Джордж, които се въртяха и по едно време западаха. Хари веднага разбра, че е станало нещо: Лупин крепеше Джордж, който беше в безсъзнание, а по лицето му имаше кръв.
Хари се завтече към тях и хвана Джордж за краката. Двамата с Лупин го внесоха в къщата, после през кухнята във всекидневната, където го положиха върху дивана. Когато светлината от лампата падна върху главата му, Джини ахна, а Хари го присви стомахът: едното ухо на Джордж го нямаше. Отстрани главата и вратът му бяха наквасени с влажна, стряскащо алена кръв.
Веднага щом госпожа Уизли се надвеси над сина си, Лупин сграбчи Хари над лакътя и го задърпа не особено нежно обратно към кухнята, където Хагрид още се мъчеше да вкара едрото си туловище през задната врата.
— Ей! — възмути се той. — Пусни го! Пусни Хари!
Лупин не му обърна внимание.
— Какво създание имаше в ъгъла първия път, когато Хари Потър дойде в кабинета ми в „Хогуортс“? — попита той и леко разтърси момчето. — Отговори!
— Хм… гриндилоу в аквариум, нали?
Лупин пусна момчето и тежко се облегна на един от кухненските шкафове.
— К’во беше пък това? — ревна Хагрид.
— Извинявай, Хари, но бях длъжен да проверя — уточни напрегнато Лупин. — Някой ни е предал. Волдемор е знаел, че ще те местим точно днес, а са могли да му кажат само хора, които пряко участват в плана. Можеше да си и самозванец.
— А мене що не ме проверяваш? — каза задъхан Хагрид, който още се мъчеше да се промуши през вратата.
— Ти си полувеликан — погледна го Лупин. — Многоликовата отвара действа само на хора.
— Никой от Ордена не би издал на Волдемор, че се местя тази вечер — отсече Хари: от самата мисъл го побиваха тръпки, той не можеше да повярва, че сред тях има предател. — Волдемор ме настигна чак към края, в началото не знаеше кой от всички Потъровци е истинският. Ако е бил посветен в плана, щеше да е наясно, че пътувам с Хагрид.
— Волдемор те е настигнал? — подвикна рязко Лупин. — Какво се случи? Как избяга?
Хари обясни накратко как смъртожадните са познали, че е истинският Хари, как са се отказали да ги гонят — явно са се върнали да повикат Волдемор — и как той се появил точно преди те двамата с Хагрид да доближат обезопасената къща на родителите на Тонкс.
— Познали са те? Но как? Какво си направил?
— Аз… ами… — Хари се опита да си спомни: цялото пътуване наподобяваше размазано петно от паника и объркване. — Видях Стан Шънпайк… нали се сещаш, кондуктора на автобуса „Среднощния рицар“. И се опитах да го обезоръжа с магия, вместо да… така де, той не знае какво върши, нали? Сигурно е под въздействието на Империус!
Лупин изпадна в ужас.
— Хари, времето на обезоръжаващите магии отмина! Тези хора искат да те заловят и да те убият! Поне ги зашемети, ако не си готов да ги убиеш!
— Бяхме на стотици метри във въздуха. Стан не е на себе си и ако го бях зашеметил със заклинание, той щеше да падне и да умре точно както ако бях приложил Авада Кедавра! Експелиармус ме спаси от Волдемор преди две години — добави предизвикателно Хари.
Лупин му напомняше ухиления хафълпафец Закарайъс Смит, който му се беше присмивал, че иска да обучи Войнството на Дъмбълдор да прави заклинания за обезоръжаване.
— Да, Хари — съгласи се Лупин, като едва се сдържаше, — и мнозина смъртожадни са го видели с очите си! Извинявай, ала по онова време това беше твърде необичаен ход, когато над теб беше надвиснала смъртоносна заплаха. Но е почти равнозначно на самоубийство да го повториш тази вечер пред смъртожадни, които или са очевидци на първия случай, или са чували за него!
— Значи според теб е трябвало да убия Стан Шънпайк? — ядоса се Хари.
— Разбира се, че не — отвърна Лупин, — но смъртожадните… всъщност, честно казано, повечето хора… биха очаквали да отвърнеш на удара! Експелиармус е полезно заклинание, Хари, ала смъртожадните явно смятат, че то е нещо като твоя запазена марка, и аз те призовавам да не го превръщаш в такава!
От думите му Хари се почувства кръгъл глупак, но вътре в него пак остана зрънце предизвикателство.
— Няма да погубвам с магия хора само защото са се изпречили на пътя ми! Това е почеркът на Волдемор.
Отговорът на Лупин не се чу: Хагрид успя най-сетне да се провре през вратата, отиде със залитане при един стол и седна, а той се разпадна под него. Без да обръща внимание на ругатните му, примесени с извинения, Хари отново се обърна към Лупин.
— Джордж ще се оправи ли?
След този въпрос не остана и следа от гнева, който момчето беше отприщило у Лупин.
— Според мен да, макар че е невъзможно да възстановим ухото му, поразено е от проклятие…
Чуха как някой се движи бързо отвън. Лупин се завтече към задната врата, Хари прескочи краката на Хагрид и също хукна презглава към двора.
Там бяха изникнали две сенки и докато тичаше към тях, той видя, че това са Хърмаяни, която си възвръщаше обичайния вид, и Кингзли: и двамата се бяха вкопчили в разкривена закачалка за дрехи.
Хърмаяни се хвърли в обятията на Хари, но не пролича Кингзли да се радва, че ги вижда. Хари видя над рамото на Хърмаяни как той вдига магическата си пръчка и я насочва към гърдите на Лупин.
— Последните думи, които Албус Дъмбълдор каза на нас двамата?
— Хари е най-голямата ни надежда. Доверете му се — отвърна спокойно Лупин.
Кингзли обърна пръчката към Хари, но Лупин го спря:
— Той е, проверих!
— Добре, добре — рече Кингзли и прибра пръчката под наметалото си. — Но някой ни е предал! Знаели са, знаели са, че ще бъде тази вечер!
— Явно — съгласи се Лупин, — но май не са били в течение, че ще има цели седем Хари- Потъровци.
— Не е голяма утеха! — изръмжа Кингзли — Кой друг се е върнал?
— Само Хари, Хагрид и ние с Джордж.
Хърмаяни заглуши стона си с ръка на устата.
— С вас какво стана? — попита Лупин.
— Преследваха ни петима, раних двама, един май убих — припряно отговори Кингзли, — видяхме и Ти- знаеш-кого, някъде по средата се присъедини към преследвачите, но доста бързо изчезна. Ремус, той може…
— Да лети — продължи вместо него Хари. — Аз също го видях, преследваше ни.
— Затова, значи, се е махнал… за да тръгне след вас! — възкликна Кингзли. — А аз недоумявах защо изчезна. Но защо ли е сменил мишената?
— Хари се е отнесъл прекалено великодушно към Стан Шънпайк — обясни Лупин.
— Стан ли? — повтори Хърмаяни. — Но аз мислех, че е в Азкабан!
Кингзли се засмя безрадостно.
— Очевидно е имало масово бягство, Хърмаяни, което министерството е потулило. Когато запратих проклятие по Травърс, качулката му се смъкна, той също би трябвало да е зад решетките. Но какво се случи с вас, Ремус? Къде е Джордж?
— Той остана без едно ухо — каза Лупин.
— Без едно… — повтори Хърмаяни.
— Беше Снейп — допълни Лупин.
— Снейп ли? — изкрещя Хари. — Ти не спомена…
— По време на преследването му падна качулката. Сектумсемпра открай време е неговата запазена марка. Ще ми се да можех да кажа, че съм му го върнал тъпкано, но нямах избор — трябваше да задържа Джордж върху метлата, той губеше много кръв.
Четиримата замълчаха и погледнаха към небето. Нямаше и следа от движение, а звездите също ги
