— Но я ни кажете какво сте намислили — подкани Ърни, — плъзнали са какви ли не слухове и ние се опитваме да научим къде сте от „Потър-преглед“. — Той посочи транзистора. — Не ми се вярва наистина да сте проникнали в „Гринготс“.
— Проникнали са, проникнали са! — извика Невил. — Вярно е и за змея.
Чуха се ръкопляскания и радостни възгласи и Рон се поклони.
— И какво търсехте там? — попита въодушевено Шиймъс.
Но още преди някой от тримата да е отбил въпроса със свой, Хари усети в мълниевидния белег ужасна прогаряща болка. Побърза да обърне гръб на лицата, по които се четяха любопитство и радост, и Нужната стая изчезна: стоеше в порутена каменна къща, прогнилите дъски в краката му бяха откъртени, край дупката се виждаше изровена от земята отворена златна кутийка, в която нямаше нищо, и в главата на Хари прокънтя яростният писък на Волдемор.
С огромно усилие Хари отново се отскубна от другото съзнание и се върна обратно в Нужната стая, където залитна с потно лице и Рон го хвана да не падне.
— Добре ли си, Хари? — попита Невил. — Не искаш ли да седнеш? Сигурно си уморен, нали?…
— Не, не съм уморен…
Погледна Рон и Хърмаяни в опит да им съобщи без думи, че Волдемор току-що е разкрил изчезването на един от другите хоркрукси. Времето ги притискаше — ако Черния лорд решеше веднага да се появи в „Хогуортс“, щяха да изпуснат открилата се възможност.
— Трябва да тръгваме — каза им Хари и от изражението по лицата им долови, че са разбрали.
— И какво ще правим сега, Хари? — попита Шиймъс. — Какъв е планът?
— Планът ли? — повтори той. Беше впрегнал цялата си воля, за да не се поддаде отново на Волдеморовия гняв: белегът му още пареше. — Ние с Рон и Хърмаяни трябва да направим нещо и после ще се махнем оттук.
Вече никой не се смееше и не крещеше радостно. Невил изглеждаше объркан.
— Как така ще се махнете оттук?
— Не сме дошли, за да останем — обясни Хари и разтърка белега, за да попритъпи болката. — Трябва да свършим нещо много важно…
— Какво?
— Ами… не мога да ви кажа.
При тези думи всички зашушукаха, а Невил сключи вежди.
— Защо не можеш да ни кажеш? Свързано е с битката срещу Ти-знаеш-кого, нали?
— Да…
— В такъв случай ще ти помогнем.
Другите от Войнството на Дъмбълдор закимаха — някои въодушевено, други угрижено. Двама-трима станаха от столовете, за да покажат готовността си за незабавни действия.
— Вие не разбирате… — За кой ли път през последните няколко часа изричаше тези думи? — Ние… не можем да ви кажем. Трябва да го направим… сами.
— Защо? — продължи да упорства Невил.
— Защото… — На Хари му беше трудно да се съсредоточи, толкова отчаяно искаше да тръгнат да търсят липсващия хоркрукс или поне да обсъди насаме с Рон и Хърмаяни откъде да започнат. — Дъмбълдор възложи на нас тримата тази работа — обясни той предпазливо — и не бива да казваме на никого… той настоя да го направим само ние тримата.
— Но ние сме неговото Войнство! — заяви Невил. — Войнството на Дъмбълдор. Работехме рамо до рамо, продължихме делото, докато вие бяхте някъде сами…
— Не сме ходили на излет, мой човек — напомни Рон.
— Никога не съм твърдял такова нещо, но не проумявам защо не ни се доверявате. Всички в Стаята се борят и бяха принудени да дойдат тук, защото Алекто и Амик Кароу ги преследваха. Всички тук са доказали верността си към Дъмбълдор… и към теб.
— Виж, Невил… — подхвана Хари, без да знае какво точно иска да каже, но това се оказа без значение: вратата на прохода зад него току-що се беше отворила.
— Получихме съобщението ти, Невил! Ей, вие, тримата, здравейте, знаех си аз, че ще бъдете тук!
Бяха Луна и Дийн. Шиймъс ревна силно от радост и изтича да прегърне най-добрия си приятел.
— Здравейте всички! — поздрави щастлива и Луна. — О, страхотно е, че отново сме тук!
— Какво правиш тук, Луна! — възкликна ужасен Хари. — Как…
— Аз я повиках — обясни Невил и вдигна фалшивия галеон. — Бях обещал на Луна и Джини, че ако се появиш, ще им съобщя. Всички смятахме, че ако се върнеш, това ще означава революция. И ние ще смъкнем от власт Снейп и Кароу.
— Разбира се, че означава точно това! — възкликна весело Луна. — Нали, Хари? Ще се вдигнем срещу тях и ще ги изхвърлим от „Хогуортс“.
— Слушайте — каза Хари, обхванат от нарастваща паника, — съжалявам, но не сме дошли за това. Трябва да свършим нещо и после…
— Значи ще ни оставите в тази бъркотия тук? — попита Майкъл Корнър.
— Не! — намеси се и Рон. — От онова, което правим, в крайна сметка ще спечелят всички, всъщност се опитваме да се отървем от Вие-знаете-кого…
— В такъв случай ни позволете да ви помогнем — тросна се ядосано Невил. — И ние искаме да участваме!
Зад тях пак се чу шум и Хари се обърна. Сърцето му сякаш щеше да изхвръкне: през дупката в стената се прекачваше Джини, следвана плътно от Фред, Джордж и Лий Джордън. Джини озари Хари със сияйна усмивка, той беше забравил или никога не беше оценявал напълно колко е красива, но едва ли някога се беше радвал по-малко, че я вижда.
— Абърфорт вече нервничи — съобщи Фред, като вдигна ръка в отговор на виковете, с които ги посрещнаха. — Иска човекът да подремне, а кръчмата му се е превърнала в железопътна гара.
Хари зяпна от учудване: веднага след Лий Джордън се появи старата му приятелка Чо Чан и му се усмихна.
— Получих съобщението — оповести Чо и вдигна своя фалшив галеон, а после отиде да седне до Майкъл Корнър.
— И така, какъв е планът, Хари? — попита Джордж.
— Няма план — отговори Хари, който още беше объркан от внезапната поява на тези хора и заради свирепата пареща болка в белега не можеше да осмисли нещата.
— Пътем ли ще го уточняваме? Най обичам така — вметна Фред.
— Спри се — каза Хари на Невил. — Защо си ги повикал? Това е безумие…
— Нали ще се бием! — каза Дийн и също извади фалшивия си галеон. — В съобщението се казваше, че Хари се е завърнал и ще се бием! Но трябва да си намеря отнякъде магическа пръчка…
— Нямаш пръчка? — изуми се Шиймъс.
Рон рязко се обърна към Хари.
— Защо да не ни помогнат?
— Какво?
— Могат да ни помогнат. — Той сниши глас, за да не ги чува никой, освен Хърмаяни, която стоеше между тях. — Не знаем къде е. Трябва да го намерим бързо. Не е задължително да им казваме, че е хоркрукс.
Хари премести поглед от Рон към Хърмаяни, която прошепна:
— Мисля, че Рон е прав. Дори не знаем какво търсим, имаме нужда от тях. — А когато Хари я погледна със съмнение, допълни убедено: — Не се налага да правиш всичко сам, Хари.
Той трескаво разсъждаваше, въпреки че белегът още го болеше нетърпимо. Дъмбълдор го беше предупредил да не казва за хоркруксите на никого, освен на Рон и Хърмаяни.
Дали и Хари не ставаше като Дъмбълдор, дали и той не пазеше толкова ревностно тайните си и се страхуваше да се довери? Но Дъмбълдор се беше доверил на Снейп и до какво беше довело това? До убийство на върха на най-високата кула…
