най-малките подробности. После погледна отново сестра си и каза тихо и разгневено:
— Не мислеше, че училището е за смахнати, когато написа на директора да го помолиш да вземе и теб.
Петуния се изчерви до мораво.
— Да го моля ли? Изобщо не съм го молила!
— Видях отговора. Беше много любезен.
— Как смееш да четеш… — прошепна сестра й. — Това си е мое писмо… как смееш…
Лили се издаде, като се поизвърна към Снейп, който стоеше наблизо. Петуния ахна.
— Значи той го е намерил! Вие с него сте се промъквали в стаята ми!
— Не сме… не сме се промъквали в стаята ти! — премина в отбрана Лили. — Сивиръс е видял плика и не можеше да повярва, че една мъгълка е успяла да се свърже с „Хогуортс“, нищо повече! Твърди, че в пощата сигурно работят магьосници под прикритие, които имат грижата да…
— Както личи, магьосниците си врат носа навсякъде! — каза Петуния, която сега вече пребледня. — Смахната! — изсъска тя на сестра си и заподскача към майка си и баща си…
Картината се разпадна отново. Снейп бързаше по коридора на експрес „Хогуортс“, който трополеше вече извън Лондон. Беше си сложил училищната мантия и вероятно за пръв път се беше възползвал от възможността да съблече ужасните мъгълски дрехи.
Накрая спря пред купе, в което разговаряха няколко първокурсници. В ъгъла до прозореца седеше Лили, свита и притиснала лице до стъклото.
Снейп плъзна вратата на купето и седна срещу нея. Тя го погледна, сетне пак се извърна към прозореца. Плачеше.
— Не искам да говоря с теб — заяви му през хлипове.
— Защо?
— Туни м-ме мрази. Защото сме видели писмото от Дъмбълдор.
— И какво от това?
Лили го изгледа с огромна неприязън.
— Тя ми е сестра!
— Тя е някаква си… — Снейп се усети бързо и млъкна, а Лили беше заета да бърше очите си, без да я забележат, и не го чу. — Но ето че отиваме там! — продължи той, като не успя да прикрие ликуването в гласа си. — Ами да! Отиваме в „Хогуортс“!
Тя кимна, както триеше очите си, и въпреки всичко се усмихна едва-едва.
— По-добре е да си в „Слидерин“ — допълни Снейп, насърчен от това, че тя се е поуспокоила.
— В „Слидерин“ ли?
При тези думи едно от момчетата в купето, което до този миг не беше проявявало никакъв интерес към тях двамата, се обърна и Хари, чието внимание досега беше насочено изцяло към двамата при прозореца, видя баща си — слаб, с черна коса като на Снейп, но с онзи труден за определяне вид, който издаваше, че е израснал, обграден с обич и дори с обожание, и който толкова очевидно липсваше на Снейп.
— Кой иска да е в „Слидерин“? Аз бих се махнал, а ти? — попита Джеймс момчето отсреща и Хари с трепет в сърцето видя Сириус.
Той не се усмихна, само каза:
— Целият ми род е учил в „Слидерин“.
— Виж ти, а аз те взех за свестен тип — отбеляза Джеймс.
Сега Сириус се подсмихна.
— Може би ще наруша традицията. Ти къде ще отидеш, ако можеш да избираш?
Джеймс сякаш вдигна невидим меч.
—
Снейп изсумтя презрително.
— Нещо против ли имаш?
— А, не — отвърна Снейп, макар че леко пренебрежителната му усмивка издаваше обратното. — Ако мускулите ти са в повече от ума…
— Ти пък къде се надяваш да те вземат, както гледам, не можеш да се похвалиш нито с едното, нито с другото? — намеси се Сириус.
Джеймс се запревива от смях. Поруменяла, Лили изправи гръб на седалката и премести с неприязън поглед от Джеймс към Сириус.
— Хайде, Сивиръс, ела да си потърсим друго купе.
— Ооооо…
Джеймс и Сириус изимитираха високомерния глас на Лили, после Джеймс се опита да спъне Снейп, докато той минаваше покрай него.
— До скоро, Свиниръс! — провикна се някой и вратата на купето се затръшна.
Картината отново се разпадна…
Хари стоеше точно зад Снейп, всички се бяха наредили с нетърпеливи лица пред осветените от свещите маси на домовете. Точно тогава професор Макгонъгол каза:
— Евънс, Лили!
Хари загледа как майка му излиза с треперещи крака напред и сяда на клатещото се столче. Професор Макгонъгол пусна Разпределителната шапка върху главата й и само миг след като докосна тъмночервената коса, шапката извика:
— „Грифиндор“!
Хари чу как Снейп тихо простена. Лили свали шапката, върна я на професор Макгонъгол, после забърза към грифиндорци, които ръкопляскаха, но пътем се обърна и погледна Снейп с едва загатната тъжна усмивка. Хари забеляза как Сириус се дръпва на пейката, за да й направи място. Тя плъзна очи по него, явно го позна, кръстоса ръце и твърдо му обърна гръб.
Продължиха да викат имената. Хари видя как Лупин, Петигрю и баща му отиват при Лили и Сириус на масата на грифиндорци. Накрая, когато оставаше да бъдат разпределени само десетина ученици, професор Макгонъгол извика Снейп.
Хари отиде заедно с него при столчето и видя как Снейп си слага Разпределителната шапка на главата.
— „Слидерин“! — извика Шапката.
И Сивиръс Снейп тръгна към другия край на залата, точно срещу Лили, където слидеринци му изръкопляскаха, а Луциус Малфой с лъскава значка на префект на гърдите го потупа по гърба, когато той седна до него…
И картината пак се смени…
Лили и Снейп вървяха през двора на замъка и явно се караха. Хари забърза да ги настигне, за да ги чува. Когато отиде при тях, забеляза, че и двамата са много по-високи: явно от разпределянето им бяха минали години.
— Мислех, че сме приятели — каза Снейп. — Първи приятели.
— Приятели сме, Сев, ала не харесвам някои от хората, с които общуваш! Извинявай, но не мога да понасям Ейвъри и Мълсибър! Мълсибър! Какво толкова намираш в него, Сев? Ужасен е! Видя ли какво се опита да направи завчера на Мери Макдоналд?
Лили отиде при една колона, облегна се на нея и се взря в слабото бледо лице.
— Какво толкова е направил! — възрази Снейп. — Беше само на шега…
— Беше черна магия и ако смяташ, че е смешно…
— Ами нещата, които вършат Потър и неговите приятелчета? — троснато попита Снейп.
Той отново се изчерви, явно не успяваше да прикрие омразата си.
— Какво общо има Потър? — учуди се Лили.
— Нощно време излизат тайно от замъка. В тоя Лупин има нещо странно… Къде ходи непрекъснато?
— Болен е — отвърна Лили. — Казват, че бил болен…
— И се разболява всеки месец по пълнолуние? — въпросително допълни Снейп.
— Знам какво си мислиш. — Гласът на Лили прозвуча хладно. — Защо всъщност си се вторачил като обсебен в тях? Какво ти влиза в работата какво вършат нощем?
