Хари Потър и даровете на смъртта

завой и на няколко секунди път от тях изникна водопад — водата падаше с тътен направо върху релсите на теснолинейката. Хари чу как Грипкук крещи:

— Не!

Но спирачките не бяха натиснати и вагончето се стрелна през водопада. Очите и устата на Хари се напълниха с вода и той не можеше да диша и да вижда, после вагончето се разклати ужасно, преобърна се и всички излетяха от него. Хари чу как вагончето се блъска в стената на тунела и става на парчета, как Хърмаяни изкрещя нещо и усети как се плъзга към земята, сякаш е безтегловен, и се приземява безболезнено на каменния под на хода.

— З-заклинание за меко приземяване — изпелтечи Хърмаяни, докато Рон я дърпаше да се изправи, но Хари видя ужасен, че тя вече не е Белатрикс, стои си такава, каквато е, в мантия, която й е прекалено голяма, и от нея се стича вода, а Рон отново е червенокос и голобрад. Те също го разбраха и се загледаха, като си пипаха лицата.

— Водопад „Крадльов погром“! — оповести Грипкук и след като се изправи с мъка на крака, погледна назад към потопа върху релсите, който, както Хари вече знаеше, не беше само вода. — Измива всяко заклинание и магия, всяко магическо прикритие! Те знаят, че в „Гринготс“ са проникнали външни хора, включили са защитата, за да ни спре!

Хари видя, че Хърмаяни проверява дали обшитата с мъниста чанта още е у нея, и побърза да бръкне в якето си, за да се увери, че не е изгубил мантията невидимка. После се обърна и забеляза, че Богрод озадачено клати глава: „Крадльов погром“ очевидно беше развалил и проклятието Империус.

— Не можем без него — съобщи Грипкук, — не можем да влезем в трезора без таласъм от „Гринготс“. И ни трябват дрънкачите!

— Империо! — Гласът на Хари отекна в каменния ход и той отново беше обзет от онова усещане за неудържима власт, която тръгва от мозъка и се влива в магическата пръчка.

И този път Богрод се подчини на волята му и изумлението по лицето му отстъпи място на учтивото безразличие, а Рон бързо отиде да вземе кожената торба с металните джаджи.

— Хари, стори ми се, че чувам хора, идват насам! — каза Хърмаяни и насочи пръчката на Белатрикс към водопада, после извика: — Протего!

Те видяха как защитната магия прерязва струята омагьосана вода и се понася нагоре по тунела.

— Браво на теб! — похвали я Хари. — Води, Грипкук!

— Как ще излезем оттук? — попита Рон, след като забързаха пеш след таласъма в мрака, а Богрод закрета запъхтян подире им като старо псе.

— Ще мислим за това, когато му дойде времето — отвърна Хари. Той нададе ухо: стори му се, че чува как нещо мърда и потраква наблизо. — Много ли остава, Грипкук?

— Наблизо е, Хари Потър, наблизо…

След като завиха, видяха нещо, за което Хари беше подготвен, но въпреки това спря като закован, точно както и всички останали.

Към земята отпред беше прикован грамаден змей, препречил пътя за четири-пет от трезорите най- дълбоко в банката. През дългото му подземно затворничество люспите му бяха избледнели и се бяха напукали, очите му бяха млечнорозови, на двата му задни крака имаше тежки окови, прихванати за огромни халки в каменния под. Ако разпереше грамадните си шипести криле, които сега бяха прибрани до тялото, те сигурно щяха да запълнят помещението — змеят извърна към тях грозна глава и нададе рев, от който скалата се разтресе, после отвори паст и блъвна струя огън: те се врътнаха и побягнаха назад по хода.

— Полусляп е — обясни запъхтяно Грипкук, — но от това става още по-свиреп. Все пак има начин да го озаптим. Змеят знае какво да очаква, когато се появят дрънкачите. Дайте ми ги.

Рон подаде торбата на Грипкук и той извади отвътре няколко малки метални инструмента, които при разтръскване издаваха звук като мънички чукчета по наковалня. Раздаде на всички, Богрод също ги взе покорно.

— Знаете какво да правите — каза Грипкук на Хари, Рон и Хърмаяни. — Щом чуе звука, змеят очаква да го заболи: ще се отдръпне и Богрод трябва да долепи длан до вратата на трезора.

Пак завиха, като разтръскваха дрънкачите, и шумът отекна о каменните стени, неимоверно засилен, така че черепът на Хари сякаш завибрира отвътре заедно с трясъка. Змеят нададе поредния гърлен рев, после отстъпи назад. Хари забеляза, че той трепери, а когато се приближиха, видя по муцуната му белези, останали от жестоки удари, и се досети, че с нажежени мечове са приучили звяра да се страхува при звука на дрънкачите.

— Накарай го да долепи длан до вратата! — подкани Грипкук Хари, който отново завъртя магическата си пръчка към Богрод.

Старият таласъм се подчини и натисна с длан дървото, при което вратата на трезора се стопи и разкри помещение с вид на пещера, натъпкано от пода чак до тавана със златни монети и бокали, сребърни ризници, кожи на невиждани твари, някои с дълги игли, други с увиснали криле, отвари в отрупани със скъпоценни камъни стъкленици и един череп с корона.

— Търсете, бързо! — рече Хари, след като всички припряно влязоха в трезора.

Беше описал на Рон и Хърмаяни чашата на Хафълпаф, но в трезора може би беше скрит и другият, все още неизвестен хоркрукс, а Хари не знаеше как изглежда той. Но едва беше успял да се огледа, когато зад тях се чу приглушено тракане: вратата се беше появила отново, беше ги запечатала вътре в трезора и сега те бяха потопени в непрогледен мрак.

— Няма страшно, Богрод ще ни изведе! — успокои ги Грипкук, когато Рон извика изненадан. — Запалете магическите пръчки. И побързайте, разполагаме с много малко време!

— Лумос!

Хари освети трезора със запалената пръчка: лъчът й падна върху проблясващи скъпоценни камъни и той видя фалшивия меч на Грифиндор, положен сред няколко преплетени вериги на един рафт горе. Рон и Хърмаяни също бяха запалили пръчките и разглеждаха купчините вещи наоколо.

— Хари, дали това не е… Оооох!

Хърмаяни изпищя от болка, а Хари обърна към нея пръчката точно навреме, за да види как украсеният със скъпоценни камъни бокал пада от ръцете й: но след като тупна долу, се разцепи и се превърна в дъжд от бокали, така че след миг под съпровода на страхотни трясъци подът беше покрит с еднакви чаши, които се търкаляха във всички посоки и сред които беше невъзможно да различиш оригинала.

— Опари ме! — простена Хърмаяни и засмука пръстите си, по които се бяха издули мехури.

— Добавили са и размножаващо и парливо проклятие! — съобщи Грипкук. — До каквото и да се докоснете, то ще ви опари и ще се размножи, въпреки че копията нямат никаква стойност — и ако продължите да ровите из съкровището, накрая ще бъдете затрупани и ще умрете под тежестта на множащото се злато!

— Добре тогава, не пипайте нищо! — каза отчаян Хари, но още докато го изричаше, Рон бутна случайно с крак един от падналите бокали — тутакси се появиха още двайсет като него, Рон заподскача на място, а обувката му бе прогорена от докосването до горещия метал.

— Стойте мирно, не мърдайте! — каза Хърмаяни и се вкопчи в Рон.

— Само се огледайте — допълни Хари. — Помнете, чашата е малка и златна, върху нея има гравиран язовец и е с две дръжки, освен това внимавайте дали няма да откриете някъде тук и символа на Рейвънклоу — орела…

Като се въртяха предпазливо на едно място, те започнаха да насочват пръчките към всяка ниша и пролука. Беше невъзможно да не допират нищо: Хари запрати цял водопад от фалшиви галеони на земята, където те се присъединиха към бокалите, и сега вече имаше място едва ли не колкото да сместят краката си, а нагорещеното злато излъчваше топлина и трезорът заприлича на пещ.

Светлината от пръчката на Хари се плъзна по щитове и изработени от таласъми шлемове, наредени по лавици, които стигаха чак до тавана. Вдигаше все по-нависоко и по-нависоко лъча, докато той не падна внезапно върху реликва, от която сърцето на Хари се разтуптя, а ръката му затрепери.

— Ето я там, ето я там горе!

Рон и Хърмаяни също насочиха пръчките и малката златна чашка засия под светлината на трите лъча: чашката, която беше принадлежала на Хелга Хафълпаф, после беше преминала във владение на Хефциба Смит и накрая Том Риддъл я беше откраднал от нея.