Хари Потър и даровете на смъртта

към една от факлите върху стената, която изхвърча от поставката.

Хари също се готвеше да направи проклятие на Снейп, но се видя принуден да издърпа Луна, за да не я опърлят посипалите се пламъци, които се превърнаха в огнен обръч, запълниха коридора и полетяха като ласо към Снейп…

Сетне обръчът вече не беше огън, а огромна черна змия, която Макгонъгол взриви на пушек — за броени секунди той се преобрази и се втвърди, за да се превърне в цял рояк кинжали, които се стрелнаха да гонят Снейп: той ги избегна, като изтика със сила пред себе си някакви доспехи и един по един кинжалите се забиха с кънтящ звънтеж в предниците им…

— Минерва! — викна писклив глас.

Хари, който още закриваше Луна от разлетелите се заклинания, се обърна и видя зад себе си професор Флитуик и професор Спраут, които тичаха по коридора по пижама и нощница, а зад тях пуфтеше огромният професор Слъгхорн.

— Не! — изписка Флитуик и вдигна пръчката си. — Няма да извършвате повече убийства в „Хогуортс“!

Заклинанието му порази доспехите, зад които се беше скрил Снейп, и те задрънчаха и оживяха. Снейп се отскубна с доста усилия от ръцете, които го притиснаха, и запрати доспехите по нападателите си: Хари и Луна трябваше да отскочат встрани, за да ги избегнат, и те се блъснаха в стената и се натрошиха.

Когато Хари отново вдигна поглед, Снейп вече беше побягнал, но Макгонъгол, Флитуик и Спраут го подгониха и той нахълта в една от класните стаи. След малко Хари чу как Макгонъгол крещи:

— Страхливец! СТРАХЛИВЕЦ!

— Какво стана, какво стана? — попита Луна.

Хари я издърпа да стане и двамата хукнаха по коридора, като влачеха след себе се мантията невидимка. Когато влязоха в безлюдната класна стая, професор Макгонъгол, Флитуик и Спраут стояха на счупения прозорец.

— Той скочи долу — обясни професор Макгонъгол, когато Хари и Луна се втурнаха в стаята.

— Ама мъртъв ли е? — попита Хари и се завтече към прозореца, без да обръща внимание на Флитуик и Спраут, които изпищяха, стъписани от внезапната му поява.

— Не, не е мъртъв — отвърна горчиво Макгонъгол. — За разлика от Дъмбълдор още имаше у себе си магическа пръчка… и както личи, е усвоил от учителя си някой и друг урок.

Ужасѐн, Хари видя в далечината огромен прилеповиден силует, който летеше в мрака далеч от замъка.

Зад тях се чуха тежки стъпки и тежко пухтене: най-после ги беше настигнал и Слъгхорн.

— Хари! — ахна той задъхан, докато разтриваше огромните си гърди под изумруденозелената копринена пижама. — Скъпо момче… каква изненада… Минерва, обяснете, ако обичате… Сивиръс… какво…

— Нашият директор си взе кратка почивка — отвърна професор Макгонъгол и показа снейповидната дупка в прозореца.

— Професоре! — извика Хари, долепил длани до челото си. Видя пълното с инферии езеро, което се плъзгаше под него, и усети как призрачната зелена лодка се удря о подземния бряг, после Волдемор скочи от нея с убийство в сърцето… — Професоре, трябва да барикадираме училището, той идва насам!

— Чудесно. Онзи-който-не-бива-да-се-назовава идва — съобщи тя на другите учители. Спраут и Флитуик ахнаха, Слъгхорн простена тихо. — По заповед на Дъмбълдор Потър трябва да свърши нещо в замъка. Докато той е тук, трябва да направим на училището всички защити, на които сме способни.

— Със сигурност си давате сметка, че каквото и да направим, няма да успеем да задържим безкрайно Вие-знаете-кого извън замъка, нали? — изписка Флитуик.

— Но можем да го забавим — напомни професор Спраут.

— Благодаря, Помона — рече професор Макгонъгол и двете магьосници си размениха мрачни разбиращи погледи. — Предлагам да направим на замъка основните защитни магии и заклинания, а после да съберем учениците и да се срещнем в Голямата зала. Повечето трябва да се евакуират, макар че според мен, ако сред пълнолетните има желаещи да останат и да воюват, трябва да им се даде тази възможност.

— Разбрахме се — каза професор Спраут, докато вече бързаше към вратата. — След двайсет минути ще бъда заедно с всички от моя дом в Голямата зала, ще се видим там. — После хукна и се скри от поглед, а останалите я чуха как мърмори: — Пипокула. Дяволска примка. И пашкули на драка вероломка… точно така, да ги видим смъртожадните как ще се бият с тях!

— Аз мога да действам и оттук — заяви Флитуик и въпреки че почти не виждаше през счупения прозорец, насочи магическата си пръчка към него и започна да изрича изключително сложни заклинания.

Хари чу странно шумолене, сякаш Флитуик беше отприщил в парка силата на вятъра.

— Професоре — каза той, след като се приближи до дребния преподавател по вълшебство. — Професоре, извинявайте, че ви прекъсвам, но е важно. Имате ли представа къде е диадемата на Рейвънклоу?

— Протего хорибилис31… Диадемата на Рейвънклоу ли? — изписка Флитуик. — Малко допълнителна мъдрост никога не е излишна, Потър, но се съмнявам, че в нашето положение тя ще ни свърши работа.

— Питах само… дали знаете къде е? Виждал ли сте я някога?

— Дали съм я виждал? Не я е виждал никой сред живите! Изгубена е отдавна, момче!

Хари усети отчаяно разочарование, примесено с паника. Какво тогава беше хоркруксът?

— Филиус, доведете вашите рейвънклоувци в Голямата зала — каза професор Макгонъгол и направи знак на Хари и на Луна да тръгнат с нея.

Тъкмо бяха отишли при вратата, когато Слъгхорн избоботи:

— Нека кажа и аз — изпуфтя той, блед и плувнал в пот, а моржовите му мустаци потрепериха. — Каква суматоха само! Изобщо не съм убеден, че е разумно, Минерва. Знаете, че той при всички положения ще намери начин на проникне и всички, опитали се да му попречат, ще изпаднат в голяма беда…

— След двайсет минути очаквам и вас заедно със слидеринци в Голямата зала — каза професор Макгонъгол. — Ако решите да напуснете заедно със своите ученици, няма да ви спираме. Но само някой от вас да се опита да осуети съпротивата ни или да вдигне оръжие срещу нас вътре в замъка, ние, Хорас, ще се бием до смърт.

— Минерва! — възкликна той ужасен.

— Дойде време домът „Слидерин“ да реши на кого е верен — прекъсна го професор Макгонъгол. — Вървете да вдигнете от сън учениците си, Хорас.

Хари не остана да види как Слъгхорн продължава да пелтечи: двамата с Луна се завтекоха след професор Макгонъгол, която беше застанала насред коридора и беше вдигнала магическата си пръчка.

— Пиертотум32… О, Филч, сега ли точно намерихте!

Възрастният пазач тъкмо беше докуцукал с крясъци:

— Ученици, напуснали леглата си! Ученици по коридорите!

— Те трябва да бъдат именно там, ненормалник такъв! — извика Макгонъгол. — А сега идете да свършите нещо полезно! Намерете Пийвс!

— П-пийвс ли? — изпелтечи Филч, сякаш чуваше името за пръв път.

— Да, Пийвс, глупако, Пийвс! Нали вече близо четвърт век непрекъснато се оплаквате от него? Идете и го доведете, още сега!

Филч явно отсъди, че професор Макгонъгол се е простила със здравия разум, но закуцука сгърбен нататък, като си мърмореше нещо.

— И така… пиертотум локомотор! — извика професор Макгонъгол.

Всички статуи и доспехи по коридора скочиха от постаментите и от трясъците, прокънтели по горните и долните етажи, Хари разбра, че събратята им в целия замък са направили същото.

— „Хогуортс“ е под заплаха! — изкрещя професор Макгонъгол. — Обкръжете замъка, защитете ни, изпълнете своя дълг към училището!

Пълчищата движещи се статуи минаха с трополене и викове покрай Хари: някои по-малки, други невероятно големи. Имаше и зверове, както и подрънкващи доспехи, които размахваха саби и гюллета,