Хари Потър и даровете на смъртта

— Понеже стана дума за Дъмбълдор, чу ли какво е написала за него Скийтър?

— О, да — потвърди веднага Рон, — хората го обсъждат много. При други обстоятелства наистина щеше да е страхотна сензация, че Дъмбълдор е бил приятел с Гриндълуолд, сега обаче това е само повод за смях за онези, които не го харесваха, и лек шамар за всички, които го смятаха за много свестен. Лично аз не проумявам защо изобщо обръщат внимание. Той наистина е бил съвсем млад, когато…

— Бил е наш връстник — възрази Хари точно както беше напомнил и на Хърмаяни и заради нещо в изражението му Рон явно се отказа да го обсъжда повече.

Насред една замръзнала паяжина в къпинака се беше разположил голям паяк. Хари насочи към него магическата пръчка, която Рон му беше дал предната вечер и която Хърмаяни беше благоволила да огледа и установи, че е изработена от трънка.

— Енгорджио!

Паякът потрепери и леко подскочи в паяжината. Хари опита отново. Този път паякът стана малко по- голям.

— Престани! — спря го рязко Рон. — Извинявай, задето казах, че Дъмбълдор е бил съвсем млад.

Хари беше забравил, че Рон ненавижда паяци.

— Извинявай… Редукцио!

Паякът не се смали. Хари сведе поглед към пръчката от трънка. Всички по-безобидни магии и заклинания, които беше правил с нея дотук този ден, изглеждаха по-слаби, отколкото заклинанията с фениксовата пръчка. Хари чувстваше новата пръчка натрапчиво непозната, като чужда китка, пришита към ръката му.

— Просто трябва да се упражняваш — посъветва го Хърмаяни, която се беше приближила безшумно изотзад и беше наблюдавала тревожно как Хари се опитва да уголеми и да смали паяка. — Всичко е въпрос на увереност, Хари.

Той знаеше защо Хърмаяни иска всичко да е наред: още се чувстваше гузна, задето е счупила пръчката му. Едва се сдържа да не й каже, че щом според нея няма разлика, може да вземе пръчката от трънка и да му даде нейната. Но понеже искаше тримата отново да са приятели, се примири; после обаче Рон се усмихна плахо на Хърмаяни и тя се отдалечи, за да изчезне пак зад книгата, която четеше.

Щом се мръкна, и тримата се прибраха в палатката и Хари пръв пое дежурството. Седна на входа и се опита да направи с пръчката от трънка заклинание, с което да вдигне във въздуха ситните камъчета в краката си, но магията отново изглеждаше по-тромава и не така мощна, както предишните. Хърмаяни четеше в леглото, а Рон й отправи няколко притеснени погледа и накрая извади от раницата си малък дървен транзистор и започна да се опитва да го настрои.

— Има една програма — обясни тихо той на Хари, — която предава новините такива, каквито са. Всички останали са на страната на Ти-знаеш-кого и се придържат към линията на министерството, докато тази… чакай само да я чуеш, страхотна е. Не могат обаче да излъчват всяка вечер, налага им се да се местят, за да не ги засекат, освен това ти трябва парола, с която да настроиш приемника… лошото е, че изпуснах последното предаване…

Той почука леко с пръчката си по транзистора и замърмори напосоки някакви думи. Постоянно стрелкаше с очи Хърмаяни, явно се притесняваше тя да не се ядоса и да не избухне отново, момичето обаче изобщо не му обръщаше внимание. Десетина минути Рон потропваше и мърмореше нещо, Хърмаяни отгръщаше страниците на книгата, а Хари продължаваше да се упражнява с магическата пръчка от трънка.

Накрая Хърмаяни слезе от леглото. Рон веднага престана да почуква.

— Спирам, ако те дразня! — каза й притеснен той.

Тя не благоволи да му отговори и се доближи до Хари.

— Трябва да поговорим.

Той погледна книгата, която Хърмаяни още стискаше в ръка. Беше „Животът и лъжите на Албус Дъмбълдор“.

— Какво има? — попита със свито сърце Хари.

Мина му през ума, че в книгата има глава за него — не беше убеден, че му се слушат импровизациите на Рита за отношенията му с Дъмбълдор. Ала отговорът на Хърмаяни беше съвсем неочакван.

— Искам да отида и да се срещна с Ксенофилиус Лъвгуд.

Хари я погледна смаян.

— Моля?

— Ксенофилиус Лъвгуд. Бащата на Луна. Искам да отида и да поговоря с него.

— Ъъъ… защо?

Тя си пое дълбоко въздух, сякаш за да набере смелост, и каза:

— Заради знака, заради знака в онази книга. Виж!

Тя пъхна „Животът и лъжите на Албус Дъмбълдор“ пред изпълнените с нежелание очи на Хари и той видя факсимиле на оригинала на писмото, което Дъмбълдор беше написал на Гриндълуолд с познатия наклонен почерк. Стана му неприятно от това неоспоримо доказателство, че Дъмбълдор наистина е написал думите и те не са измислица на Рита.

— Подписа — каза Хърмаяни. — Виж подписа, Хари!

Той го направи. За миг изобщо не разбра за какво му говори тя, после обаче се взря по-внимателно с помощта на запалената магическа пръчка и видя, че Дъмбълдор е заменил буквата „А“ в „Албус“ с мъничка разновидност на същия триъгълен знак, който беше нарисуван и върху „Приказките на барда Бийдъл“.

— Ъъъ… и какво искаш да кажеш?… — попита плахо Рон, но Хърмаяни го изпепели с поглед и отново се обърна към Хари.

— Непрекъснато се появява, нали? — каза тя. — Знам, Виктор ти е казал, че това е знакът на Гриндълуолд, но той беше изсечен и върху онзи стар гроб в Годрикс Холоу, а датите върху плочата бяха от време много преди Гриндълуолд изобщо да го е имало! И сега това! Е, не можем да питаме Дъмбълдор и Гриндълуолд какво означава… дори не знам дали Гриндълуолд още е жив, — затова пък можем да отидем при господин Лъвгуд. На сватбата той носеше символа. Сигурна съм, че е важно!

Хари не й отговори веднага. Взря се замислен в напрегнатото й лице, върху което се беше изписало нетърпение, после и в мрака наоколо. След дълго мълчание каза:

— Не ни трябва още един Годрикс Холоу, Хърмаяни. Сами си втълпихме, че трябва да отидем там…

— Но знакът се появява отново и отново, Хари! Дъмбълдор ми е завещал „Приказките на барда Бийдъл“, откъде знаеш, че от нас не се очаква да разберем какво означава знакът?

— Пак се почва! — Хари се почувства леко подразнен. — Постоянно си внушаваме, че Дъмбълдор ни е оставил тайни знаци и следи…

— Загасителят се оказа много полезен — възрази Рон. — Според мен Хърмаяни е права, мисля, че трябва да отидем и да се видим с Лъвгуд.

Хари го изгледа злобно. Беше повече от сигурен, че подкрепата, която приятелят му оказва на Хърмаяни, няма нищо общо с желанието да разбере какво означава триъгълната руна.

— Няма да бъде като в Годрикс Холоу — допълни Рон. — Лъвгуд е на твоя страна, Хари, „Дрънкало“ те подкрепя открай време, а той все повтаря, че всички трябва да ти помагат!

— Сигурна съм, че е важно — отсече съвсем сериозно Хърмаяни.

— Не мислиш ли, че щом е толкова важно, Дъмбълдор щеше да ми каже за него преди да умре?

— Ами… ами ако е нещо, което трябва сам да откриеш? — продължи да упорства Хърмаяни донякъде с вид на удавник, вкопчил се в сламка.

— Да, логично си е — подмазвачески заяви Рон.

— Не, изобщо не е логично — тросна се Хърмаяни, — но въпреки това мисля, че трябва да поговорим с господин Лъвгуд. Символ, който свързва Дъмбълдор, Гриндълуолд и Годрикс Холоу… Сигурна съм, Хари, че трябва да разберем!

— Предлагам да гласуваме — предложи Рон. — Който е „за“ да отидем при Лъвгуд…

Ръката му се стрелна във въздуха още преди ръката на Хърмаяни, която я вдигна с подозрително треперещи устни.

— Съжалявам, Хари, два на един — потупа го Рон по гърба.

— Добре тогава — отвърна Хари и подразнен, и развеселен. — Но след като се видим с Лъвгуд, хайде да