръгна със залитане към тъмната грамада наблизо, която всъщност беше Хагрид.
— Хагрид! Хагрид, кажи нещо…
Но тъмната грамада не се и помръдна.
— Кой е там? Потър ли? Ти Хари Потър ли си?
Момчето не разпозна мъжкия глас. После някаква жена извика:
— Разбили са се, Тед. Разбили са се в градината!
На Хари му се виеше свят.
— Хагрид — повтори той глупаво и краката му се подкосиха.
Когато дойде на себе си, лежеше по гръб на нещо като възглавници, ребрата и дясната му ръка сякаш пареха. Избитият зъб му беше поникнал отново. Белегът върху челото му туптеше.
— Хагрид!
Хари отвори очи и видя, че се намира в непозната всекидневна с включено осветление. Раницата му, мокра и кална, беше на пода малко по-встрани. Някакъв светлокос мъж с голям корем го гледаше разтревожено.
