— Алекто преподава мъгълознание, което е задължително. Всички сме длъжни да я слушаме, докато обяснява, че мъгълите били тъпи и мръсни като добичета и с гадното си поведение били принудили магьосниците да се крият, но че сега естественият ред се възстановявал. Това тук — посочи той друга дълбока рана на лицето си — го получих, защото попитах колко мъгълска кръв имат те с брат й.
— Леле, Невил, и ти си намерил кога и къде да задаваш такива въпроси! — възкликна Рон.
— Не си я чувал — каза Невил. — Иначе и ти нямаше да издържиш. Важното е, че е от полза — когато някой се опълчва срещу тях, това вдъхва на другите надежда. Забелязвал съм го, когато ти го правеше, Хари.
— Но те те използват да си точат ножовете върху теб — каза Рон и се понавъси, когато минаха покрай една лампа и раните на Невил изпъкнаха още повече.
Невил сви рамене.
— Не е болка за умиране. Те не искат да проливат прекалено много чиста кръв, затова ще ни поизтезават малко, ако не си държим езика зад зъбите, но няма да ни убият.
Хари не знаеше кое е по-страшно — дали нещата, които Невил разказваше, или спокойният тон, с който говореше.
— В опасност са само онези, чиито приятели и роднини навън създават неприятности. Взимат ги за заложници. Старият Ксено Лъвгуд се поувлече с писанията си в „Дрънкало“ и онези свалили Луна от влака, когато се прибирала за Коледа.
— Луна е добре, Невил, видяхме я…
— Да, знам, тя успя да ми прати вест.
Той извади от джоба си златна монета и Хари видя, че това е един от фалшивите галеони, които Войнството на Дъмбълдор беше използвало за съобщения.
— Страхотна работа ни вършат — сподели Невил и озари Хърмаяни с усмивка. — Алекто и Амик Кароу и досега не проумяват как общуваме помежду си, направо щяха да полудеят. Нощем се промъквахме и драскахме по стените надписи от рода на „Войнството на Дъмбълдор продължава да набира нови членове“. Снейп щеше да се пукне от яд.
— Защо в минало време? — попита Хари.
— Ами вече е по-трудно — сподели Невил. — По Коледа останахме без Луна, Джини също не се върна след Великден, а ние тримата бяхме нещо като водачи. Алекто и Амик Кароу явно се досещаха, че зад доста от нещата стоя аз, и започнаха да ме притискат, после спипаха Майкъл Корнър, докато освобождаваше един първокурсник, когото бяха оковали във вериги и го изтезаваха жестоко. Хората се уплашиха.
— Не е шега работа — съгласи се Рон, когато проходът започна да се изкачва.
— Не можех да искам от хората да изживеят онова, което сполетя Майкъл, затова се отказахме от такива изпълнения. Но продължихме да се борим и да се занимаваме с подривна дейност… допреди половин месец. Точно тогава те решиха, че единственият начин да ме спрат е като тормозят баба.
— Кого? — възкликнаха отново в хор Хари, Рон и Хърмаяни.
— Баба ми — повтори Невил, вече леко запъхтян от стръмния наклон в тунела, — знаете ги как разсъждават. Отвличаха деца, за да принудят роднините да не им мътят водата, и предполагам, че е било само въпрос на време да приложат същата хватка, но този път спрямо децата. С баба обаче малко си надцениха силите — заяви Невил и се обърна с лице към тях, при което Хари с изумление видя, че той се усмихва. — Нали старата магьосница живее сам-сама, затова сигурно са решили, че не се налага да пращат човек, който да е особено силен. Е, Долиш още е в „Свети Мънго“ — засмя се Невил, — а баба се е укрила. Прати ми писмо — потупа се той по горния джоб на мантията, — пише, че много се гордее с мен, че съм бил достоен син на родителите си и да продължавам в същия дух.
— Супер! — възкликна Рон.
— Нали! — щастливо се съгласи Невил. — Но лошото е, че щом видяха, че няма как да ме притиснат, решиха, че в края на краищата „Хогуортс“ може да мине и без мен. Не знам какво са смятали да правят — дали да ме убият, или да ме пратят в Азкабан, — но при всички положения усетих, че е време да изчезвам.
— Ама сега не отиваме ли точно в „Хогуортс“? — обърка се Рон.
— Там отиваме, разбира се — потвърди Невил. — Ще видиш. Вече стигнахме.
Завиха зад ъгъла и пред тях изникна краят на тунела. Видяха няколко стъпала, водещи към същата врата като онази, която бе скрита зад портрета на Ариана. Невил я бутна и я отвори, после се прекатери. Докато се прекачваше след него, Хари чу как той вика на някого:
— Вижте кой е тук! Казвах ли ви аз?
Щом Хари излезе в стаята зад прохода, екнаха викове и писъци:
— ХАРИ!
— Потър е, ПОТЪР!
— Рон!
— Хърмаяни!
Той се обърка от множеството цветни знаменца, лампи и лица. След миг тримата с Рон и Хърмаяни усетиха около двайсетина души да ги прегръщат, да ги потупват по гърба, да им разрошват косите, да им стискат ръцете сякаш са спечелили финал по куидич.
— Добре, добре, успокойте се! — извика Невил и след като множеството се отдръпна, Хари успя да се поогледа.
Изобщо не позна стаята. Беше огромна и приличаше по-скоро на особено хубава къщичка върху дърво отвътре или може би на грамадна каюта в кораб. Имаше пъстроцветни хамаци, закачени на тавана и на балкон, опасващ стените с тъмна ламперия без прозорци, които бяха окичени с ярки знаменца: Хари видя златния грифиндорски лъв, избродиран върху ален фон, черния язовец на „Хафълпаф“ на жълт фон и бронзовия орел на „Рейвънклоу“ върху син фон. Нямаше ги само сребристото и зеленото на „Слидерин“. Имаше библиотеки с отрупани с книги лавици, няколко подпрени на стените метли и голям транзистор с дървена кутия в ъгъла.
— Къде сме?
— Как къде, в Нужната стая, разбира се! — отговори Невил. — Надминала е себе си, нали? Алекто и Амик Кароу ме подгониха и аз знаех, че мога да се скрия само на едно място: успях да мина през вратата и ето какво намерих! Е, когато дойдох, стаята не беше точно такава, беше много по-малка, вътре имаше само един хамак и флагове единствено на „Грифиндор“. Но когато започнаха да идват нови и нови членове на ВОДА, помещението се разшири.
— Значи Алекто и Амик Кароу не могат да проникнат тук? — попита Хари, като се озърташе да види вратата.
— Не — намеси се и Шиймъс Финигън, когото Хари позна чак когато заговори: лицето му беше цялото в синини и беше подпухнало. — Чудно скривалище! Докато някой от нас е тук, те не могат да влязат вътре, вратата отказва да се отвори. Всъщност го дължим изцяло на Невил. Той наистина знае как да се спогажда със Стаята. Трябва да й поискаш точно каквото ти трябва, например „Не искам никой от поддръжниците на Кароу да прониква тук“, и тя ще го направи! Просто трябва да си сигурен, че си затворил след себе си всички входове и вратички. Невил го умее до съвършенство!
— Е, не е чак толкова сложно — започна да скромничи Невил. — Бях стоял в стаята към ден и половина и наистина огладнях, затова ми се прииска да получа нещо за ядене и тогава се отвори проходът за „Свинската глава“. Минах по него и се озовах при Абърфорт. Той ни набавя храна, защото по някаква причина това е единственото, което Нужната стая не умее да прави.
— Точно така, храната е първото от петте изключения в Закона за основна трансфигурация на Гамп — заяви за всеобщо изумление Рон.
— И така, крием се тук от близо половин месец — продължи Шиймъс — и Стаята вади нови и нови хамаци, ако имаме нужда от тях, а щом започнаха да се появяват и момичета, ни направи и доста хубава баня с тоалетна…
— Да, сети се, че ние обичаме да се мием и къпем — добави Лавендър Браун, която Хари чак сега забеляза.
Огледа се и видя доста познати лица. Тук бяха двете близначки Патил, както и Тери Буут, Ърни Макмилан, Антъни Голдстайн и Майкъл Корнър.
