— Убиецът трябва незабавно да бъде открит и наказан — каза йорики Ота. — Законите са валидни дори когато жертвата е чуждоземец — и добави с неохота: — Тъй че смятам да започна разследването още сега.
Но дори и не помръдна от мястото си. Всички бяха вперили погледи в Сано. И чакаха. В напрегнатата тишина Сано долови усилващия се вятър, крясъка на чайките, ропота на тълпата, плисъка на океана и собствения си глас, който изрече онова, което спътниците му очакваха да чуят:
— Убийството е пряко свързано с изчезването на Ян Спаен. По тази причина главната отговорност за залавянето на убиеца е моя! — обзе го безразсъдно въодушевление. Това бе неговият шанс да търси истината и да поправи стореното зло. Но рискът бе още по-голям, отколкото при издирването на изчезналия варварин. Той се обърна към своите спътници, обзет от надеждата и страха, че някой ще оспори правото му да оглави разследването.
Никой не го стори. Йорики Ота кимна. Губернатор Нагай безстрастно рече:
— Както желаете.
Зад привидно безизразните им лица Сано прочете искрено облекчение. Лицето на Хирата засия с убедеността, че този път Сано вече няма как да откаже помощта му. Сано мразеше да разочарова младежа, но сега бе по-важно от всякога да предпази своя млад помощник от евентуални беди и да си спести бъдещи терзания.
Охира задържа тревожен поглед върху Кийоши, после върху главния преводач Ийшино и каза:
— По всяка вероятност директорът Спаен е бил убит от негов сънародник. Кой друг, освен някой варварин може да го е мразел толкова, че да го завърже, да го бие, да го намушка с нож и накрая да го удуши? И кой друг ако не холандец християнин би сложил на врата му разпятие?
— Да. Добре — Нагай се обърна към Сано: — Какво щастие за вас, че случаят е точно такъв. Защото, ако убиецът бе японец, холандците можеше да го възприемат като акт на военна агресия и да отвърнат на удара… — всички погледнаха към морето. Нагай продължи: — Едно обвинение, отправено към японски гражданин, освен заплахата за националния мир може да има и други неприятни последици… Отнесете трупа в Дешима — нареди губернаторът на двама носачи. — А на Сано поясни: — Законът забранява варварите да извършват християнски ритуали в памет на своите мъртви, но им разрешава да останат на бдение при мъртвеца и да го подготвят за погребение.
Служителите положиха вдървения труп на директора Спаен върху носилката, покриха го с платното и поеха към Дешима.
— Прибирайте се по домовете си! Няма какво повече да гледате! — развикаха се стражите.
Сано бе доволен, че уликите по трупа ще бъдат запазени известно време, макар и да нямаше представа, какво ще прави с тях. Как само копнееше за научната вещина на доктор Ито, за неговия мъдър съвет!
— Комендант Охира — рече Сано, — моля ви, сложете останалите двама варвари в отделни стаи! — основното подозрение съвсем логично падаше върху сънародниците. — Не им позволявайте да видят трупа на Спаен, дори не им казвайте, че е мъртъв. Ще ги разпитам незабавно с помощта на Ийшино.
После написа следната бележка до капитана на холандския кораб:
Със съжаление трябва да ви уведомя, че вашият изчезнал сънародник бе намерен убит. Аз оглавявам разследването. Докато не открия кой е убил Спаен и по каква причина, извършителят представлява опасност за всички ваши хора. Поради това влизането ви в пристанището трябва да се отложи, докато убиецът бъде заловен и наказан.
Опасяваше се, че планът му ще разгневи капитана на холандския кораб, но не можеше да постъпи другояче. Щеше му се да връчи съобщението лично и да успокои капитан Ос, но не можеше да губи повече време отново да пътува до кораба; трябваше да се съсредоточи върху издирването на убиеца.
Войниците възобновиха своите патрули. Губернатор Нагай, Кийоши и йорики Ота се сбогуваха със Сано и си тръгнаха. Сано пое към Дешима, придружен от Хирата и двамата му стражи. Комендантът Охира и Ийшино вървяха по-напред. Вятърът бе станал по-студен, а ревът на океана звучеше като заклинание, докато Сано обмисляше какво да предприеме. Благоразумието и дипломацията изискваха от него да стовари вината върху някой варварин. Иначе рискуваше да въвлече страната си във война… и да бъде обвинен в предателство за това, че е пренебрегнал заподозрени чуждоземци, за да обвини свой сънародник японец. Обвинеше ли в престъпление холандец, щеше да се спаси от смъртно наказание и вечен позор. Какво толкова. Но беше ли в състояние да остави истинския убиец на свобода?
Глава 6
— Сумимасен — обади се Хирата, докато изкачваше редом със Сано стъпалата към крайбрежната алея. — Залавянето на убиец в непознат град няма да е леко. Трябва да ми позволите да помогна!
Сано вече се чудеше кога помощникът му ще поднови молбата си за участие в разследването. Тъй като усещаше, че Хирата възнамерява да каже още нещо, си замълча. Преди младежът да заговори отново, двамата минаха покрай складове и магазини, стражеви патрул и рибари, понесли ведра със сепия и октоподи.
— Имам доста опит в детективски разследвания — продължи Хирата. На лицето му както винаги, когато говореше твърде сериозно, се появиха бръчици и Сано за миг си представи как момъкът би изглеждал, когато поостарее. — Мога да установявам самоличността на заподозрените, да ги разпитвам, да проверявам дали имат алиби и…
— Хирата! — резкият тон на Сано накара младия човек да млъкне. — Не оспорвам способностите ти. Само че това разследване е опасно. В случай че се проваля, не смятам да повличам и теб.
— Но мое задължение е да съм с вас, където и да сте — опита се да възрази Хирата. Замълча, после пое дълбоко дъх и продължи: — Преди малко, докато бях в града, открих, че около Дешима става нещо странно. Жителите са забелязали тайнствени светлини из пристанището… Имало някакъв китайски свещеник, който страшно мразел холандеца. Занимавал се с магия и може да е замесен в изчезването или смъртта на Спаен…
Това бе интересна и вероятно важна информация. Ала вестта, че Хирата не се е отказал от разследването, подейства на Сано като юмрук в стомаха.
— Нали ти казах какво да правиш — рече той гневно. — Трябваше да се забавляваш, а не да провеждаш разпити…
Хирата се почувства обиден и унизен, но храбро отвърна:
— Аз това и правих! Разхождах се и си говорих с хората. Не съм проявил неподчинение.
— Пренебрегнал си моя заповед и го знаеш!
Иронията на ситуацията едва не разсмя Сано. Точно той, който често бе проявявал неподчинение в името на собствените си убеждения, сега да порицава друг човек за същото нарушение! В много отношения двамата си приличаха: хора на честта, изкушавани от опасностите и предизвикателствата на детективската работа… и упорити до невъзможност.
— Виж, или ще се подчиняваш, или те изпращам обратно в Едо.
Очите на Хирата се разшириха от тревога.
— О, не! Няма да го сторите!
Стигнаха до стражевата кула на Дешима — дълга постройка с дъсчени стени и керемиден покрив, разположена в подножието на моста, който свързваше сушата с острова. Ийшино ги чакаше отвън; Охира вероятно вече бе влязъл.
— Ако се налага, ще го сторя — рече Сано с непоколебимост в гласа и сърцето. — Сега си отивай вкъщи и не мърдай от там.
— Моля, дайте кесията си, сосакан сама. После застанете с раздалечени крака и изпънати встрани ръце.
