може да бъде съден и наказан за престъпленията му. Ако е Янагисава — Сано се загледа през прозорците на кабината, — тогава ти и твоите хора няма да правите нищо. Аз ще го убия и после ще извърша сепуку.
С ококорени от ужас очи младият дошин понечи да възрази, но заповедта си беше заповед. Накрая мрачно кимна, изпъна рамене и каза с изтънял, но смел глас:
— Позволете ми да действам като ваш кайшаку.
— Не, Хирата. Не мога да ти позволя да бъдеш мой секундант. Ще мине доста време преди шогунът да си даде сметка, че му е по-добре без Янагисава. А междувременно ще трябва да понесеш сурово наказание за участието си в убийството на неговия съратник. Ако Янагисава дойде тук утре, ти и хората ти трябва незабавно да напуснете мястото и да докладвате за действията ми на властите. Ще ти дам допълнителни наставления…
Хирата поклати глава:
— Мой дълг е да ви помогна. Не ме е грижа дали ще бъда наказан. Вие ще имате своя шанс да докажете верността си пред вашия господар. Не ми отнемайте моя. Приемете ме като ваш васал.
Сано бе приклещен в капан. Не можеше да откаже на друг самурай правото да изпълни дълга си, нито да отрече, че се нуждае от помощта на Хирата. Пък и след първия удар в корема при ритуалното сепуку трябваше някой да отсече главата му, за да сложи край на агонията му.
— Добре, Хирата сан — отстъпи Сано и отбеляза с поклон своята признателност. — Благодаря ти.
Гордата пламенност в очите на Хирата прониза сърцето на Сано. Дошинът бе твърде млад, пълен с ентусиазъм и не разбираше значимостта на онова, което може би щеше да му се наложи да извърши. Но все пак искрено се гордееше със своя нов васал.
— А сега — на работа! Трябва да примамим убиеца в капана — рече Хирата.
Сано кимна тъжно:
— На работа.
Като пристигнаха в Нихонбаши, влязоха в първия магазин за хартия и мастила. Сано избра четири листа — три обикновени и един луксозен, четири калъфа за писма — три от бамбук и един от полирано дърво, и подходящи копринени шнурове.
— Жена ви може ли да пише? — обърна се Сано към собственика. Нуждаеше се от женски почерк, за да не се усъмни убиецът. Мъжът кимна утвърдително и Сано издиктува следното послание от името на мадам Шимизу до тримата заподозрени:
Ако желаете да си получите обратно меча, донесете петстотин кобан при южния кей на река Канда. Елате утре по обед без придружители. Качете и се на четвъртата лодка откъм устието на реката. Ще ви очаквам.
Сано взе четка и туш и прибави в края на всяко писмо рисунка на ефеса на меча с формата на череп. Попи излишното мастило, нави и завърза свитъците и ги запечата в бамбуковите кутии. Адресира ги до Мацуй, Чуго и Янагисава. После сам седна зад писалището и застана с четка в ръка пред луксозния лист хартия, за да съчини може би последното си послание в живота.
До Негово превъзходителство
шогуна Токугава Цунайоши:
За мое най-голямо съжаление трябва да Ви уведомя, че според моето разследване Убиецът Бундори е не някой друг, а Вашият личен дворцов управител Янагисава.
Почитаеми господарю, бил съм свидетел как Янагисава манипулира и вас, и вашето управление за лична изгода. Сега той разкри истинската си зла същност, като се отзова на изнудваческо писмо, за да получи своя меч, оставен в храма Зоджо при убийството на свещеника брат Ендо — неговата най-скорошна жертва. Движен не от вярност към Ваше превъзходителство, а от собствената си потребност да удовлетвори стара кръвна мъст, обявена от неговия праотец генерал Фудживара срещу клановете Араки и Ендо преди повече от сто години, той е обезглавил трима техни потомци и по всяка вероятност ще продължи да убива, ако не бъде спрян.
Вместо да позволя на Янагисава да избегне наказанието, като се възползва от правната система, която самият той контролира, аз се самоназначих за воин на справедливостта. Екзекутирах дворцовия управител и извърших сепуку не само за да избегна залавяне и опозоряване, а и като клетва за вечна вярност към Вас, а също така и за да изпълня обещанието, което дадох на баща ми на смъртния му одър, че ще се превърна в живо въплъщение на Бушидо.
Надявам се, че ще остана в историята като достоен член на моя клан, освободил режима на Токугава от гибелното влияние на Янагисава и възстановил Ваше превъзходителство като законен владетел на тази земя.
Сано запечата писмото с личния си печат, после прибра изписания лист в изисканата кутия от полирано дърво и плати за покупките. На улицата даде на Хирата бамбуковата кутия за Мацуй.
— Плати на куриер да я достави незабавно — нареди му той и му подаде нужните монети. — Аз ще се погрижа Чуго и Янагисава да получат своите — после с натежало сърце връчи на Хирата полираната кутия: — Ако утре всичко мине… според очакванията, дай това на властите! — после се метна на коня си. — Ще се видим на лодката призори!
— Да, сосакан сама — Хирата се изкашля неловко: — Сумимасен, след като посланията бъдат връчени, бихте ли ми оказали тази чест да бъдете мой гост на вечеря?
Сано бе трогнат от предложението. Като верен васал Хирата не желаеше да остави господаря си сам и да допусне евентуалната последна нощ от живота му да мине без ритуал.
— Благодаря, Хирата сан — отвърна той с искрено съжаление, — но трябва да уредя неотложен въпрос от личен характер.
Глава 33
Когато самурай планира да извърши ритуално самоубийство, обичаят изисква той да се сбогува с важните хора в своя живот, да изрази благодарността си за услугите, които са му правили, за любезността, която са проявявали към си него. Сано намери Д-р Ито при стражите на затвора Едо, където един от пазачите страдаше от огромна гноясала фистула на долната устна. Лекарят тъкмо поставяше отгоре й лъскава кафява пиявица. Пациентът трепна и затвори очи, когато пиявицата засмука отровената кръв.
— Сано сан, каква приятна изненада! — Д-р Ито вдигна поглед и суровите му черти се отпуснаха в усмивка. — Не се надявах на скорошно посещение! — но в този миг видя тържественото изражение на Сано и на лицето му се изписа загриженост: — Случило ли се е нещо?
За първи път Сано се почувства неловко пред своя довереник и наставник.
— Трябва да разговарям с вас — изрече той напрегнато.
— Разбира се. Един момент… — Ито се обърна към пациента си. Изчака, докато пиявицата увеличи двойно размера си, а фистулата се сви. После я дръпна от устната на мъжа и я затвори в малък керамичен съд, и прикрепен към пояса му. — Изплаквай устата си със солена вода през час, за да не забере — каза той на пазача. И му подаде един хартиен пакет. — Изпий тази куркума довечера. Утре вече ще си много по-
