Хари Потър и даровете на смъртта

покрити с шипове и закачени на вериги.

— А сега, Потър — рече Макгонъгол, — вие с госпожица Лъвгуд се върнете при приятелите си и ги доведете в Голямата зала… а аз ще вдигна от сън останалите грифиндорци.

Разделиха се в горния край на следващото стълбище: Хари и Луна хукнаха обратно към скрития вход на Нужната стая. Докато тичаха, срещаха тълпи от ученици от всички домове, повечето с пътнически наметала над пижамите — учителите и префектите ги бяха подкарали надолу към Голямата зала.

— Това беше Потър!

— Хари Потър!

— Той беше, честна дума, току-що го видях!

Но Хари не се обърна нито веднъж и накрая двамата с Луна излязоха при входа на Нужната стая. Хари се облегна на омагьосаната стена, която се разтвори и ги пусна, и те с Луна забързаха надолу по стръмното стълбище.

— Ама…

Когато зърна пред себе си Стаята, Хари толкова се изуми, че се подхлъзна няколко стъпала. Тя беше претъпкана, вътре имаше още повече хора. Нагоре към него гледаха Кингзли и Лупин, както и Оливър Ууд, Кейти Бел, Анджелина Джонсън и Алиша Спинет, Бил и Фльор и господин и госпожа Уизли.

— Какво става, Хари? — попита Лупин, който дойде да го посрещне в долния край на стълбището.

— Волдемор идва насам, барикадират училището… Снейп избяга… Какво правите тук? Откъде разбрахте?

— Пратихме съобщение на всички от Войнството на Дъмбълдор — обясни Фред. — Нима си очаквал, Хари, някой да пропусне такъв купон, а Войнството на Дъмбълдор съобщи на Ордена на феникса и се получи нещо като снежна топка.

— Кое най-напред, Хари? — извика Джордж. — Какво става?

— Евакуират по-малките деца… всички се събират в Голямата зала, за да се организират — отговори Хари. — Ще се бием.

Всички — членовете на Ордена на феникса, на Войнството на Дъмбълдор и на някогашния куидичен отбор на Хари — се развикаха и се устремиха към долния край на стълбището, като го притиснаха до стената, и се отправиха с извадени магически пръчки нагоре към замъка.

— Хайде, Луна! — извика Дийн, докато минаваше покрай нея, и й протегна свободната си ръка, а тя се хвана за нея и тръгна отново да изкачва стълбището.

Множеството изтъняваше: долу в Нужната стая остана само малка групичка и Хари отиде при нея. Госпожа Уизли спореше с Джини. Двете бяха заобиколени от Лупин, Фред, Джордж, Бил и Фльор.

— Ти си непълнолетна — изкрещя госпожа Уизли на дъщеря си точно когато Хари се приближи. — Няма да го позволя! Момчетата — да, но ти ще се прибереш вкъщи!

— Няма пък! — Косата на Джини се разлетя, когато тя издърпа ръката си от хватката на майка си. — Аз съм във Войнството на Дъмбълдор…

— Сбирщина дечурлига!

— Сбирщина дечурлига, която ще го залови, нещо, което не смее да направи никой друг! — намеси се Фред.

— Джини е на шестнайсет години! — извика Моли Уизли. — Не е пораснала! И къде ви беше умът на вас двамата — да я водите тук…

Фред и Джордж явно се позасрамиха.

— Мама е права, Джини — намеси се внимателно и Бил. — Не бива да оставаш. Всички непълнолетни трябва да се махнат оттук, така е редно.

— Няма пък да си ходя вкъщи! — изкрещя Джини и в очите й проблеснаха гневни сълзи. — Цялото ми семейство е тук, няма да издържа да чакам там сама и да не знам нищо…

За пръв път очите й срещнаха очите на Хари. Джини го погледна умолително, Хари обаче поклати глава и тя се обърна огорчена.

— Добре тогава — каза, вторачена във входа на прохода за „Свинската глава“. — В такъв случай сега ще се сбогувам и…

Чуха се тътрузене на крака и силен трясък: още някой беше излязъл от прохода, беше изгубил равновесие и беше паднал. Изправи се с усилие, седна на най-близкия стол, огледа се през разкривените си очила с рогови рамки и каза:

— Закъснях ли? Почна ли се? Току-що научих, затова… — изпелтечи Пърси и замълча.

Явно не беше очаквал да се натъкне на почти цялото си семейство. Настъпи дълъг миг на изумление, нарушен от Фльор, която се обърна към Лупин и каза в крещящо очевиден опит да разсее напрежението:

— Е, как е малкият Теди?

Лупин се сепна и примига срещу нея. Мълчанието, обгърнало семейство Уизли, сякаш се втвърди като лед.

— Аз… о, да… добре е! — отговори високо Лупин. — Да, Тонкс е с него… при майка си.

Пърси и другите от семейство Уизли продължаваха да се гледат вцепенени.

— Ето, нося снимка — извика Лупин, извади от якето си фотография и я показа на Фльор и Хари, който видя малко бебче с кичур яркотюркоазена коса, размахващо юмручета срещу фотоапарата.

— Постъпих глупаво! — ревна Пърси толкова силно, че Лупин насмалко да изпусне снимката. — Държах се като малоумен, като надут задник, исках…

— Искаше да се докопаш до министерството, ламтеше за власт, обърна гръб на близките си, тъпанар такъв! — продължи вместо него Фред.

Пърси преглътна.

— Така е…

— Е, едва ли можеш да си по-искрен — протегна му ръка Фред.

Госпожа Уизли избухна в сълзи. Изтича, изтика встрани Фред и притегли Пърси в задушаващите си обятия, а той я потупа по гърба, без да сваля очи от баща си.

— Извинявай, татко! — каза Пърси.

Господин Уизли примига припряно, после и той забърза да прегърне сина си.

— Какво те вразуми, Пърс? — попита Джордж.

— От доста време съжалявам, че се получи така — сподели Пърси и избърса с края на пътническото наметало очите си под очилата. — Но трябваше да измисля как да се измъкна, а в министерството това не е толкова лесно, непрекъснато пращат зад решетките предатели. Успях да се свържа с Абърфорт и преди десет минути той ми съобщи, че „Хогуортс“ се вдига на бой — и ето ме тук.

— Е, наистина разчитаме на префектите да ни поведат в такова време — рече Джордж в сполучлива имитация на най-високопарния стил на Пърси. — А сега да се качваме горе и да се бием, иначе всички достойни смъртожадни ще бъдат разграбени.

— Значи вече си ми снаха — каза Пърси, докато се ръкуваше с Фльор, после те забързаха заедно с Бил, Фред и Джордж към стълбата.

— Джини! — ревна госпожа Уизли.

Под прикритието на сдобряването Джини се опитваше също да се промъкне горе.

— Какво ще кажеш, Моли — намеси се Лупин, — Джини да остане тук, така поне ще бъде на мястото на действието и ще знае какво става, но няма да бъде в епицентъра на битката.

— Аз…

— Разумно предложение — отсече твърдо господин Уизли. — Но ще стоиш в Стаята, чу ли, Джини?

На нея това явно не й харесваше особено, ала след необичайно строгия поглед на баща си тя само кимна. Господин и госпожа Уизли също се отправиха заедно с Лупин към стълбището.

— Къде е Рон? — попита Хари. — Къде е Хърмаяни?

— Сигурно вече са в Голямата зала — извика през рамо господин Уизли.

— Не съм ги видял да минават покрай мен — рече Хари.

— Споменаха нещо за някаква тоалетна — намеси се Джини, — малко след като ти излезе.

— Тоалетна ли?

Хари прекоси помещението, отиде при отворената врата, която извеждаше от Нужната стая, и надзърна