Хари Потър и даровете на смъртта

още докато Хари вдигаше магическата си пръчка, тя натисна с месест показалец черепа и змията, прогорени върху китката й.

ГЛАВА ТРИЙСЕТАПРОГОНВАНЕТО НА СИВИРЪС СНЕЙП

В мига, в който пръстът й докосна знака, Хари усети как в белега го пронизва свирепа пареща болка, стаята със звездите изчезна от поглед и той вече стоеше на издадена скала под надвиснала урва, а морето се плискаше около него и сърцето му тържествуваше: заловили са момчето.

Силно бум! върна Хари към мястото, където стоеше: объркан, той вдигна магическата си пръчка, но магьосницата пред него вече падаше — свлече се на земята толкова силно, че стъклата на библиотеките издрънчаха.

— Никога не съм зашеметявала със заклинание човек, освен на уроците на ВОДА — оповести леко заинтригувана Луна. — Получи се по-шумно, отколкото очаквах.

И наистина таванът се разтресе. Зад вратата за спалните се чуха тътрузене на крака и кънтящи стъпки, които ставаха все по-силни: заклинанието на Луна беше събудило учениците от дома, които спяха горе.

— Къде си, Луна? Трябва да се скрия под мантията!

Краката й се появиха сякаш отдън земя, Хари бързо отиде при нея и тя го заметна с мантията точно когато вратата се отвори и в общата стая на мощен поток нахлуха ученици по пижами и нощници. Те ахнаха и нададоха изумени възгласи, като видяха, че Алекто лежи в безсъзнание. Наобиколиха я бавно, сякаш беше кръвожаден звяр, който всеки момент можеше да се събуди и да ги нападне. После към нея се стрелна храбър малък първокурсник, който я боцна отзад с палеца на крака си.

— Май е мъртва! — викна той доволно.

— О, погледни! — изшушука щастлива Луна, когато рейвънклоувци се струпаха около Алекто. — Радват се!

— Да… супер…

Хари затвори очи и понеже белегът му все още туптеше от болка, той реши да проникне отново в съзнанието на Волдемор, който вървеше по прохода към първата пещера… беше предпочел да се увери, че медальонът с капачето си е на мястото, и чак тогава да тръгне към училището… но това нямаше да му отнеме много време…

На вратата на общата стая се почука и всички вътре застинаха. Хари чу от другата страна тихия напевен глас, идващ от чукалото с форма на орел:

— Къде отиват изчезналите предмети?

— Отде да знам, бе! Я млък! — изръмжа груб глас и Хари позна Амик, брата на Алекто. — Алекто! Алекто! Там ли си? Залови ли го? Отвори!

Ужасени, рейвънклоувци зашушукаха помежду си. После най-неочаквано екна поредица силни удари, сякаш някой стреляше по вратата.

— АЛЕКТО! Ако той дойде и ние не сме заловили Потър… какво искаш, да стане като с Малфой ли? ОТГОВОРИ! — изрева Амик, като разтресе с все сила вратата, тя обаче пак не се отвори.

Учениците заотстъпваха назад, а някои от най-уплашените тръгнаха да се качват на бегом по стълбището при леглата си. И точно когато Хари се чудеше дали да не разбие вратата и да зашемети с магия смъртожадния Амик, долетя втори, още по-познат глас.

— Мога ли да попитам какво правите, професор Кароу?

— Опитвам се… да мина… през тая проклета… врата! — изкрещя Амик. — Доведете Флитуик! Накарайте го да я отвори, незабавно!

— Но сестра ви не е ли вътре? — попита професор Макгонъгол. — Нали по ваше спешно искане тази вечер професор Флитуик я пусна да влезе? Тя сигурно може да ви отвори. И тогава няма да се налага да вдигате от сън половината замък.

— Тя не ми отговаря, дърта глупачко! Ти я отвори! Хайде! Незабавно!

— Ама разбира се, щом желаете — отвърна ужасяващо хладно професор Макгонъгол.

Чукалото изтрака леко и напевният глас попита отново:

— Къде отиват изчезналите предмети?

— В небитието, а то е… всичко — отговори професор Макгонъгол.

— Добре казано — одобри чукалото орел и вратата се отвори.

Няколко ученици, които бяха изостанали от другите, се втурнаха към стълбата, когато Амик нахълта в стаята и размаха магическата си пръчка. Сгърбен като сестра си, той беше с бледо лице като превтасало тесто и малки очички, които тутакси се взряха в Алекто, просната безжизнено на пода. Амик нададе яден и уплашен вик.

— Какво са направили тия малки тъпанарчета? — изписка той. — Ще ги измъчвам с Круциатус, докато не ми кажат какво са извършили… и какво ще каже сега Черния лорд? — крещеше той и както стоеше над сестра си, се удари с юмрук по челото. — Не сме го заловили, а тия тук са я убили.

— Нищо й няма, само е зашеметена — нетърпеливо възрази професор Макгонъгол, която се беше надвесила да огледа Алекто. — Ще се оправи.

— Друг път ще се оправи! — ревна Амик. — Особено след като Черния лорд я притисне! Тя му е пратила вест да дойде, усетих как моя знак пари, и сега той смята, че сме заловили Потър!

— Заловили сте Потър? — повтори рязко професор Макгонъгол. — Как така сте заловили Потър?

— Черния лорд ни каза, че Потър може да се опита да проникне в кулата на „Рейвънклоу“, и веднага да го повикаме, ако заловим момчето!

— За какво му е на Хари Потър да се опитва да прониква в кулата на „Рейвънклоу“? Той е от моя дом!

Освен неверие и гняв, Хари долови в гласа на Минерва Макгонъгол и мъничко гордост и сякаш го обля топлина.

— Казано ни беше, че той може да дойде тук! — настоя Кароу. — Отде да знам защо.

Професор Макгонъгол се изправи и мънистените й очи огледаха помещението. На два пъти минаха над мястото, където стояха Хари и Луна.

— Можем да обвиним децата — заяви Амик и лицето му като на свиня внезапно стана хитро. — Ами да, ще направим точно така. Ще кажем, че децата са устроили засада на Алекто, децата горе де — погледна той към обсипания със звезди таван и спалните, — ще кажем, че са я принудили да натисне знака и затова Черния лорд е получил фалшива тревога… тях да накаже. Две-три деца повече или по-малко, разлика никаква!

— Само разликата между истината и лъжата, между смелостта и страхливостта — каза професор Макгонъгол, която беше пребледняла, — накратко, разлика, която вие със сестра ви явно не сте в състояние да доловите. Но нека бъде ясно едно. Няма да прехвърляте върху учениците в „Хогуортс“ вината за своята некадърност. Няма да го позволя.

— Моля?

Амик тръгна напред и застана обидно близо до професор Макгонъгол, с лице на сантиметри от нейното. Тя обаче не се отдръпна и само го погледна така, сякаш на тоалетната чиния се е залепила гнусотия.

— Не си в положение да позволяваш или да не позволяваш, Минерва Макгонъгол. Твоето време изтече. Сега ние командваме тук и ако не ме подкрепиш, ще си платиш цената.

И той я заплю в лицето.

Хари отметна от себе си мантията невидимка, вдигна магическата пръчка и каза:

— Не биваше да го правите!

Амик се завъртя рязко, а Хари извика:

— Круцио!

Смъртожадният беше вдигнат във въздуха. Загърчи се като удавник, започна да се мята и да вие от болка, а после се блъсна с хрущене и натрошено стъкло в една от библиотеките и се строполи безчувствен на пода.

— Сега разбирам какво е имала предвид Белатрикс — каза Хари, а кръвта забумтя в мозъка му, — трябва истински да го искаш.

— Потър! — изумено прошепна професор Макгонъгол. — Потър… тук! Какво… как… — Тя се помъчи да се